Решение № 10102 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1987/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. П. от гр. Лясковец , [улица] срещу Решение 3841 от 12.12.2024г., постановено по адм. д. 583 по описа на Административен съд Велико Търново за 2024г. С него, е била отхвърлена жалбата на касатора против Отказ на Кметския Наместник на с. Разсоха, община Златарица, изх. 20/19.07.2024г., да издаде удостоверение за наследници на Х. П. К. , бивш жител на [населено място], общ. Златарица , роден на [дата]. и починал на [дата]. Наред с това, С. И. П. е бил осъден да заплати на Община Златарица юрисконсултско възнаграждение за делото в размер на 100,00 лв. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК - неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява ясна и недвусмислена роднинска връзка между заявителя касатор и починалото лице, която обосновава правния му интерес да получи удостоверение за наследници на починалия. Обяснява подробно съжденията, до които водят според него събраните документи. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което постановеният отказ бъде отменен, като бъде задължен кметският наместник на с. Разсоха, община Златарица да му издаде удостоверение за наследници, тъй като касаторът попадал сред лицата по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът пред касационната инстанция представя писмен отговор на касационната жалба, като е оспорил претендираните като допуснати според касатора нарушения от страна на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от процесуален представител юрисконсулт, който поддържа оспорването и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата съответства на всички изисквания на чл.212 и чл.213 АПК за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на С. И. П. от гр. Лясковец , [улица] срещу изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на Х. П. К. , бивш жител на [населено място], общ. Златарица , роден на [дата]. и починал на [дата], изх. 20/19.07.2024г., постановен от Кметски Наместник на с. Разсоха, община Златарица. От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че С. И. П. е подал искане до кметският наместник на с. Разсоха, Община Златарица с вх. 19/04.06.2024г., за издаване на удостоверение за наследници на лицето Х. П. К., притежаващ постоянен адрес в същото село и, починал на [дата], като е посочил известна му информация за наследниците на лицето по закон, a именно П. П. К. посочен като първи съпруг (вероятно на майката на починалия), същият починал [година], Х. П. К. син на П., починал на [дата], А. С. К. майка на Х. П. К., починала [година], И. П. И., посочен като брат на А. С. К., същият починал на [дата] и заявителят С. И. П. посочен като син на И. П. И.. От заявените лица фактически като надживял починалото лице бил посочен единствено заявителя. Към искането е бил приложен препис извлечение от акт за смърт на Х. П. К., издадено от община Свищов и Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние на А. С. К., родена на [дата]., издадено от община Елена. Кметският наместник на същото село е приел заявлението и инициирал проверка в Регистъра за населението, Национална база данни Население и в съхраняваните в Кметство с. Разсоха Лични регистрационни картони - стар и нов на лицето Х. П. К., при което било установено, че същият е със семейно положение неженен, без деца, без братя и сестри. От събраната информация длъжностното лице преценило, че е в невъзможност да направи еднозначен извод за това, че заявителят се намира в родствена връзка, още по-малко твърдяната от него първи братовчед на починалото лице, тъй като от събраните официални свидетелстващи документи, а именно лични регистрационни картони на наследодателите на заявителя и на предшествениците на починалото лице се установявали две различни дати на раждане на сочения като сестра на бащата на заявителя и майка на починалото лице техен прародител А. С. К., която според личния си регистрационен картон в ЕСГРАОН при [населено място], общ. Златарица е с [ЕГН], т.е. е родена на [дата]., а според личния Регистрационен картон на сочената за общ прародител на заявителя и починалия Р. П. С. (твърдяна да е тяхна баба и обща майка на родителите им), дъщеря й А. е посочена като родена на [дата]. Това дало основание на кметския наместник в с. Разсоха да приеме, че липсват категорични доказателства за родствената връзка на заявителят и починалото лице, поради което първият напрактика не доказвал по категоричен начин принадлежността си към лицата по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, които разполагат с правен интерес да искат предоставяне и удостоверяване на данните, свързани с гражданската регистрация, част от които се явяват и тези за наследниците на починало лице. По изложените съображения бил постановен и оспореният от страна на касатора изричен отказ за издаване на удостоверени за наследници на лицето Х. П. К., в полза на С. И. П.. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че жалбата е допустима, а по същество - неоснователна. Направил извод, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при липсата на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, като не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. на МРРБ за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата). Съдът приел, че единственият мотив за постановения отказ да се издаде удостоверение за наследници на починалото лице е липсата на еднозначна информация за това, че майката на починалия и сестрата на бащата на заявителя са едно и също лице, като основание за този извод станали възприетите разминавания в рождената дата на лицето, посочена в личния и регистрационен картон и в актовете и за брак и смърт от една страна и датата посочена в личния картон на сочената за нейн родител Р. П. С.. Въз основа на горните заключения съдът възприел изцяло като правилен и обоснован изводът на кметския наместник на село Разсоя, че след извършване на всички възможни проверки и събиране на всички съществуващи в правния мир доказателства, не са доказани като налични материалноправните предпоставки за издаване на поисканото удостоверение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Според ал.3 на същата норма, когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес в друга община и длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от съответната общинска администрация. В случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения отказ административният орган събрал необходимата и съществуваща информация, поради което настоящата инстанция счита, че по този начин той е съобразил посочените разпоредби. Касационните оплаквания срещу така приетото от съда фактическо положение и направените въз основа на него правни изводи са неоправдани. Не може да бъде аргумент за отмяна на оспореното решение обстоятелството, че в селото не е позната друга А., освен сестрата на И. П. И., поради което следвало да се приеме, че въпреки противоречията в данните за рождената дата на същата, именно тя се явява майка на починалия и леля на заявителя. За да бъде верен този извод, следва И. П. И. и А. С. К. да имат поне един общ родител. Като такъв от страна на касатора се сочи баба му Р. П. С. в чийто личен картон присъстват две деца, посочени със собствените си имена А. от [населено място] и И. от гр. Лясковец. Видно от личния картон на А. С. К. на л.22 от първоинстанционното дело като нейни родители са вписани С. П. и С. Х., а не сочените от заявителя за нейна майка Р. П. С. и баща С. С. П.. Разминаването и в двамата родители на двете лица с лично име А. , както и на датите на раждане представляват достатъчно доказателство, за да бъде обоснован правният извод на органа, че заявителят не доказва, че попада сред лицата по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, поради което заявлението му е могло да бъде оставено без разглеждане, вместо да бъде постановен отказ, тъй като липсва доказан към момента на заявяването правен интерес за извършване на заявената административна услуга. В крайна сметка Удостоверенията за наследници следва на първо място да се издават само на лица, разполагащи с право да ги заявят и на второ място следва да отразяват вярно всички факти от обективната действителност, като всички официални свидетелстващи документи разполагат с еднаква правна сила. Удостоверението за наследници следва да бъде съобразено с всички събрани документи и липсва правна възможност за игнориране на едни от тях за сметка на други. При установените по делото факти, административният съд правилно е преценил, че изричният отказ за издаване на удостоверение за наследници, на Кметски Наместник на с. Разсоха, община Златарица, изх. 20/19.07.2024г. е правилен обоснован и законосъобразен, поради което решението, предмет на контрол следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение