Решение № 15837 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2013 г.

Решение № 15837 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Анжела Тонева, и на "Енерго-Про Мрежи" АД, представлявано от адв. Стефан Цаков, срещу решение № 9024/19.06.2013 г., постановено по адм. д. № 13234/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С решението е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН "България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА на раздел VII, т. 1 относно вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г. - за вятърни електрически централи, работещи до 2250 ч. - 18.83 лв./МВтч., определени по заявление на "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна. В касационната жалба на ДКЕВР се оспорва наличието на правен интерес на дружеството- жалбоподател, както и изводите на съда относно липсата на изискуема форма, несъответствие с административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба на "Енерго-Про Мрежи" АД се изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалба са допустими, но неоснователни. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството. Определените временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат права и интереси на дружеството. Оспореното решение е самостоятелен акт, за издаването на който са приложими правилата на АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и не са налице касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Креда Консулт" ЕООД, гр. Варна, против решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН "България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА на раздел VII, т. 1 относно вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г. - за вятърни електрически централи, работещи до 2250 ч. - 18.83 лв./МВтч. При направената служебна провeрка съдът констатира, че с решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. д. № 6074/2013 г. на 5-членен състав на ВАС е оставено в сила решение № 4025/21.03.2013 по адм. д. № 12423/2012 г. на 3-членен състав на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР, в частта на раздел VII, т. 1 и т. 2. Предвид това настоящият състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, като обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на административните актове и за която съдът следи служебно. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес, като при отпадането му в хода на процеса законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. Поради това че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влязло в сила решение по цитираното дело и административният акт е отменен, правният интерес от търсената защита е отпаднал. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако административният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,