Решение № 14519 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2017 г.

Решение № 14519 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 2840/26.04.2017 г. по адм. д. № 12536/2016 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба на председателя на Министерство на здравеопазването, подадена чрез старши юрисконсулт Л. Любомирова, се оспорва решението в частта на уважения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и в частта на присъдените разноски за процесуално представителство. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност. Възразява се относно приетия като валиден документ за плащане на сумата от 25 000 евро на хирургичния екип, извършил операцията, поради това че същият не е финансов документ по смисъла на Закона за счетоводството. Излага твърдение, че съдът не е обсъдил възражението за заплащане на операцията с набраните средства по дарителската сметка на името на П. К. и е уважил претенция, която е била заплатена с тези целево набрани средства. Иска да бъде отменено решението в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на имуществени вреди. Оспорва го и в частта на присъденото адвокатско възнаграждение и разноски по делото. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. В касационната жалба на П. К., подадена чрез адвокат Р. Градинарова, се оспорва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди. Счита в тази част решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност. Твърди, че претенциите за неимуществени вреди са обосновани с отмяната на административните актове и с бездействието на Министерство на здравеопазването. Намира решението за правилно в частта на присъденото адвокатско възнаграждение, като се позовава на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Претендира заплащането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Министерство на здравеопазването е основателна. Неправилно АССГ приема, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че ищецът е заплатил сумата от 25 000 евро на хирурга, извършил операцията. Съгласно чл. 36 от Наредба № 12/2011 г. и ЗС за заплащането следва да има издадена фактура. Неправилно съдът не е зачел представеното удостоверение от банката за заплащане на лечението и със средства от набирателната сметка на П. К.. Касационната жалба на П. К. е неоснователна. По делото не са доказани претърпените болки и страдания за съответните периоди на претенциите. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявени обективно съединени искове от П. К. срещу Министерство на здравеопазването за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Претенцията за имуществени вреди е в размер на 68 832, 77 лева, като равностойност на 35 000 евро, представляващи разходи за лечение, проведено в болница "Аджъбадем" Турция през 2012 г., ведно с присъждане на законна лихва, считано от 30.01.2014 г., дата на влизане в сила на решение № 13832/23.10.2013 г. на ВАС, Шесто отделение по адм. д. № 515/2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществени вреди се претендират по три предявени иска: в размер на 25 000 лева – за периода 28.11.2012 г. – 30.01.2014 г., заедно със законната лихва от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за обезщетяване на вреди, изразяващи се в преживяване на силен стрес и чувство за страх за собственото му здраве, причинени от издаване на заповед № РД-22-159/28.11.2012 г. на министъра на здравеопазването до отмяната на тази заповед с влязло в сила съдебно решение. Вторият иск е в размер на 25 000 лева и е за заплащане на неимуществени вреди, претърпени в период 04.06.2014 г. до 21.12.2015 г., ведно със законната лихва от 21.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, когато административен орган не е изпълнил задължителни указания на съд, относно даването на позитивен отговор на искането за финансово подпомагане по проведеното лечение. Вредите в този период се изразяват в още по-силен стрес от незачитане на правни норми и на волята на съда при издаване на заповед № РД 20-81/04.06.2014 на зам. -министъра от Министерство на здравеопазването. Третият предявен иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Като основание за иска се сочи отказът на министъра на здравеопазването да изпълни влязло в сила съдебно решение, с което предходната заповед на зам. -министър е прогласена за нищожна, считано от влизане в сила 21.12.2015 г. на съдебното решение № 765/13.02.2015 г. по адм. д. № 9829/2014 г. на АССГ. Неимуществените вреди по този иск, които се претендират, са от незачитане от МЗ на съдебното решение и неговото неизпълнение, при което държавата не проявява и минимална загриженост, при доказан здравословен проблем на ищеца. Незачитането на съдебни актове, издавани от различни по степен съдилища са формирали у ищеца състояние за безпомощност и пълна несигурност за зачитането на правата му. С обжалваното решение съдът е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на П. К. сумата 68 401, 75 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод изпълнение на административна дейност, като е отхвърлил иска за разликата до 68 832, 77 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва, считано от 30 януари 2014 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлил е исковете за обезщетение за неимуществени вреди по повод изпълнение на административна дейност като недоказани и неоснователни. Осъдил е Министерство на здравеопазването да заплати на П. К. сумата от 160 лева деловодни разноски, както и сумата 2 582, 03 лв. разноски за процесуално представителство в настоящото производство при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Излагайки мотивите си, съдът е обсъдил предпоставките, при които се поражда правото на финансиране на лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина. Посочил е трите кумулативно предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата и е приел, че нито в заповедите, нито в становището на консултативния орган и мнението на привлечените специалисти се съдържат изводи, че в България би могло да се проведе успешно лечение, без да се ампутира болния крайник. Приел е, че при безспорно установени два отменени незаконосъобразни акта и бездействие на ответника да изпълни съдебно решение, ищецът е претърпял имуществени вреди, след като е финансирал сам лечението си, поради което са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Произнасянето по заявлението на административния орган е задължително, поради което бездействието му е незаконосъобразно. Съдът е уважил претенцията за имуществени вреди изцяло в доказания с документи размер, като равностойност на платените 35 000 евро. По отношение на претенциите за неимуществени вреди, разделени по периоди, съдът е посочил, че ангажираните от ищеца гласни доказателства не конкретизират какви морални и душевни страдания е претърпял той за всеки от посочените в петитума на исковата молба периоди. Поради това че не се претендира глобален размер на обезщетение и за да не наруши диспозитивното начало на процеса и по справедливост да определи обща сума за репариране на моралните болки и страдания изживени от ищеца, съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е развил заболяване злокачествен тумор [диагноза]. Със заявление № 95-00-195/23.10.2012 г. поискал от Министерство на здравеопазването да бъде финансирано лечението на заболяването, изразяващо се в [диагноза], като посочил, че лечението се провежда в болница "Аджъбадем", Турция. Според представения медицински доклад, заявлението не следва да се уважава, тъй като в България може да се проведе лечение. Със заповед № 22-159/28.11.2012 г. на министъра на здравеопазването е отказано финансиране на лечението. Здравословното състояние на ищеца е налагало провеждане на лечение по метод, предложен от специалист – онкоортопед в лечебното заведение в Турция и операцията е била извършена в болнично заведение в чужбина за сметка на ищеца. Оперативната намеса извършена в клиника "Аджъбадем" не е предвиждала ампутация на крайника, противно на становището от медицинския доклад, изготвен по заявлението за финансиране до МЗ и е извършена при запазване целостта на ръката. По подадена жалба от П. К. срещу заповедта на министъра от 28.11.2012 г., с решение № 13832 от 23.10.2013 г. по адм. д. № 515/2013 г., състав на ВАС, Шесто отделение, отменя отказа и връща преписката за произнасяне по съществото на искането. След връщане на преписката за ново произнасяне, позовавайки се на решението на ВАС, административният орган, чрез зам. -министър, отново постановява отказ за финансиране от бюджета на МЗ на проведеното лечение – заповед № РД–20–81/04.06.2014 г. С влязло в сила решение по адм. д. № 9829/2014 г., АССГ е прогласил заповедта на зам. -министъра от 2014 г. за нищожна, освен по същество и за това, че е издадена в противоречие с нормата на чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите на решението си съдът отново посочва, че резултатът от лечението, проведено в клиниката в Турция не би могъл да се постигне в България. И в това решение са дадени задължителни указания за издаване на административен акт по заявлението на ищеца от 2012 г. Решението на АССГ е влязло в сила на 21.12.2015 г. и до постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, не са предприети никакви действия по издаването на позитивен за ищеца акт. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни изводи относно основателността на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съдът е изследвал и предпоставките за заплащане на лечение в чужбина, което в случая не е било необходимо, предвид факта, че това е било предмет на преценка в първото съдебно производство по оспорване на заповед № 22-159/28.11.2012 г. на министъра на здравеопазването. В хода на това производство е установено, че лечение на заболяването на ищеца не е възможно в България, при такъв гарантиран изход, както в болницата в Турция. Въз основа на влезлите в сила съдебни решения съдът правилно е преценил, че административният орган не е имал право на преценка и е бил задължен да заплати извършеното лечение, след отмяна на заповедите, съдържащи отказ за финансиране. Правилно съдът е посочил, че липсата на заплащане на сумата е незаконосъобразно бездействие на административния орган, което също е основание за уважаване на исковите претенции. Касационната инстанция споделя и изводите на съда относно дължимостта на обезщетението по представения документ за заплатеното възнаграждение на проф. д-р Х. Й. в размер на 25 000 евро, за извършената от него операция на злокачествен тумор на костта. Налице е официален документ за извършеното плащане, издаден от болница "Аджъбадем", Турция, към който е приложена фактура за всички разходи по операцията на К.. Без значение е дали документът е бил осчетоводен или не, а дали удостоверява факта на заплащане на сумата. Правилно съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства установяват валидността на направения разход в размер на 25 000 евро за операцията в Турция, който представлява имуществена вреда за ищеца. Но при преценката на общия размер на имуществените вреди съдът неправилно не е взел предвид заплатената сума от 19 563 лв. от набирателната сметка на името на ищеца в ОББ АД, в каквато насока ответникът е направил възражение. По делото са приложени удостоверения от банката с изрично посочен номер на откритата дарителска сметка на името на П. К. за лечение в болница "Аджъбадем" Истанбул, Турция. От тях става ясно, че на 18.12.2012 г. от дарителската сметка са били преведени 19 563 лв. по сметка на ACIBADEM SAGLIK GRUBU AS. Доказателствата безспорно установяват, че събраните от дарения средства са използвани за заплащане на лечението на К. в чужбина. По представените в тази връзка доказателства и по това възражение административният съд не е изложил мотиви, поради което касационната инстанция не може да прецени правилността на изводите на съда. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението в частта на обезщетението за имуществени вреди, като при новото разглеждане на делото съдът следва да прецени и обсъди направеното възражение за заплатените средства за лечението на ищеца от дарителската сметка. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд по отношение на недоказаност на обезщетението по трите иска за неимуществени вреди. Съдът е изложил необоснован извод, че твърдените от ищеца болки и страдания не са се развили различно и в различни периоди от време, поради което е възможно само да се определи едно общо обезщетение за неимуществени вреди. Заявените в трите иска обстоятелства, на които се основават претенциите, са различни по вид. Много подробно ищецът обосновава в исковата си молба в какво се изразяват неговите преживявания след отмяната на двете заповеди и след продължаващото бездействие на административния орган. Поради това няма пречка трите иска за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат разгледани поотделно и да бъдат преценени съобразно представените доказателства. Поради изложените доводи и в тази част решението на административния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася. Разноските следва да се присъдят след окончателно разрешаване на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,