Решение № 356 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 615/2008 г.

Решение № 356 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 615/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). С. Н. К. от гр. П. обжалва решението на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 26.10.2007 г. по гр.д. № 285/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба М. на р. р. и благоустройството, О. у. на област с административен център гр. П. и СД "Б" не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за изкупуване на магазинно помещение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв.339а по плана на гр. П., по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. С обжалваното решение, постановено на 26.10.2007 г. по гр.д. № 285/2007 г. Пазарджишкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. К. против О. у. на област с административен център гр. П., МРРБ и СД "Б" заедно и поотделно иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото му като съсобственик да изкупи продаденото от О. у. на област с административен център гр. П. с договор за продажба чрез таен търг на имот - частна държавна собственост от 29.12.2004 г. магазинно помещение с площ от 52.20 кв. м., находящо се в триетажна масивна сграда, построена в източната част на УПИ * в кв. 359а по плана на гр. П. и е прекратил производството по делото. Прието е, че по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС иск може да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата, като спазването на срока касае валидното упражняване на правото на иск и е релевантно към въпроса за допустимостта на производството. Прието е, че правото на изкупуване е потестативно гражданско право и единственият начин за упражняването му е предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, което не може да бъде упражнено валидно след изтичането надвумесечния срок, тъй като се погасява с изтичането на срока, който е преклузивен. Прието е, че двумесечният срок не е спазен, тъй като С. К. е узнал за продажбата към момента на подаването на жалба срещу заповед № 657/03.12.2004 г. на Областния у., с която С. "Б" е определено като спечелил търга купувач, т.е. знаел е за продажбата към момента на постановяване на определение № 785/24.01.2006 г. на тричленен състав на ВАС, III отделение по адм. д. № 745/2005 г., с което жалбата му е оставена без разглеждане. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че срокът за предявяване на иска започва да тече от момента на влизане в сила на определение № 785/24.01.2006 г. на тричленен състав на ВАС, от който момент касаторът поддържа, че заповед № 657/03.12.2004 г. на Областния у. на област с административен център гр. П. за определяне на купувач на имота е влязла в сила. Заповед № 657/03.12.2004 г. на Областния у. действително представлява индивидуален административен акт, но влизането му в сила може да бъде възпрепятствувано само ако срещу този акт бъде подадена жалба от имащо правото за обжалва акта лице, т.е. от участник в търга. В случая жалбата е била подадена от С. К. и е оставена без разглеждане от ВАС като недопустима по причина, че същият не е участник в тръжната процедура, а единствено участниците в тръжната процедура могат да обжалват заповедта за определяне на купувач. Подадената от С. К. жалба следователно не препятствува влизането на заповедта в сила. Освен това обстоятелството дали заповедта е била обжалвана или не е ирелевантно по отношение на началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС. Съгласно тази разпоредба искът за изкупуване на прехвърлена на трето лице идеална част от съсобствен имот може да бъде предявен от съсобственика в двумесечен срок от продажбата, т.е. от датата на сключване на договора, по силата на който е извършено разпореждане с имота. В случая договорът е сключен на 29.12.2004 г., за което предявилото иска лице е узнало през 2005 г., когато е подало жалба срещу заповед № 657/03.12.2004 г., поради което правилно въззивният съд е приел, че предвиденият в закона срок е изтекъл далеч преди предявяването на иска /21.02.2006 г./. Както правилно е приел въззивният съд, установеният от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен срок е преклузивен и започва да тече от момента на извършване на сделката, доколкото в закона изрично не е предвидено друго. А когато предявяването на една претенция по съдебен ред е обвързано с преклузивен срок, спазването му е предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Неспазването на този срок обуславя недопустимост на разглеждането на претенцията по съдебен ред, в който случай съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. Изводът на въззивния съд за правната природа на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС и за началния момент, от който този срок започва да тече е правилен и законосъобразен. Не са налице заявените в касационните жалби основания за отмяна по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.), поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Пазарджишкия окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение