Решение № 14718 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2009 г.

Решение № 14718 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 30.03.2009 г., постановено по адм. д. № 02723/2006 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-а състав, е отменил по жалба на "БАСФ" - ЕООД - гр. София данъчно-ревизионен акт № 416 от 30.12.2005 г., издаден от главен данъчен експерт при ДП "Център" при ТДД - гр. София, в частта, в която е потвърден с решение № 892/18.04.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно увеличен финансовия резултат на дружеството за 2003 г. със сумата 206 705, 65 лв. и е определен съответния корпоративен данък, както и в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2004 г. със сумата 89702, 55 лв. и е определен съответен корпоративен данък, като е осъдил Д "ОУИ" - гр. София да заплати на "БАСФ" - ЕООД - гр. София разноски по делото в размер на 1 911 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Рая Стефанова Станкова, в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания данъчно-ревизионен акт № 416 от 30.12.2005 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "БАСФ" - ЕООД - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отменил данъчно-ревизионен акт № 416 от 30.12.2005 г., издаден от главен данъчен експерт при ДП "Център" при ТДД - гр. София, в частта, в която е потвърден с решение № 892/18.04.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно увеличен финансовия резултат на "БАСФ" - ЕООД за 2003 г. със сумата 206 705, 65 лв. и със сумата 89702, 55 лв. за 2004 г., е определен съответен корпоративен данък ведно с лихви за забава. Градският съд е посочил, че между страните няма спор от фактическа страна, а само от правен, изразяващ се в това, дали следва да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството за процесните години на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумите по дължимите наказателни лихви по договорите с отложено плащане, сключени между дружеството и негови клиенти. Изложени са и мотивите на данъчния орган в тази насока - по силата на ЗСч. въпросните лихви са икономическа изгода на дружеството и следва да бъдат осчетоводени като приход, като за това е без значение обстоятелството, дали дружеството ще предприеме действия по тяхното събиране. Градският съд е изложил и оплакванията на жалбоподателя (сега ответник по касация), както и неговото виждане за начина, по който следва да бъде разрешен спора. В тази насока е прието, че тезата на данъчния орган не намира подкрепа в закона поради следните причини: 1. един от основните принципи е този за предимство на съдържанието пред формата - чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч., поради което признаването на приход зависи от същността и финансовата реалност на стопанската операция, а не от формалната й правна форма; 2. в този смисъл са налице указания на министерство на финансите; 3. жалбоподателят няма практика да начислява наказателни лихви на своите купувачи при забава на плащането на главницата, тъй като съществува връзка между финансовите резултати на дистрибуторите и дружеството и наказателната лихва има само гаранционни функции, което съставлява търговски обичай, който е източник на правото по смисъла на чл. 288 от ТЗ; 4. начисляването на наказателни лихви не би донесло икономическа изгода на дружеството, тъй като това би увредило неговото реноме и би го изправило пред невъзможност да поддържа добри отношение с дистрибуторите си, както и не е установено да са отчетени съпоставими разходи към приходите от лихви. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като от изложеното в жалбата може да се направи и извод за оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че градският съд на практика не е обсъдил доводите на данъчния орган за преобразуване на финансовия резултат, и не е съобразил разпоредбите на ЗСч. и съответните счетоводни стандарти, както и установената съдебна практика. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията е установено, че проверяваното дружество е извършвало продажба с отложено плащане на препарати за растителна защита и за обществено здравеопазване, като съгласно сключените договори с дистрибуторите последните дължат наказателна лихва при забава на плащането след изтичането на договорения срок - 180 дни, а дружеството не е отразило тези лихва в патримониума си. Данъчният орган е приел, че това е в нарушение на ЗСч. и съответните счетоводни стандарти, както и на принципа на текущото начисляване. Поради това е прието, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и финансовият резултат на дружеството следва да бъде преобразуван със приходите, които не са отчетени съгласно определения в нормативните актове ред. На база на представените справки това увеличение е за 2003 г. със сумата 206 705, 65 лв. и със сумата 89702, 55 лв. за 2004 г., като върху тях са определени съответните задължения за корпоративен данък. При тази изложена фактическа обстановка правилно градският съд е оформил основният спорен въпрос - следва ли да се преобразува финансовия резултат на дружеството с въпросните наказателни лихви. Даденият отрицателен отговор в тази насока се споделя от настоящата инстанция, тъй като е в съответствие със закона и фактите по делото. Не е напълно вярно твърдението в жалбата, че градският съд не е обсъдил доводите на данъчния орган за преобразуване на финансовия резултат, тъй като макар и на-кратко, същите са изложени и обсъдени в решението. В същото време е вярно, че на практика съдът не е обсъдил всички обстоятелства по делото, в това число и такива, които са в полза на ответника по касация. Освен изложените аргументи от страна на градския съд, в полза на възприетата от него теза за неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде посочено още, че по делото е изслушано и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза, при която е установено, че за 2001, 2002, 2003 и 2004 г. дружеството няма получени и отчетени приходи от лихви за забавено плащане по договори за продажба при условията на отложено плащане. От заключението се установява, че при проверката в счетоводството на дружеството вещото лице е установило, че няма извършени нарушения на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти при отчитане на приходите по договорите с отложено плащане. Важно и съществено доказателство, което също не е обсъдено от градския съд, е и приложеният по делото ДРА № 239 от 29.08.2003 г., който е на същото дружество, влязъл е в сила, и с него за 2001 г. и 2002 г. при аналогична фактическа обстановка не е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Важно и съществено е и обстоятелството, че с при експертизата е установено, че от страна на дружеството няма отчетени съпоставими разходи на евентуалните приходи от лихви, което е едно от кумулативните изисквания на счетоводния стандарт за отчитане на приходи. Изложените обстоятелства, както и тези посочени в мотивите на решението, правят обоснован изводът на градския съд за незаконосъобразност на обжалвания ДРА. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 1 994, 40 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,