Решение № 684 от 24.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационните жалби на Агенция за хората с увреждания, гр. София, и Джи-Стар Лоджистик ООД, чрез адвокат Павлова срещу решение 1455 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 6404/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Агенция за хората с увреждания, чрез юрисконсулт Балашев оспорва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Джи-Стар Лоджистик ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли, алтернативно се намали присъденото обезщетение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Джи-Стар Лоджистик ООД, чрез адвокат Павлова, оспорва решението в частта му с която е отхвърлена претенцията му за присъждане законна лихва върху претендираната сума с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, уважаване на искането за присъждане на лихва върху претендираната главница и присъждане на направените пред тази инстанция разноски. В писмен отговор Джи-Стар Лоджистик ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Агенцията за хората с увреждания, а съдебното решение в тази му част за правилно. В отговор на касационната жалба на Джи-Стар Лоджистик ООД, Агенция за хората с увреждания (АХУ) взема становище за нейната неоснователност и правилност на решението в тази му част. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на АХУ и за основателност на тази на Джи-Стар Лоджистик ООД. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в установения от закона срок, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София- град (АССГ) се развило по предявения от Джи-Стар Лоджистик ЕООД против АХУ иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на агенцията, отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 11.06.2019 г., датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което обжалваното наказателно постановление е отменено, до датата на предявяване на иска. С обжалваното решение АССГ е уважил предявения иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на АХУ на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и с решение от 06.12.2018 г., постановено по НАХД 14128/2018 г. по описа на Софийски районен съд е отменено. Решението на районния съд е обжалвано и с решение от 11.06.2019 г. постановено по КНАХД 1373/2019 г. по описа на АССГ е оставено в сила. В производството пред районния и административния съд ищецът е представляван от адвокат, комуто съгласно договор за правна защита и съдействие от са заплатени уговорените суми за правна защита и съдействие в размер на по 830 лева. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е уважил предявения иск в претендирания размер. С решението си съдът е отхвърлил искането за присъждане на лихва върху приетото за дължимо обезщетение при приетото, че такава се дължи единствено от датата на предявяване на иска, но не и в посочения в исковата молба период. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С Тълкувателно Решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административен орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, на които основава претенцията си. В случая е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца, пред Софийски районен съд и Административен съд София-град е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В исковото производство са представени доказателства за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение. При установеното по делото правилно с обжалваното решение е приета основателност на предявения иск за обезщетение на претендираните имуществени вреди. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател АХУ за намаляване на размера на присъденото обезщетение от касационната инстанция. Такова искане не правено пред първоинстанционния съд, а и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован с оглед характера на производството и упражнената правна защита. При неправилно приложение на закона обаче с обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница. Съобразно приетото в т. 4 на ТР 3/2004г. по ТД 3/2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на АССГ, а именно - 11.06.2019 г., от която дата се претендира присъждане на лихва. Основателно е обаче възражението на ответника по иска за частично погасяване по давност на дължимостта на законната лихва върху претендираното обезщетение. Обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт може да се иска след отмяната му, съответно началният момент на забавата и на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което актът е отменен т. 4 от ТР 3/2005 г. на ВКС. Отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление се приравнява като последици, включително и по отношение на началния момент за присъждане на законна лихва върху главницата на отменен като незаконосъобразен административен акт. В случая решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, е влязло в сила на 11.06.2019 г., а искът е предявен на 05.07.2023 г., при което при приложението на чл. 111, б. в от ЗЗД е погасена част от вземането за лихва за периода 11.06.2019 г. до 05.07.2020 г. Докато не се погасят, паричните задължения са лихвоносни, затова и лихвата върху тях се погасява именно при приложението на посочената разпоредба от ЗЗД, трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяването на тези вземания. Това основава неправилност на решението в частта му, с която не е присъдена законна лихва върху дължимата се като обезщетение сума за периода 05.07.2020 г. до 05.07.2023 г. Давностният срок за лихвите от върху вземанията от непозволено увреждане е тригодишен съгласно чл. 111, б. в ЗЗД Постановление 2 от 21.12.1981 г., Пленум на ВС. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона в частта му, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода 05.07.2020 г. до 05.07.2023 г. следва да бъде отменено, като вместо се постанови друго по съществото на спора, с което искането се уважи. В останалата му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател Джи-Стар Лоджистик ООД за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде осъдена АХУ да му заплати такива в размер на 12.50 лева, дължима се съгласно чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и внесена от него. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на АХУ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение