Решение № 9521 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2011 г.

Решение № 9521 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Албена Димитрова Атанасова, гр. Варна против чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата). Жалбоподателката поддържа, че посоченият текст е противоконституционен, дискриминационен и ограничава правата на самоосигуряващите се лица в РБ. Конкретни норми от "КРБ, КСО и материалноправните разпоредби", с които чл. 1, ал. 4 от Наредбата противоречи не са посочени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й. Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия тричленен състав, след като съобрази доводите на страните и направи правен анализ на оспорените текстове от Наредбата, намира следното. Жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателката да е налице пряк и личен правен интерес, като положителна процесуална предпоставка за това. Дали жалбоподателката е активно легитимирана да оспорва наредбата за посочената в жалбата част, следва да се изведе от дейността й, която съгласно доказателствата по делото е следната: Албена Димитрова Атанасова е адвокат към Варненски адвокатски съвет, осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и съгласно това е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице упражняващо свободна професия. С оглед това Атанасова се явява активно легитимирана да оспорва процесната наредба в съответната й част. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения. Оспорената наредба е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата тя е издадена на основание чл. 4, ал. 7 от КСО. При издаването й е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК, както и е издадена в установената форма, и приетата наредба е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 ЗНА, поради което с издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип, след като не са изложени в жалбата конкретни фактически оплаквания в тази насока, следва настоящия състав служебно да провери Наредбата (в оспорената й част) дали противоречи на КСО, по приложението на който е приета, както и дали противоречи на други нормативни актове от по-висок ранг - на Конституцията, ЗНА и пр., т. е. да провери при издаването на същата налице ли са противоречия с материалноправни разпоредби. От извършената служебна проверка не се установява противоречие на оспорените текстове от Наредбата на такива от КСО или на текстове от друг нормативен акт от по-висок ранг - Конституцията, ЗНА и пр. Предмет на обжалваната Наредба е общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, същата е приета на осн. чл. 4, ал. 7 КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО лицата, упражняващи свободна професия, са задължително осигурени само за рисковете инвалидност, старост и смърт. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква по силата на закона - поради общо заболяване, старост и смърт. Извън тези случаи, може да се разпростре и за временна неработоспособност, майчинство - което включва бременност, раждане и отглеждане на малко дете, като това осигуряване е допълнително и не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващите се лица - чл. 4, ал. 4 КСО. Това желание, да се разшири обхвата на своето осигуряване, следва да бъде заявено изрично с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата, която се подава при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, в определения срок, визиран в чл. 1, ал. 4 от Наредбата. Този срок е въведен от законодателя за ограничаване на недобросъвестно упражняване на правото да се променя видът на осигуряването, и злоупотребата с това. Според чл. 1, ал. 4 от Наредбата, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец, до края на януари на съответната календарна година. С разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата материалното право по чл. 4, ал. 4 КСО на самоосигуряващите се лица да се осигурят по свой избор за всички осигурени социални рискове се запазва, но с пропускане на срока (до края на м. януари) се прекратява процесуалното право да се подаде декларация за такава промяна за съответната календарна година. Това е съответно на принципите на равнопоставеност и солидарност на осигурените лица. В противоречие с тези принципи би било искането в жалбата осигурените лица да могат да променят вида на осигуряването си тогава, когато в резултат на това ще се получи плащане от ДОО - например парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за временна нетрудоспособност и др. Ползването на парични обезщетения от ДОО следва да бъде изцяло обвързано с участието на лицето в общественото осигуряване, като това участие не може да бъде инцидентно, а трябва да има по-постоянен характер, в рамките на по-продължителен период от време. Обратното може да бъде предпоставка за злоупотреба с права. След анализ на доказателствата по делото, не се доказа, наличие на противоречия между нормите и Конституцията на РБ и чл. 1, ал. 4 от "Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица", както и по някакъв начин да се накърняват правата на жалбоподателката. Твърденията в жалбата са необосновани и недоказани, с оглед на което жалбата й следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,