Решение № 9063 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2009 г.

Решение № 9063 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 7 ал. V от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН). Образувано е по жалба на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София, подадена чрез представител по пълномощие - юрисконсулт Боряна Маврова-Даскалова, против Решение № 1233/30.01.2009 г., постановено по адм. д. № 2719/2008г на Административен съд София-град, с което е отменено Разпореждане № Р-12-19/27.03.08 г. на заместник председателя на ДА"ДРВВЗ", определящо на "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" АД гр. София нива на задължителни запаси от дизелово и промишлено гориво. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на спора по същество - за отхвърляне на първоначалното оспорване на разпореждането. Ответникът по касация -"Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България"АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Кьонг Бон Ку, чрез процесуален представител адв. М. Матев от АК гр. Ловеч, в съдебно заседание и в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното обжалване. Счита, че съдът не се е произнесъл по наведените в процеса доводи от настоящия жалбоподател, което е довело до едностранно обсъждане на фактите. Намира, че неоснователно съдът е игнорирал главния аргумент на ДА "ДРВВЗ" за идентичност на кода на нефтопродуктите по Комбинираната номенклатура с фактически получените от ответното дружество, което е предопределило незаконосъобразния краен резултат. Предлага да бъде отменено обжалваното решение на Административен съд София-град. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспореното Разпореждане № Р-12-19/27.03.08 г., определящо ниво на задължителен запас за 2008 г. на ответното по касация дружество от дизелово и промишлено гориво, съдът е приел, че индивидуалния административен акт е издаден в противоречие с приложимите материални норми, тъй като органът не е установил правилно фактите при упражняване на правомощието си по чл. 6 ал. III т. 4 от ЗЗЗНН. Извел е извод, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, но като материално незаконосъобразно, противоречи и на целта на специалния закон, изведена от чл. 1 ЗЗЗНН. По силата на делегирането на правомощия със Заповед № РД-10-45/10.03.08 г., за издаване на разпореждания за определяне нивото на задължителните запаси на всяко от задължените лица, по реда на чл. 6 ал. IV ЗЗЗНН и чл. 7 ал. III ЗДРВВЗ, подписалият атакувания акт заместник председател на ДА"ДРВВЗ" е действал в кръга на предоставената му компетентност. Този извод е правилен. Административният съд София-град е счел обаче, че разпореждането - предмет на съдебния контрол, е издадено в противоречие с установените по делото факти и приложимия материален закон. Извел е крайния решаващ извод от приетите за установени правнозначими факти, относно вида и характера на продуктите, декларирани с тарифни кодове, съответстващи по Комбинираната номенклатура на РБ на дизелово и промишлено гориво, но непредставляващи нефтопродукти по смисъла на чл. 2 ЗЗЗНН. А щом процесното трансформаторно масло не попада в предметния обхват на специалния закон, то и ответникът по касация не е от категорията на "задължените лица" по смисъла на чл. 17 ал. III ЗЗЗНН, тъй като такива съгласно §1 т. 3 от ДР на ЗЗЗНН са само лицата, вносители на нефтопродуктите, посочени в чл. 2 на същия закон. Решението е правилно. Касаторът, чрез предоставена информация от НАП (чл. 4 ал. VI ЗЗЗНН) от системата Интрастат за вътрешно общностните пристигания и изпращания, е приел, че през 2007 година "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България"АД е осъществило внос на продукти, чиито тарифни кодове съответстват на нефтопродуктите по смисъла на чл. 2 т. 2 ЗЗЗНН, което е счел за достатъчно, съобразно утвърдената със Заповед № РД-10-24/18.02.08 г. на председателя на ДА"ДРВВЗ"-"методиката за изчисляване на средногодишното и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната, нивото на задължителните запаси и определяне на количественото съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси", за издаване на оспореното разпореждане. С оглед на конкретно въведения предмет на съдебния контрол с първоначалната жалба, първоинстанционният съд е положил дължимите усилия (чл. 171 ал. IV и чл. 9 ал. III от АПК) за изясняване на основния спорен въпрос в производството - внесеното трансформаторно масло, както е записано във всички митнически и административни документи по осъществените вътрешнообщностни пристигания, представлява ли нефтопродукт по смисъла на ЗЗЗНН, в какъвто смисъл е било и главното възражение. Съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съдът законосъобразно е осъществил процесуалната си дейност и правилно е установил правнозначимия факт - процесното трансформаторно масло е течност за електротехнически приложения, съгласно международен стандарт Ес 60296-2008 г., а не е нефтопродукт от кръга на тези по чл. 2 ЗЗЗНН. Събраните доказателства са безпротиворечиви и установеното с тях обстоятелство не е било опровергано от органа касатор. С настоящата жалба отново се поддържа изначално въведения довод, стоящ в основата и на отмененото Разпореждане № Р-12-19/27.03.08 г., че щом тарифните кодове, посочени при вноса на продуктите са същите като тези за дизелово и промишлено гориво, то това е достатъчно да бъде издаден акт с оспореното съдържание. Подобно становище не може да бъде споделено, тъй като е плод на крайно формален подход при установяване на фактическите обстоятелствата преди издаването на задължаващия дружеството административен акт и е в явно противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36 от Административно-процесуалния кодекс. По делото са представени многобройни безпротиворечиви доказателства, както следва: Анализни протоколи от изпитвателна лаборатория, в която е извършвано изследване и контрол при получаването на всяка една от 10-те автоцистерни, с които е осъществен вноса, като трансформаторното масло се е използвало в производството на трансформатори от дружеството-вносител; Приложено е писмо от доставчика на маслото, от което става ясно, че същото е предназначено за употреба като охладител и изолираща течност в трансформатор; Приета е и съдебно- техническа експертиза, чието заключение е категорично, че процесният продукт е трансформаторно масло, а не гориво или нефтопродукт по смисъла на специалния ЗЗЗНН. При тези доказателства, правилно АССГ е формирал единствено възможния извод за вида на внесения продукт, като е изложил самостоятелни мотиви относно несъстоятелността на довода на административния орган, че щом кодовете са идентични, то горното обстоятелство не се е нуждаело от друго установяване. Съгласно чл. 17 ал. I, ал. III и ал. IV ЗЗЗНН всяко лице, производител, вносител или получател по вътрешно общностни пристигания на нефтопродукти, но само от категориите по чл. 2 ЗЗЗНН, е длъжно да създаде, съхранява и възстановява със свои средства и за своя сметка задължителни запаси в количество, пропорционално на продаденото, внесеното или осъществените от него вътрешнобщностни пристигания количества нефтопродукти през предходната календарна година за потребление на територията на страната. Тези текстове именно са легнали в основата на легалната дефиниция по §1 т. 8 от ДР на ЗЗЗНН на понятието "задължено лице" по смисъла на специалния закон. Щом в производството е опровергана основата изобщо на административния акт, с доказания факт, че процесният продукт не е от законоустановените с нормата на чл. 2 ЗЗЗНН и следователно, ответното дружество не може да има качеството на задължено лице да създаде определеното му ниво от задължителен запас от "дизелово гориво" и от "промишлено гориво", тъй като не е бил производител, вносител или получател по вътрешнообщностни пристигания на такава категория нефтопродукти (чл. 17 ал. I, ал. III и ал. IV ЗЗЗНН), то съдът правилно е отменил атакувания акт, издаден на основание чл. 6 ал. III т. 4 от ЗЗЗНН. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение