Решение № 11353 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 375/2010 г.

Решение № 11353 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 375/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Грошев като процесуален представител на Илия Жеков Кралев от гр. Бургас, против Решение № 56/5.11.2009 г. постановено по а. д. № 981/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Кралев против Заповед № 172/01.12.2008 г. на генералния директор на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен от решението, Кралев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - генералният директор на НВМС, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Претендира и за разноските по делото. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. При липсващият спор по фактите, АССГ е приложил правилно материалния закон. Основният правен спор е, дали при така представените от страните доказателства по делото, е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, или в случая такова липсва. Спори се също правилно ли е извършен подборът на служителите за съкращаване или не. Твърдейки, че при липса на изрична разпоредба в тази насока в ЗДС, съдът е длъжен да приложи по аналогия чл. 329 от Кодекса на труда (КТ), процесуалният представител на касатора развива довод, че за органа по назначаване съществува неотменимо задължение да извърши подбор в случаите, когато упражнява правото си да прекрати служебно правоотношение. Доводът е неоснователен. Въпреки твърдението за "постоянна практика" на ВС по въпроса, последната се явява неотносима към спора. Както е известно, единен Върховен съд съществуваше до приемането на Конституцията на Република България през 1991 г., а на практика ВАС функционира от 01.12.1996 г. ЗДС от своя страна е в сила от 28.08.1999 г. Практиката на ВАС (който единствено е прилагал ЗДС) по въпроса е последователна и в обратна посока - липсата на изрични разпоредби в ЗДС води до липса на задължение на органа по назначаване за извършване на подбор. Изложените съображения от нарочната Комисия, сформирана за извършване на подбор между служителите на трудово правоотношение и изслушване предложенията на ръководителите за съкращаване на тези на служебно правоотношение, са възприети в случая от генералния директор. Последното обаче по отношение на държавните служители не е негово задължение, а негово право. Неоснователен е и доводът за липса на "съкращаване на длъжността", изхождайки от обстоятелството, че длъжността "главен инспектор" съществува и в Длъжностното разписание в сила от 01.01.2009 г. Практиката на ВАС и по този въпрос е постоянна и непроменлива: разпределението на длъжностните функции и задължения между служителите на дадена администрация е въпрос за нейното целесъобразно управление и решаването му е предоставено изцяло в ръцете на ръководителя й. В случая е налице съкращаването на общо 293 щатни бройки за НВМС, от които 17 щатни бройки от определените за Регионалната ветеринарно-медицинска служба Бургас. От последните 11 са за длъжността "главен инспектор", каквато е изпълнявал и Кралев. Твърдението при тези данни за липса на "съкращаване на длъжността" се явява явно необосновано. Неоснователен е и доводът за намаляване на персонала с по-голям процент от разпоредените 12% с ПМС № 204/2008 г. Видно от текста на последното постановление (§ 3, т. 1), там не са посочени проценти на намаляване на длъжностите, а бройката с която се намаляват служителите. При това, никъде не фигурира изискване съотношението между стари и нови щатни бройки да се спазва във всички звена на НВМС. Разпределението на оставащите, респективно съкращаваните бройки служители също е въпрос на целесъобразност и зависи от ръководителя на службата. Дори да не е извършил лично предварителната подготовка за издаване на обжалваната заповед, обстоятелството, че тя е подписана именно от генералния директор на НВМС сочи, че е издадена от орган с необходимата компетентност. Неотносимо към спора е и цитираното "Споразумение с браншовите синдикални организации от 28.11.2008 г.". Правата на органа по назначаване, той и такъв за прекратяване на служебните правоотношения, са уредени в ЗДС. Те не могат да бъдат ограничени от споразумения със синдикалните организации. Всички подобни споразумения, в противоречие на закона, са недействителни. Доводът за необоснованост на решението не е обоснован. Касаторът не е посочил кой фактически извод на АССГ на кое от събраните по делото доказателства не съответства, поради което ВАС не може да разгледа довода обстойно и аргументирано. По делото е предявено искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл. 144 във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касатора да заплати на НВМС сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените причини касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение