Решение № 4714 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу Решение 5264/09.08.2022 г., постановено по адм. д. 1333/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на "Бедрум" ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от управителя В. Борисов, е отменен Ревизионен акт Р-22221019007849-091-001/10.09.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП с Решение 1906/15.12.2020 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 21 321,59 лв. и лихви 2147 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с противоречие на решението с константната практика на СЕС по прилагане на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 декември 2006 г. относно общата система на ДДС, с необоснован превес на представените от дружеството едва в съдебното производство доказателства фактури без приложен опис и приемо-предавателен протокол. Съществуването на договор от 01.04.2019 г. за строително-монтажни услуги и приложенията му, който не съдържа означение на обекта, в който такива ще се извършат, не е поддържано от ревизираното лице /РЛ/ в никой етап на установителното ревизионно производство, нито е изтъкната причината за неговото представяне едва пред съда. Според касатора решението е постановено при пропуск на АССГ да изследва противоречията в установените обстоятелства по делото непредставяне на доказателства за участие на конкретни физически лица при изпълнението на строителните услуги заповедна книга по Наредба 3 от 2003 г. за съставянето на актове и протоколи по времето на строителството и чл. 160 ЗУТ, липса на книги за инструктаж по чл. 26, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 11, ал. 5 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд. Наред с изложеното касаторът поддържа, че не са представени доказателства за влагане на необходимите строителни материали и механизация. Срокът за изпълнение на договора за СМР е 01.04.2019 г. до края на сезон 2019 г., но фактурите са издадени през м. 08.2019 г., включително за изкопаване на защитна дига, чиято цел е да предпази оборудването след приключване на сезона. Доказателствената съвкупност по делото обуславя извод, че фактурираните доставки касаят ремонтни услуги с ежегоден характер, присъщи за дейността на ответника по касационната жалба; не е изяснено обаче кои и колко работника на Екодо ЕООД са участвали в осъществяването им, както и дали самото дружество разполага с такива за периодите на извършване на услугите; не е изяснено за чия сметка са материалите и механизацията; липсват категорични доказателства кога и къде са извършени фактурираните услуги. Индиция за неизвършването на търговска дейност от доставчика е неподаването на ГДД за 2019 г. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендират се и деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, "Бедрум" ЕООД, чрез адв. Иванова, оспорва основателността й в писмен отговор, в който моли за присъждане на разноските за тази инстанция и възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт Р-22221019007849-091-001/10.09.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП с Решение 1906/15.12.2020 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 21 321,59 лв. и лихви 2147 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г. Според фактическите установявания на първостепенния съд Бедрум ЕООД експлоатира обект със сезонен характер - "Бедрум бийч", намиращ се в КК "Слънчев бряг", плаж ЮГ, Какао Бийч, функциониращ през деня като плаж, а през нощта като нощен клуб. По отношение на получените доставки и ползвания данъчен кредит от ревизираното дружество са представени книжа, които не касаят спора. Извършени са насрещни проверки на Екодо ЕООД и Гази 2016 ЕООД, от чиято страна не са представени доказателства и писмени обяснения. При тези обстоятелства органите по приходите са посочили, че за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит, ревизираното дружество следва да разполага с оригинални първични счетоводни документи или заверени от издателя им с подпис и печат техни екземпляри, които да съхранява в счетоводството си. Копия от фактурите, издадени от Екодо ЕООД, по които ревизираният е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 116 лв. през м. 08. 2019 г., не са представени. Органите по приходите са приели, че в случая Бедрум ЕООД е проявило процесуално бездействие, изразяващо се в непредставянето на изисканите му документи във връзка с получените от него доставки по фактурите, издадени от Екодо ЕООД, по които е претендирал право на приспадане на данъчен кредит и по този начин не е доказал наличието на условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по посочените в дневниците за покупки фактури. В рамките на съдебното оспорване на издадения РА са събрани писмени доказателства, представени от страните, както и гласни доказателства. Допуснати и изслушани са съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, приети като компетентно, точно и обективно изпълнени. По ССчЕ вещото лице е дало заключение, че стойността на услугите СМР, предмет на процесните фактури, е формирана съгласно договор за СМР от 01.04.2019 г. с възложител Бедрум ЕООД и изпълнител Екодо ЕООД. Предмет на договора са СМР и претапициране, описани подробно в Приложение 1, 2, 3 и 4. Общата цена на договорените СМР е според Приложения 1, 2, 3 и 4. Всички материали, детайли, конструкции, механизации и др., необходими за извършване на договорените СМР, са осигурени от възложителя. Данъчната основа на издадените от Екодо ЕООД фактури съответства на стойността на приложенията към договора. Според данните от оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки на дружеството за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. реализираните приходи от дейността са в размер на 2 492 526, 31 лв., като в тях се включват 1 775 038, 63 лв. приходи от продажба на стоки от Бар Бедрум Слънчев бряг и 180 668, 26 лв. приходи от вход. Вещото лице е констатирало, че фактурите са включени в дневниците за продажба и в справката-декларация за данъчен период м. 08.2019 г. Към датата на издаване на фактурата Екодо ЕООД е назначило едно лице на трудов договор на длъжност "общ работник строителство". За ревизирания период ревизираният е извършил разходи за материали за ремонт и поддържка на обща стойност 33560,05 лв., осчетоводени по см. 601/10, и разходи за външни услуги за ремонти на обща стойност 103 275, 80 лв., осчетоводени по см. 602/10. Предметът на доставките по процесните фактури са СМР, но поради неоткриване на доставчика, не може да отговори как са осчетоводени фактурите при него. Извършени са разплащания по банков път, чрез конкретно описани дати и суми. Въз основа на плащането е закрито задължението към доставчика, като е съставена счетоводна операция по дебита на сч. см. 401 "доставчици". По СТЕ вещото лице е установило, че описаните в Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3 към договора за СМР от 01.04.2019 г. видове работи по вид и количество съответстват на наличните в обект "Бедрум бийч клуб". Описаните в Приложение 1 27 бр. сепарета, 47 броя спални и 130 бар-столове съответстват на наличните в обекта. При тази фактическа установеност от правна страна съдът е приел, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила на ДОПК. Изземването на преписката от първоначално определения член на ревизиращия екип Р. Николова и възлагането й на М. Ковачева е извършено при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 3 ДОПК, за което са представени доказателства доклад 986/05.03.2020 г., и медицински документи амбулаторен лист и болнични листове, установяващи продължителното отсъствие по болест на първоначално определения ревизор. РA е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е приел, че РА е материално незаконосъобразен, тъй като изводите на органите по приходите за липса на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит се опровергават от събраните в рамките на съдебното производство доказателства. Посочил е, че с оглед непредставянето в хода на ревизията и пред решаващия орган на фактурите и на счетоводни и търговски документи относно спорните доставки, с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ДОПК обосновано органите по приходите са приели, че липсват предпоставките по чл. 71, ал. 1 ЗДДС, както и че не е налице реална доставка на стоки или услуги. В съдебното производство по обжалване на ревизионния акт съдът е инстанция по същество, в чиято тежест е да установи дали са налице посочените в акта данъчни задължения въз основа на всички събрани по делото доказателства. А такива ревизираният е ангажирал. На първо място е представил е спорните фактури, както и търговски документи договор за СМР от 01.04.2019 г., сключен между Бедрум ЕООД в качеството на възложител и Екодо ЕООД, изпълнител, ведно с приложения 1, 2, 3 и 4 към договора; банкови документи за извършени плащания; както и счетоводни документи - извадки от аналитичните регистри. С оглед на тези писмени доказателства, както и на изготвените по делото СТЕ и ССчЕ и събраните гласни доказателства, е приел, че са изпълнени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид представените по делото фактури е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Видно от съдържанието на фактурите, същите касаят доставка на услуги, чийто вид СМР е посочен в текста на данъчния документ, следователно фактурите отговарят и на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Не се оспорва от ответника, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби на доставчика, респ. в дневника за покупки на получателя и в справките-декларации. Изпълнена е и материалната предпоставка за упражняване на правото на приспадане. Съдът е приел, че представените по делото доказателства са достатъчни и убедителни, за да се приеме, че процесните фактури документират действителни стопански операции. Така въз основа на заключенията на СТЕ безспорно се установява, че стоки от вида и в количеството, описани в приложение 1 към договора /27 бр. сепарета, 47 бр. спални и 130 бар-столове/ са налични в обекта. Установено е също и че описаните в приложенията видове работи по вид и количество съответстват на наличните в търговския обект, като е посочено, че тези вид работи са присъщи за сезонните обекти. Вещото лице не се ангажира с конкретно заключение относно периода/годината на извършване на ремонтните дейности, но е отбелязало, че мебелите са в добро състояние и такива ремонти по принцип се извършват ежегодно. Експертизата е изготвена след посещение на обекта на място на 12.08.2021 г., констатациите и изводите по заключението са ясни, обективни и обосновани, поради което съдът го е ценил. Намерил е заключението по СТЕ за кореспондиращо на показанията св. М. Кръстев, управител на стопанисвания от ревизирания търговски обект, според който ремонтите в него се извършват ежегодно, като подготовката за сезона започва от м. април. Описаните от свидетеля видове работи, които се извършват преди началото на активния сезон, съответстват на тези, посочени в протоколите към договора, т. е. на фактурираните услуги. Въпреки че свидетелят е в трудово правоотношение с ревизирания търговец, показанията му съдът е ценил като съответстващи на останалите доказателства писмените доказателства /договора с приложенията, фактурите/ и СТЕ. Въз основа на тях е приел, че ремонтни дейности от вида и количеството на описаните в приложенията към договора и от вещото лице, действително са били необходими за привеждане в експлоатация и функционирането на обекта. На следващо място съдът е приел за установено въз основа на заключението по ССчЕ, че Бедрум ЕООД е използвало получените доставки за извършване на последващи облагаеми доставки чрез дейността на търговския обект, от който е реализирал приходи. За доказано АССГ е намерил и извършването на услугите от страна сочения доставчик Екодо ЕООД, основавайки се на договора с приложенията към него, счетоводните и банкови документи и заключението на ССчЕ. Действително, сочи съдът, договорът за СМР и приложенията към него са частни документи, които са без достоверна дата и не притежават обвързваща доказателствена сила. Същите обаче не са оспорени от ответника, не са налице данни или обстоятелства, които да разколебават достоверността им и тъй като кореспондират изцяло с останалите доказателства, няма причина да не бъдат ценени. Относно материалната и техническа обезпеченост ССчЕ е посочила, че доставчикът е разполагал с едно наето по трудов договор лице на длъжност общ работник, което предполага наличие на капацитет сам да извърши част от услугите, а договорът по принцип допуска използването на подизпълнители по преценка на изпълнителя /чл. 4, ал. 3/. Но по-същественото е, че съгласно трайната практика на СЕС /така Решение от 22 юни 2012 г. по съединени дела С-80 и С-142/11/, органите по приходите не могат да изискват от получателите по доставките доказателства, касаещи възможността на техните доставчици да осъществят услугите и при липса на такива да отказват правото му на данъчен кредит. Според решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 "не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател". В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-18/13, съгласно което, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика, нито разходите в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. " Следователно, реалността на доставката не може да бъде отречена и правото на данъчен кредит не може да бъде отказано само поради обстоятелството, че не е установена материалната и кадрова обезпеченост да доставчика да извърши услугите, освен ако не е налице данъчна измама. В случая липсват каквито и да било данни, а и твърдения за данъчна измама. Косвено доказателство за реалността на доставките са счетоводните записвания. Видно от заключението на ССчЕ, жалбоподателят е осчетоводил разходи за материали във връзка с ремонтните дейности, които съгласно договора за СМР са за сметка на възложителя, както и разходи за външни услуги за ремонти. Най-сетне, доказано чрез представените банкови извлечения и заключението на ССчЕ е извършването на разплащане по процесните фактури. Плащането по фактурите е свидетелство за реално възникнали и развили се търговски отношения, в рамките на които жалбоподателят е получил съответните услуги за договорената цена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink & Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са посочените материалноправни предпоставки се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (решение на СЕС Mecsek-Gabona, C-273/11). За да се извърши тази преценка обаче, фактурата трябва да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените стоки и услуги. Според т. 43 и т. 44 от решението на СЕС по дело С-516/14, Barlis 06 правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се извърши проверката за това дали материалноправните предпоставки са изпълнени. Чл. 226 от Директивата е точно транспониран в чл. 114 ЗДДС, а в съответствие с чл. 219 от нея в чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч) е регламентирано, че документална обоснованост е налице, когато относно изискуемата информация има други документи, които я удостоверяват. Действително, неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС относно съдържанието на фактурите е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Според т. 43 и т. 46 от решението на СЕС по делото Barlis 06 данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те представляван частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика. Касационният състав намира за неоснователно възражението на приходната администрация за недостатъчно дефиниран предмет на фактурите. Независимо, че в тях е дадено общо и неконкретно описание на доставките, същите се детайлизират от приложенията към договора за СМР от 01.04.2019 г., където са посочени видовете и количеството на услугите претапициране на сепарета, бар-столове и спални, циклене, боядисване, фугиране, лакиране, монтаж на обзавеждане сезон 2019 г., почистване, смяна на крушки, ремонт на тоалетни, на бар, пакетиране и стречиране, почистване, изкоп на дига. Действително, във фактурите не е упоменат обектът, на който са извършени СМР, но по констатациите на ревизиращите - раздел I от РД, дружеството осъществява дейността си в един обект със сезонен характер, в кк Слънчев бряг което съответства на времето на извършване и естеството на СМР, което позволява фактурите и съпътстващите ги книжа да се обвържат с конкретна доставка така и неоспореното заключение на ССчЕ. Посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, е формално условие за упражняването на това право. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (решение по дело C-281/20 на СЕС). Основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия. Данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Дори и да се приеме за недоказана кадровата обезпеченост за извършване на доставките /които не се характеризират със специфика, налагаща ползване на квалифицирани специалисти и конкретна техника/, без поддържано и доказано от органите по приходите на наличие на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). Материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11). Правилен е изводът на първостепенния съд за установеност на кадровата обезпеченост на Екодо ЕООД към датата на изпълнение на услугите. Без значение е обстоятелството, че не са посочени доказателства кои конкретно и поименно работници са присъствали на строителния обект и дали за тях са внасяни осигурителни вноски. Тези факти нямат пряко отношение към доказване изпълнението на услугите, които не са персонално обвързани с конкретни физически изпълнители, а от значение е принципното наличие на кадрова обезпеченост у доставчика. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. Липсата на представен документ за самоличността на работника, полагал труд на обекта, не може да изключи правото на приспадане на получателя. Без да е сред предпоставките за право на приспадане на данъчен кредит, индиция за реалността на доставките е установеното разплащане по фактурите заключение на ССчЕ. Споделя се от касационния състав и извода на АССГ, че не се подкрепя с доказателствата по делото обоснованост на предположението, че ревизираният като получател по доставките е извършил неправомерни действия при или по повод на тях и/или е знаел и е бил длъжен да знае, че сделката е част от измама с ДДС, а тежестта за това е на приходните органи по аргумент от т. 49 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. При установеност на реалност на доставките и добросъвестност на получателя по тях обосновано решаващият състав е достигнал до заключението, че незаконосъобразно с РА е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Правилно постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят осъществените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.09.2022 г. между Бедрум ЕООД и адв. Иванова. Основателно е обаче възражението за неговата прекомерност с оглед материалния интерес по спора - ,23468,59 лв., обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита, изразяваща се единствено в депозиране на отговор на касационната жалба. Ето защо същото следва да се редуцира на 2512 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение