Решение № 13278 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2015 г.

Решение № 13278 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. С. Ч. срещу решение № 525/06.08.2015 г., постановено по адм. д. 443/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 215/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на И. А. "А. А." (ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена. В обстоятелствената част на писмените бележки, подадени чрез процесуален представител се съдържат и оплаквания, свързани с приложението на Закона за защита от дискриминация. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителен директор на ИААА оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 525/06.08.2015 г., постановено по адм. д. 443/2015 г. по описа на АС - П. е отхвърлена жалбата на Й. С. Ч. против заповед № 215/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "инспектор", заемана от жалбоподателя, са намалени от 10 на 6, при намаляване на общата численост на персонала в агенцията от 581 щатни бройки на 523 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради изм. и доп. на Устройствен правилник на ИААА, обн. в ДВ, бр. 33 от 8.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Съдът изрично е разгледал твърденията на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, вместо на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 215/15.05.2015 г на изпълнителния директор на ИААА, с която служебното правоотношение Й. С. Ч. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл, е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИИАА, според който изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващия съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдът не е допуснал процесуални нарушения и при преценката на писмените доказателства - предходното длъжностно разписание на ИААА, новото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., както и поименните длъжностни разписания, от които правилно е приел за установено, че е налице промяна в организационната структура на агенцията. В Регионална дирекция " Автомобилна администрация"-П. са съществували 10 щатни бройки за длъжността "инспектор", една от които е била заета от жалбоподателя, като след организационните промени, извършени с изм. и доп. на Устройствен правилник на агенцията е новообособен Областен отдел "Автомобилна администрация"-П., като за длъжността "инспектор" са предвидени само 6 щатни бройки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършването на подбор при съкращаване на длъжности не е предвидено като нормативно изискване в ЗДСл. Правилно извършените в ИИАА структурни промени и промяна в длъжностното разписание в резултат от тях са разглеждани от решаващия съд като водещи до съкращаване на отделни щатни бройки, а не като закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител. Действително С ПМС № 106/2015 г. е изм. и доп. Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с който са създадени 27 областни отдела "Автомобилна администрация" включени в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", по един отдел във всеки областен град на страната (чл. 17 от правилника), с което е променена досегашната структура, съдържаща 27 регионални дирекции. Регионална дирекция "АА"-П. е с 15 заети лица, а в Областен отдел "АА"- П. са предвидени само 11 щатни бройки, намалени са включително и длъжностите "инспектор" (една от които е заемана от жалбоподателя) от 10 на 6. При тези данни административният съд правилно приема, че е налице реално съкращение на щатния брой за длъжността, изпълнявана от служителя. Извършеното съкращение на длъжности е осъществено въз основа на изм. и доп. устройствен правилник и утвърдените длъжностно и поименно разписание на длъжностите, а не закриване на администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. С постановяване на заповедта е осъществена и целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малко на брой служители. В подкрепа на извода за реално съкращение в съответствие с целта на закона е и обстоятелството, че с извършените длъжностни промени е намалена и общата численост на агенцията. С издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципът за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл., тъй като служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на дискриминация по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация. Такива доводи в първоинстанционното производство не са правени и съответно доказателства не са събирани, а в касационното производство са недопустими нови фактически основания съобразно чл. 220 АПК. Поставените в касационната жалба въпроси към касационната инстанция относно наличието на дискриминация, са недопустими, тъй като предмет на касационното производство е проверка на правилността, допустимостта и валидността на обжалваното съдебно решение. Отделно от това не са посочени като фактически твърдения всички елементи на дискриминационното поведение, а именно защитен признак, въз основа на което се обуславя твърдяната дискриминация. За да е налице осъществено нарушение по ЗЗДискр. следва да е установено неравно третиране по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 - т. е. необходимо е да е налице случай на сравнение - лице намиращо се в сходни обстоятелства, при което основната разлика между двете лица е признакът, предмет на защита. За проверка спазването на материалния закон - Закон за защита от дискриминация, следва да са били направени фактически твърдения за наличието на фактически обстоятелства, представляващи дискриминационно поведение и да са ангажирани доказателства за това пред първата инстанция. В случая такива твърдения не са правени пред АС-П. и съответно за него не е възникнало задължение да указва на страните, че следва да бъдат ангажирани доказателства за нетвърдяните факти. От установената фактическа обстановка, както е твърдяна от страните, първата инстанция не е констатирала нарушение на нито един материален закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение