Решение № 14025 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2020 г.

Решение № 14025 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Али, [гражданство], чрез адв. Н. Георгиев от Адвокатска колегия гр. София, против Решение № 2818/09.06.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 1828/2020 година. С него била отхвърлена жалбата му срещу Решение № 315/27.01.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, защото съдът не разгледал обстойно личната му бежанска история, съотнесена към реалната ситуация в държавата му по произход. Административният съд не обсъдил протокол с рег. №УП-2646 от 09.10.2019 г. и обстоятелствата, поради които напуснал [държава]. Изтъква, че една от причините да поиска международна закрила в България е, че желае да се събере с цялото си семейство в Щутгарт, Германия, както и да се лекува, предвид заболяванията му. По същество и при релевираните касационни основания за неправилност на решението на административния съд по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, моли касационната инстанция да го отмени, като му предостави търсената закрила. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт Пешев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното решение е постановено при липса на изложените от търсещия закрила касационни основания, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на С. Али, за който е установено, че е чужденец, [гражданство], [дата на раждане]. Същият е подал жалба по реда на чл. 145 и сл. от АПК против Решение № 315/27.01.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът при осъществения контрол за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК е намерил, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон. След като подробно е обсъдил представената от търсещия закрила бежанска история и ангажираните в хода на съдебното производство относими доказателства, съдът е формирал извод, че посочените от чужденеца причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По изложените в решението си мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу акта на председателя на ДАБ при МС. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция приема, че при постановяването на решението административният съд не е нарушил материалния закон, същото е обосновано от приетите за доказани фактически обстоятелства, които са изведени след съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, не са допуснати сочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно претендираното от чужденеца право на международна закрила. Правилно съдът е отхвърлил подадената първоинстанционна жалба, като е приел, че издаденото от председателя на ДАБ при МС решение е законосъобразен административен акт, тъй като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличие на основанията по чл. 146 АПК, при които същият подлежи на отмяна от съда. Във връзка със заявените касационни основания следва да се посочи, че решението на административния съд е постановено съобразно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК, гарантиращи правната възможност на С. Али да кандидатства за международната защита по реда на ЗУБ. В съответствие с изискванията на чл. 75, ал. 2 ЗУБ е обсъдена личната бежанска история на кандидата, преценена е нейната достоверност, включително и в контекста на ситуацията, и общата политическа обстановка в страната по произход [държава]. Първоинстанционният съд е съобразил и информацията за държавата по произход на чуждия гражданин, съдържаща се в приложените по делото източници. Съгласно текста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Административният съд правилно и аргументирано е преценил, че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход – [държава], не са сред предвидените в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От съдържанието на проведеното с чужденеца интервю следва извод, че той не е бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на цитираната норма. Изтъкнатата бежанска история касае причините, поради които С. Али е напуснал страната си по произход. Според разказа му причината била нападението на "Ислямска държава" над гр. Синджар на 03.08.2014 г. и дискриминацията на йезидите от арабите мюсюлмани. Пояснява, че след нападението се е установил в съседната област Дахок, започвайки работа като дърводелец в строителството. До напускането на [държава] той е останал да живее и работи повече от четири години в Иракски Кюрдистан. Спрямо С. Али не е било налице и "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, доколкото посоченото в бежанската му история не обосновава сериозно посегателство върху неговия живот, свобода или физическа цялост, респ. няма данни сочените действия на "Ислямска държава" да препятстват лично чужденецът да живее в страната си по произход. Не се доказват и обстоятелствата в бежанската му история, от които да се изведе извод, че същият ще бъде преследван, в случай, че се завърне в [държава]. Правилно, административният съд е достигнал до извод, че на чужденеца следва да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и в тази част обосновано е отхвърлил жалбата му. За да не уважи жалбата на С. Али и по отношение на заявеното в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът отново се е позовал на фактите, които се съдържат в доказателствата по делото, включително и бежанската история на чужденеца. Според текста на чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Обосновано съдът е приел, че посочените от чуждия гражданин фактически обстоятелства не са подкрепени с относимите доказателства и не са сред изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ основания, при наличието, на които следва да му се предостави хуманитарен статут. Срещу него не се установява да са извършвани тежки посегателства и не е бил принуден да напусне [държава] поради реална заплаха от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От съдържанието на приложените по делото справки от специализираната дирекция на ДАБ, касаещи ситуацията в [държава], съдът е установил, че независимо от общата ситуация на несигурност в тази държава, нямало основание да се приеме, че там насилието е достигнало до изключителна степен, което да налага предоставяне на хуманитарен статут. Преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, се осъществява при анализа и сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година. В конкретната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд вярно е приел, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, понятия – тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца. По делото не е доказано от установените относими факти, че ситуацията и конфликта в [държава] обосновават тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако чужденецът се завърне в държавата си по произход, ще бъде застрашен. Още повече, в какъвто смисъл са и правните изводи на административния съд, че посочената ситуация на несигурност в [държава], не може сама по себе си да обуслови и нарушение на чл. 3 ЕКЗПЧ при експулсиране до територията й. От анализа на актуалната обстановка в [държава] административния съд вярно заключава, че нивото на насилието в тази държава не е така сериозно, та да причини само по себе си нарушение на цитирания текст от Конвенцията при депортиране на лицето в страната. В допълнение касационната инстанция намира, че жалбоподателят не е бил в състояние на заплаха, определено с решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б, "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Неоснователни са касационните доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил общото здравословно състояние на търсещия закрила. Административният съд е разгледал хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, според която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и по причини, изложени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. Правилно е извел извод, че разпоредбата би била приложима и в конкретния случай спрямо жалбоподателя, но за същия не се съдържат данни за цялостния му здравословен статус и проведено лечение до момента, с оглед преценката дали лечението му ще може да се осъществи от достиженията на медицината в [държава] или ще бъде изключено, защото в България то е по-добро. По тези причини доводите на първоинстанционния съд, че не е налице приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ са правилни и се споделят от касационния състав. С оглед на всички изложени съображения, съдебната инстанция приема, че касационните възражения на жалбоподателя С. Али са неоснователни, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение