Решение № 6775 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 522/2019 г.

Решение № 6775 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 522/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна, представен от юрисконсулт Тодорова, против решение № 2305/28.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2009/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. № 32-184295/27.06.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0005263/11.04.2018 г. на началника на Митница Варна. В хода на касационното производство като касатор вместо началника на Митница Варна е конституиран правоприемника му директорът на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници". Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон /макар да се визира нарушение на съществените съдопроизводствени правила/. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Касаторът отрича да е допринесло за решаването на спора на заключението на ССЕ, което се основавало само на счетоводните записвания на жалбоподателя. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Милки груп био" ЕАД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация MRN: 18 BG002005 H0005263/11.04.2018 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "Милки груп био" ЕАД стока по митническата декларация – палмов олеин IFFCO TRISTAR 1120 туби х 20 кг нето тегло, 22 400 кг нето тегло, с произход Малайзия и ТАРИК код 1511909900 – 1. 32 лв/кг, съпоставена с MRN: 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г.; извършил е корекции на клетки 46 статистическа стойност /29 568 вместо 22 631. 47 и 47 изчисляване на вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 624. 29 лева и лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган "Милки груп био" ЕАД е страна по договор за продажба № BUL/SV/171120/256/01 от 20.11.2017 г., сключен с Фелда ифко ЯДН БДХ, Порт Кланг, Малайзия. Предмет на договора е растителна мазнина СРВ Марка IFFCO TRISTAR, опаковани в 20 кг BIB кашони, тип торба в кашон. Договорена е доставката на 448 тона /плюс минус 2 %/ на цена 574 щатски долара на тон, период на договора /на товарене/ от декември 2017 г. до януари 2018 г. и условие на доставката FOB Порт Кланг. След анализ на представените от титуляра на режима документи и на статистическа информация за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. и януари1 февруари, март и април 2018 г. за средните митнически стойности на внесени в страните от Съюза стоки с код по КН 15119099 при условие на доставката FOB Малайзия, митническият орган е заключил, че договорената от "Милки груп био" ЕАД цена от 574 щатски долара на тон е по-ниска от посочената от независимия интернет издател PALM OIL ANALISTICS /съответно 650. 50 до 612. 50 щатски долара за тон в периода 27 ноември до 18 декември 2017 г.; 612. 50 до 655 щатски долара за тон в периода от 18.12.2017 г. до 1.01.2018 г. и т. н. / и от средните стойности за Съюза. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът ? да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN: 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. По тази декларация е внесен палмов олеин DUKES BRAND RBD; 1200 кашона х 20 кг – 22 400 кг него с митническа стойност 1. 32 лв/кг. Сходството на стоките е определено от съпоставката на съпътстващите вноса анализни сертификати. Избраните правни основания за издаването му са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставените при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, но съдът е достигнал до различни изводи. Отречена е релевантността за спора на фактите на сключването договор за застраховка на стоката по коносамент MSCUPM982091 и натоварването според същия коносамент на стоката от друго пристанище, тъй като били от значение за елементите на договорната стойност по чл. 71 МК. Припознато е тъждеството на договора, за който е издадена търговската фактура с този представен в административното производство. Като неправилен е определен подходът на администрацията за формиране на изводи във вреда на задълженото лице от непредставянето на износната декларация, тъй като с този документ не се установява действително договорената или реално платена цена. Отмяната на утежняващия административен акт е обосновал с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки, тъй като не е извършен анализ на условията на доставките – количество, търговска марка, качество, което влияе върху цените. Сходството в характеристиките на стоките не обуславяло тъждество в търговското равнище и количеството. Според съда значим за определяне на търговското равнище е и фактът, че пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 84. 52 %. Решение е правилно по резултата си. Съдът не е стигнал докрай в изводите си за стореното от митническия орган адхезионно правоприлагане. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основана на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със статистическите данни от вноса с произход Малайзия на стоки със същия код по КН; аргументите за недостигнатия с уговорените количества палмов олеин кредитен лимит и неяснотата относно плащането по три фактури с банковия суифт от 27.02.2018 г. – платеното е по-малко от сумата на трите фактури основание за плащането, което разколебава плащането по коносамент MSCUPM982091; извършването на допълнителни разходи за транспорт и за застраховане. Тези доказателствено релевантни факти са несъмнено установени в първоинстанционното производство. Допуснатото от митническия орган смесване е на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки, като е възприел съществуването на елементи на договорната стойност, които не са включени в декларираната митническа стойност и е оспорил банковият суифт за плащането. Съобразена с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Предвид горното е неправилен изводът на административния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /конкретната доставка е част от по-голяма уговорено количество при значителния пазарен дял на задълженото лице на допуснатите до свободно обращение стоки – 84. 52 %/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Тези изводи не се разколебават от представените от касатора пред настоящата инстанция писмо от Директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 3.09.2018 г., както и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации. Сам по себе си този списък не установява, че съпоставените стоки са сходни, а и съгласно представения от "Милки груп Био" ЕАД отговор от Генералния директор на ОЛАФ, докладите от проверките съдържат информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но не следва да се бъркат с окончателният доклад от разследването на ОЛАФ. Новопредставените доказателства са неотносими към спора и не променят правилността на крайния извод на пръвоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 300 лева. Това е доказаният размер според платежното нареждане на л. 45 от делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,