Решение № 29 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2011 г.

Решение № 29 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 734 от 11.10.2010 г., постановено по гр. д. № 338/2010 г. на САС, ГК, 1-ви състав, с което след като е отменено решението на СГС в частта за отхвърляне на иска за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. е постановено ново решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Й. Л. от [населено място] още 10 000 лв. над присъденото със същото решение обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, т. 1 и чл. 2, т. 2, предл. 1-во ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2007 год., както и разноски за въззивната инстанция в размер на 805 лв. и е оставено е в сила решението в частта, в която предявеният иск е уважен в размер на 15000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът застъпва становище, че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищцата М. Л. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. С насрещна касационна жалба на М. Й. Л., представлявана от адв. В. В. е обжалвано решението в частта, в която е оставено в сила първоинстационното решение в частта, в която предявеният от М. Й. Л. иск по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 30 000 лв. Касаторката навежда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон - липса на мотиви, както и нарушение на материалния закон: В решението не е посочено защо съдът приема, че мярката за неотклонение "задържане под стража" е за период от 20 вместо 27 дни; нарушена е и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. Двете страни взаимно оспорват касационните си жалби. С определение № 949/28.07.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] по правния въпрос относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., както и в съдебни решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер /Р. № 337/22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. III г. о на ВКС, Р № № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о., Р № 149/2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г./. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По насрещната касационна жалба на М. Й. Л., касационно обжалване е допуснато по същия правен въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 1316/7.12.2011 г. по делото. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищцата е било образувано наказателно производство по обвинение за извършени престъпления от общ характер /първоначално по чл. 282, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК, а впоследствие по чл. 211, предл. 1-во във вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 НК, по чл. 211, предл. 1-во във вр. чл. 210, ал. 1, т. 31 във вр. чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК/, което е приключило с оправдателна присъда, установени са неимуществени вреди и същите са произтекли от действията на органите на Прокуратурата. За да определи дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил, че ищцата е била обвинена в три умишлени престъпления от общ характер, две от които са тежки умишлени престъпление по см. на чл. 93 НК като за престъплението по чл. 211 НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до 10 години. Прието е, че наказателното производство е продължило 9 г. и 7 месеца - за периода от 19.11.1997 г. до 29.06.2007 г., като 20 дни тя е била задържана под стража. Според въззивния съд ищцата е била обект на незаконно обвинение в своята най-активна жизнена и трудоспособна възраст, през период, когато децата й са били ученици, имали са нужда от нейния авторитет, отказали са да ходят на училище, защото се срамували от подигравките на околните. Ищцата е останала без работа като било уронено името й на специалист в общината, където е работила в продължение на 20 години. Съседи и близки страняли от нея, Л. се сринала психически, изпаднала в депресия, не искала да излиза, останала затворена в себе си, необщителна и мрачна. Съобразено и обстоятелството, че обвиненията са били отразени в медиите. При тези данни съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв. По този начин съдът е присъдил почти целия размер на исковата претенция, заявена в размер на 30 000 лв. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е съобразил, че за част от обстоятелствата, посочени в исковата молба, с които ищцата обоснова заявения от нея размер на обезщетението, доказателства не са събрани. Така в исковата молба се твърди, че в резултат на незаконното обвинение, драстично се е влошило здравословното й състояние. Приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза обаче дава заключение, че между здравословното състояние на ищцата в настоящия момент и периода на задържането й под стража, както и следващия период от 1997 г. до 2007 г., не може да се установи пряка причинно-следствена връзка. Не е доказано и твърдението, че обвиненията срещу нея са широко тиражирани в пресата от органите на досъдебното производство и стават достояние на цялата общественост. По делото са представени две статии като само втората от тях, публикувана във в-к "Нощен труд", е посветена специално на повдигнатото срещу ищцата обвинение. Не е установено и е несъстоятелно само по себе си твърдението, че именно наказателното преследване е накърнило професионалната чест и достойнство на ищцата, и е уронило името й на специалист. Макар в рамките на наказателното производство да не е доказан фактическия състав на извършено престъпление, данните за непрофесионалното изпълнение на задълженията й като районен техник, са безспорни. Същевременно при определяне на дължимия размер на обезщетението съдът е съобразил обстоятелства, които не са посочени в исковата молба- например, че децата са отказали да ходят на училище, доколкото се срамували от подигравките на околните. Отделно от това, такива обстоятелства не са установени в процеса. При тези данни касационната жалба на Прокуратурата на РБ е основателна. В нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне на точния размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът е взел предвид и е обсъдил обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, което представлява нарушение на процесуалния закон. При съобразяване на изложеното, както и данните за претърпените неимуществени вреди, съставляващи отражение на повдигнатото обвинение, неговата продължителност и характер, взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност, касационният съд счита, че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 6 000 лв. До този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. За разликата до присъдените 25 000 лв., искът е неоснователен. С оглед на това, за размера над 6 000 лв. до 25 000 лв., решението следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли. Неоснователна е жалбата на Л. срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 25 000 лв. до 30 000 лв. Обстоятелството, че съдът неправилно е приел, че мярката за неотклонение е била за период от 20 дни вместо 27 дни, не обосновава оплакването, че решението е постановено при липса на мотиви, а нарушението на материалния закон не е в посочения от този жалбоподател смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 45 лв. /държавни такси/ и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 440 лв. или общо разноски за производството пред трите инстанции в размер на 485 лв. По бюджета на СГС следва да се заплати сумата от 200 лв. платена за възнаграждение за вещи лица. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.