Решение № 5572 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2015 г.

Решение № 5572 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - О." - гр. С. срещу решение № 3863 от 4.06.2015 г. по адм. д. № 664/2015 г. по описа на Административен съд - С. първо отделение, 45-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнационния съд. Ответниците - В. А. Е. и М. Н. Е., и двамата от гр. С., чрез пълномощника си адвокат Б., в отговор от 16.07.2015 г. и в съдебно заседание, поддържат теза за законосъобразност на постановения съдебен акт и молят същия да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3863 от 4.06.2015 г. по адм. д. № 664/2015 г., Административен съд - С. първо отделение, 45-ти състав е отменил заповед № ЗД ЗД 22/0008 от 6.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - О." - гр. С., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващите, при условията на пълно осиновяване на В. А. Е. и М. Н. Е., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт. Решението не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Със заповед № ЗД ЗД 22/0008 от 6.01.2015 г., Директорът на Дирекция "Социално подпомагане - О." - гр. С., е отказал вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на семейството на М. Н. Е. и В. А. Е. Административният орган е изложил съображения, че с оглед здравословното състояние на Е. семейството не отговаря на изискванията на Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. В социален доклад вътр. № 94ММ/0033 от 6.01.2015 г., който е неразделна част от административната преписка е прието, че Е. боледува от параноидна шизофрения, поради което семейството не отговоря на потребностите за сигурна среда на осиновено дете, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 2 Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е здравословното състояние на Евстатиев и дали то представлява пречка за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 86 СК и чл. 28 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. Този въпрос е изследван прецизно от решаващият състав на административния съд, който с определение от 6.03.2015 г. е назначил психиатрична експертиза с конкретно формулирани въпроси. Предвид молбата от 18.03.2015 г. на д-р Р. К. - психиатър, която счита че в състава на експертизата следва да участва и психолог, с определение от 26.03.2015 г., съдът е включил в състава на експертизата и психолог. Вещите лица са се запознали с наличната медицинска документация, извършили са личен преглед на експертизирания и психологично изследване. Становището им е категорично и е в смисъл, че не са констатирали психотични преживявания и някакви дефицити в личността на Е., които да са пречка да бъде пълноценен родител. В съдебното заседание, състояло се на 21.05.2015 г. експертите са посочили, че лицето не е имало параноидна шизофрения, каквато диагноза му е била поставена амбулаторно, а само шизоафективно разстройство. Такава е клиничната болничната диагноза и тя следва да бъде възприета, тъй като почива на продължителен период от време, през което лицето е наблюдавано и лекувано. Изрично е посочено, че Е. в момента е в стабилна ремисия, която се приравнява на здраве. Към датата на дебюта на заболяването през 2007 г. той е чупил предмети, а не е бил агресивен към хора. Съдебнопсихиатричната и психологична експертиза не са оспорени от процесуалния представител на ответника, който е присъствал при приемането й. Въпросите свързани с преценката на психичното здраве на Е. изискват специални знания в областта на психиатрията и психологията, каквито съдът не притежава. Ето защо и при спазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, той е назначил и изслушал експертиза в посочените области, която правилно е преценил като компетентно и безпристрастно изготвена. В мотивите на решението събраните по делото доказателства, включително и представените от ответника с административната преписка, са били обсъдени в тяхната съвкупност и изводите на съда относно фактическата обстановка не почиват единствено и само на експертизата. В тази връзка не може да бъде прието, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и оплакването на касатора, че с решението е пренебрегната цялата проучвателна дейност на органите от отдел "Закрила на детето" при ДСП, е неоснователно. В медицинско удостоверение изх. № 11431 от 20.10.2014 г., издадено от ЦПЗ "Проф. Шипковенски" ООД е посочено, че лицето е в пълна ремисия и не се води на диспенсерен отчет. Административният орган не е съобразил и становището за годност на Е. да бъде осиновител от 11.09.2014 г., издадено от същото лечебно заведение. Тези доказателства, с които ДСП е разполагала преди издаване на заповедта, не са в противоречие с експертизата. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, за издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. Както в тази разпоредба, така и в останалите текстове на наредбата не са посочени заболявания, които по принцип изключват разрешение за вписване в регистъра. В чл. 27, ал. 1, т. 3 от наредбата като критерий е отразена възможността за осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждането на детето. В чл. 28, ал. 2 от наредбата е посочен като критерий здравословното състояние на кандидатите за вписване и никъде не е отразено, че лицето трябва да не страда от никакви заболявания, каквато житейска хипотеза е рядко срещана. В тази връзка тезата на касатора, че заболяването на Е. е абсолютна отрицателна предпоставка за вписване в регистъра, не кореспондира с така цитираната нормативна уредба. Правилно съдът е приел, че в процесната заповед като основание за отказ е посочено единствено заболяването на Е., което предвид доказателствата по делото, не би поставило осиновеното дете в риск. Ето защо се счита, че е налице и правилно приложение на материалния закон. По отношение на присъдените по първоначалното дело разноски, касационната жалба в тази й част представлява по своята същност искане за изменение на решението в частта за разноските, което следва да бъде разгледано по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд, тъй като той не е постановил окончателен съдебен акт по този въпрос. По настоящето дело страните не са поискали присъждане на разноски, поради което касационния състав не се произнася. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,