Решение № 668 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 167/2014 г.

Решение № 668 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 167/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "КСМ Строй" ООД с. Буково моли да бъде отменено решение № 6969/2013 г. по адм. д. № 9294/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001113151/28.02.2012 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2140/30.08.2012 г. на Директора на "ОУИ", в частта относно непризнат данъчен кредит по отношение доставчиците "Карбофин 2008" ЕООД, "Ри Сан 7732" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Строй комплект 3576" ЕООД, "Метал терм 2143" ЕООД, "Евро стройпроект" ЕООД и "Ивел Мак 71" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменен РА и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2001113151/28.02.2012 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2140/30.08.2012 г. на Директора на "ОУИ", в частта, с който за периода не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 102 252,13 лв. по фактури на "Карбофин 2008" ЕООД, "Ри Сан 7732" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Строй комплект 3576" ЕООД, "Метал терм 2143" ЕООД, "Евро стройпроект" ЕООД и "Ивел Мак 71" на основание чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на различни строителни материали не са осъществени. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като мотивирано, логично и съответстващо на събраните доказателства. Обсъдени са и писмените доказателства по делото, като са изложени мотиви по отношение на всеки един от доставчиците. В заключение първоинстанционният съд е споделил извода на органа по приходите, че данъкът по процесните доставки е начислен неправомерно, т. е. че не e налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че решението, в обжалваната му час, е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическата обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Обосновано съдът е приел, че не е установено осъществяване на доставките на метални изделия и строителни материали от посочените във фактурите доставчици, след като документите за приемо-предаване на стоките не са подкрепени от доказателства за транспортиране на същите и кадрови възможности на доставчиците да извършат необходимите товаро-разтоварни работи на тонове метални изделия, тонове арматурно желязо, хиляди тухли четворки и единични тухли, стотици броя метални подпори, греди, шперплат, торби теракол, цимент, и други. Законосъобразен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и тяхното счетоводно отразяване от ревизираното лице и доставчиците. Осъществяването на доставката може да се доказва с всички допустими по ДОПК доказателства. Процесните фактури имат за предмет доставки на стоки със значителен обем и тегло, поради което доказване на транспорта на тонове строителни материали би подкрепило доказателствата за приемо-предаване на стоките. В случая не е доказано нито предаване на стоките, нито е доказано транспортиране на значителните по обем и тегло стоки. Настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд относно различните подписи във фактурите и приемо-предавателните протоколи на доставчика "Карбофин" ЕООД и в тази насока са основателни оплакванията в касационната жалба, но това обстоятелство не се отразява на крайния извод на съда, понеже от страна на ревизираното лице действително не са представени доказателства за наличието на стоките при доставчика, тяхното транспортиране и съхранение. Доводите в касационната жалба, че за страните по договорите за покупко-продажба липсва задължение да оформят каквито и да било документи по повод тяхното сключване и изпълнение, защото същите били консенсуални, а не формални, имат отношение към характера на облигационната връзка. За целите на данъчното облагане и фиска, респ. ползването на данъчни облекчения и предимства, е необходимо да бъдат доказани по безспорен начин факти от обективната действителност, сочещи на реалното извършване на процесните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че нито пред приходните органи, нито пред първоинстанционния съд и назначената експертиза са представени документи относно наличието на складови помещения, счетоводни записвания относно съхраняването на стоките, кантарни бележки, наличието на наети МПС, транспортни документи при жалбоподателя и доставчиците. Тук следва да бъде изложено, че съгласно чл. 24 от ЗЗД правото на собственост върху родовоопределени вещи се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. По делото не е установено налични ли са били процесните стоки при доставчиците и съответно прехвърлено ли е правото на собственост върху тях при купувача. Липсват доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в фактурите, се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, съответно до прехвърляне на собствеността върху тях. Правилна е преценката на съда, че процедурните нарушения в хода на ревизията /по повод възражението за нарушение на чл. 32 ДОПК/, освен ако не водят до тежки пороци в съдържанието и формата на РА, които не могат да бъдат отстранени от съда, не са самостоятелно основание за неговата отмяна, поради обстоятелството, че съдът е инстанция по същество, пред която, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните следва да докаже съществуването на фактите, от които черпи изгодни правни последици. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,