Решение № 1522 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13323/2013 г.

Решение № 1522 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13323/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" (СНЦ "СОПА") против решение № 638 от 13.03.2013 г., постановено по адм. дело № 278/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Прави искане за неговата отмяна и произнасяне по същество на спора, като ответникът бъде задължен да предостави търсената обществена информация. Ответната страна - прокурор при Окръжна прокуратура - Варна (ВОП), не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на СНЦ "СОПА" срещу решение № 2943/09 от 05.10.2010 г. на прокурор в Окръжна прокуратура - Варна за предоставяне на достъп до информация, поискана от жалбоподателя със заявление с вх. № 3265/30.09.2010 г., заведено и с вх. № 2943/09 от 30.09.2010 г. относно прокурорска преписка, върната от СГП или ВКП за продължаване на проверката по казуса "Алея първа". За да постанови този резултат АС е посочил, че по силата на чл. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони, но нямат задължение да осигуряват такава информация по приложението на материалния закон. Според съда, това означава, че в обсега на ЗДОИ попадат само онези актове на съдебната власт, които са част от извършваната от тях административна дейност. Прието е още, че обоснованият с чл. 4, ал. 1 ЗДОИ отказ е законосъобразен, т. к. за получаване на търсената информация е предвиден специален ред по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и СНЦ "СОПА" не е в кръга на лицата по чл. 213, ал. 1 НПК. Съдът е посочил и се установява от данните по делото (писмо вх. № 3298 от 10.02.2011 г. на ВОП, писмо с изх. № 1653/09 от 20.10.2009 г. на ВАП, писмо изх. № 15127/09 от 22.03.2010 г. на СГП, писмо изх. № 1653/09 от 29.03.2010 г. на ВАП, писмо изх. № 2943/09 от 21.04.2010 г. на ВОП), че информацията по преписка № 2943/09 на ВОП е била класифицирана с гриф "За служебно ползване". Видно от писмо вх. № 19536/19.09.2011 г. и писмо вх. № 19693/21.09.2011 г. и двете на ВОП, на 09.02.2011 г. е бил премахнат грифът за класифицирана информация на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ). Приложено е самото постановление от 22.03.2010 г. на СГП с гриф "За служебно ползване". Следователно към датата на постановяване на решение № 2943/09 от 05.10.2010 г. на прокурор при ВОП, исканата от "СОПА" информация е била част от преписка № 2943/09 г. по описа на ВОП и е била класифицирана. На базата на тези установявания АС е приел, че достъп до класифицирана информация не може да бъде осъществен по реда на ЗДОИ, а за нея има специален ред, който се осъществява по ЗЗКИ. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ. Настоящата инстанция намира, че въз основа изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Законосъобразно АС е приел, че определената информация в заявлението не следва да се преценява като обществена информация по определението на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, защото не носи познание и не може да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. В конкретния случай искането за достъп се отнася до прокурорска преписка, по която жалбоподателят следва да получи информация по специалния ред, уреден в чл. 213, ал. 1 НПК, а не по ЗДОИ. А доколкото исканият акт на прокуратурата е част от преписка с гриф "за служебно ползване" в рамките на срока на засекретяването на преписката, достъпът до тази информация е ограничен и на основание чл. 7, ал. 1 ЗДОИ, т. е. налице е основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 9, ал. 2 с. з. Ето защо и след като търсената от СНЦ "СОПА" информация не попада в регламентираното понятие за обществена информация, решаващият съд законосъобразно е отхвърлил жалбата като неоснователна. В същия смисъл е и константната практика на ВАС, намерила израз в решенията по адм. дела № 14087/2011 г.; № 11285/2011 г.; № 6211/2010 г.; № 1790/2010 г.; № 7708/2011; № 2347/2012; № 7709/2006; № 1631/2006; № 9826/2013; № 11016/2012 г.; № 8373/2012 и други. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. С оглед липсата на други спорни между страните обстоятелства и след изчерпване на проверката по чл. 218 АПК, обжалваното решение е правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,