Решение № 10260 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2011 г.
ВАСIII отделение08.07.2011 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата Азис Хама Саид, гражданин на Ирак срещу решение № 128/29.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Мотиви
Решение № 10260 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Азиз Хама Саид, гражданин на Ирак срещу решение № 128/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разглеждана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение на Върховния административен съд - трето отделение, постановено по адм. дело № 9093/2010 г. е отменено решение № 261/22.06.2010 г. на председателя на ДАБ и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с новопредставени в производството пред Върховния административен съд писмени доказателствата - писмо от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция полиция - област Багдад, Република Ирак; писмо от Управление Гражданска защита, Дирекция гражданска защита в Ал Талиби; писмо от съпругата на жалбоподателя Азис Хама Саид; писмо от тъста на жалбоподателя Азис Хама Саид. След връщане на преписката с чужденеца е проведено интервю на 17.01.2011 г., на което е бил поканен от интервюиращия орган да изложи обстоятелствата, на които се основава молбата му за предоставяне на закрила по ЗУБ, както и да даде подробности във връзка с новопредствените пред Върховния административен съд писмени доказателства. Административният орган, при преценка на новите писмени доказателства и с оглед твърденията на Азиз Хама Саид е приел, че по отношение на чужденеца не е налице нужда от предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С тези мотиви председателят на ДАБ е постановил обжалваното пред настоящата инстанция административно решение, с което е отхвърлил молбата на иракския гражданин като неоснователна. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. От данните по делото се установява, че Азиз Хама Саид е роден на 01.01.1970 г. в гр. Багдад, Ирак, иракски гражданин, народност - кюрд, религиозна принадлежност: мюсюлманин-сунит, женен. Въз основа на фактите от изложената от чужденеца бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки с вх. № 2571/31.08.2009 г. и № 3093/17.08.2010 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦБ - София с рег. № УП3912/19.01.2011 г. Предложено е на кандидата да бъде отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Азис Хама Саид статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. В първоначалното административно производство жалбоподателят е разказал, че от 1988 г. до 2003 г. е служил в паравоенните части на Гражданска защита, в отряда за противодействие на кюрдските бунтовници. От 2004 г. работи в полицията на квартал Талабия, гр. Багдад, а от 2005 г. до август 2009 г. е бил в отдела за борба с тероризма. На 20.08.2009 г. екипът на жалбоподателя заловили Махмуд Фархауи и Абед, които са от ръководителите на терористичната групировка "Джейш ислями" - клон на "Ал кайда". Групировката цели създаването на ислямска държава, като за целта искат да вземат и наложат властта си със сила и така да управляват страната. За залавянето на Фархауи и Абед жалбоподателят получил награда лично от ген. Касем Атта, шеф на отрядите за бързо реагиране в Багдад. Няколко дни по-късно съпругата на Азис Саид намерила под вратата на жилището им заплашително писмо. Жалбоподателят се изплашил и напуснал страната. В проведеното след връщане на преписката интервю Азис Хама Саид дава противоречиви и нелогични обяснения във връзка с получените от съпругата му смъртни заплахи. От писмото представено пред Върховния административен съд става ясно, че хора в "черни дрехи" са го търсили и заплашвали в семейната им къща. На въпрос на интервюиращия орган, в коя къща са го търсили, жалбоподателят казва, че са го търсили в Багдад, а на същото интервю твърди, че съпругата му с четирите им деца са избягали в Иран. Освен това получените писма са написани на арабски, който по думите на Азис Хама Саид той и семейството му не разбират. Прочел му ги приятел - обстоятелство, което от една страна е недоказано, а от друга неправдоподобно. Прави впечатление и това, че семейството на жалбоподателя, за което той по думите му бил много загрижен, е в Иран, а Азис Хама Саид не го е последвал, защото бил "объркан". В същото време жалбоподателят на четири пъти в интервюто заявява, че целта му е да стигне Европа, което води до категоричния извод, че причините да потърси закрила в Република България са икономически. Както обосновано е приел и административният орган за Азис Хама Саид не съществува риск за живота или свободата му в държавата на произход. Анализът на изложените от чужденеца факти показва, че той не е бил принуден да напусне Ирак поради сериозна заплаха. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразен извода, че жалбоподателя не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и ЗУБ. Решението в частта с която е отказан хуманитарен статут, също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Фактът, че жалбоподателят като кюрд е имал възможност да живее в Арбил или Дахок, които са най-сигурните, най-спокойни иракски градове населени предимно с кюрди сочи, че той не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или човешко насилие. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. Конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15б, "в" от директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. случая за Азис Хама Саид няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Жалбоподателят в молбата си и изявленията пред интервюиращият орган не съобщава факти, които представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,