Решение № 9684 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Христов, [населено място], против решение 14 от 04 март 2022 г., постановено по адм. д. 248/2021 г. по описа на Административен съд Силистра. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Христов против заповед ЗК-1897/22 декември 2021 г. на кмета на община Силистра, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Гараж 2", находящ се в ПИ 00896.502.2040 /общинска собственост/ по КККР на [населено място]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спазване на приложимия материален закон. Изложени са от решаващия съд верни и обосновани доводи относно обстоятелството, че процесният гараж не е преместваем обект. Той съставлява надземна постройка, трайно прикрепена към земята, находяща се в поземлен имот собственост на община Силистра, като за изграждането на същата не е учредявано право на строеж и в този смисъл по приращение собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея. В тази връзка не са налице съществени елементи, определящи го като такъв обект - § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а именно предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда. Гаражът служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на собственика. По делото е безспорно установено обстоятелството, че касаторът е ползвател на процесния гараж, като не е представил доказателства, че изграждането за същия са издавани строителни книжа инвестиционен проект и разрешение за строеж. Не е спорно и обстоятелството, че съгласно действащият ПУП върху имота, в който е изграден гаража е предвидено да се осъществи мероприятие разширение на линеен обект улица. В този смисъл процесният строеж е незаконен, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и законосъобразно е наредено премахването му по чл. 225а ЗУТ. Изложените мотиви в обжалваното решение са обосновани и законосъобразни, направен е правилен разбор на приложимите законови норми и са изведени верни изводи. Този съд споделя изцяло мотивите на решаващия съд и препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав