Решение № 10126 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2015 г.

Решение № 10126 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на К. А. Г. от гр. Пловдив за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на Решение № 7670/24.06.2015 г, постановено по адм. дело № 4952/2015 г, по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила Решение № 2865/23.12.2014 г, по адм. дело № 2112/2014 г. на Административен съд Пловдив и е отхвърлено искането за разноски по същото касационно дело. В искането за отмяна се излагат доводи, че искателят е бил неправилно осъден от първоинстанционния съд - Административен съд Пловдив да заплати направените пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 413, 27 лв, в полза на ТД на НАП гр. Пловдив, без да са представени по делото списък с направените разноски и доказателства за претендираните разходи. Моли за отмяна на касационното решение и на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът - директорът на ТД на НАП, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище в депозирано писмено възражение по искнаето за отмяна. Сочи, че е неоснователно и моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли искането. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: В искането за отмяна не е посочено конкретно основнаие по чл. 239, т. 1 от АПК. Изложени са фактически констатации, представляващи касационни оплаквания по чл. 208 и сл. от АПК. В случая липсват конкретни основания, отнасящи се до посоченото от искателя правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК, поради което се налага молбата да бъде разгледана на всички основания по чл. 239, от т. 1 до т. 6 включително от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, доказателства от категорията на изброените не са представени. Приложените към исковата молба писмени доказателства са в подкрепа на изложените касационни основания, изразяващи се в оплакване на присъдените разноски при разглеждане на спора по същество. Фактически твърдения и основания по т. 2; т. 3; т. 4 и т. 5 на чл. 239 от АПК, не се сочат, както и не се установява наличието на такива в материалите по делото, поради което същите не се налице. Воден от горното, настоящият петчленен съдебен състав при Втора колегия на Върховния административен съд, приема, че искането за отмяна на влязло в сила съдено решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,