Решение № 71 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2019 г.

Решение № 71 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 874 от 18.12.2019 г. по касационната жалба на Б. А. Б. от [населено място] против въззивно решение № 1872 от 22.04.2019 г. по в. гр. д. № 170/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение № 15 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 154/2018 г. на РС Петрич, като е отхвърлен предявения иск против А. Я. за разликата над присъдените, на основание чл. 45 ЗЗД, 10 000 лв. до претендираните 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 20.10.2017 г., изразяващи се в болки и страдания от ухапване на куче, порода "кавказка овчарка", ведно със законната лихва, считано от 1.02.2018 г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ правомощията и задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество и по –специално относно задължението му да обсъди в мотивите си всички релевантни за предмета на спора доказателства. В проведеното съдебно заседание страна не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното: По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобразява практиката, установена с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да обезпечи правилността на изводите си като решаващ съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон. В конкретния случай е безспорно по делото, че на 20.10.2017 г., около обяд, на път към дома на баба си, детето И. И. Б., [дата на раждане], е бил нахапано на няколко места от куче, по отношение на което ответникът е упражнявал надзор. Кучето, според свидетелката В., баба на пострадалото дете, е било порода кавказка овчарка, голямо и тежко /около 100 кг. / Според показанията на свидетелите Я. и Я., когато се е изправяло, то е било по-високо от човек. Установено е по делото / с гласни доказателства/, че е било агресивно, нападало е и друг път хора и всички са се страхували от него. Конкретно свидетелят С. установява, че преди процесния случай и той е бил ухапан по крака от същото куче, а свидетелката Я. твърди, че тя лично многократно е подавала сигнали на т. 112 за това, че кучето е опасно и е предупреждавала ответника за необходимостта да го държи вързано. Свидетелката разказва за случай, при който то е нападнало жена, която обаче не е била наранена. Извършването на нарушението /на чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредба за условията и реда за отглеждане на животни и птици на територията на [община]/, е установено въз основа на съставен срещу ответника акт за установяване на административно нарушение № 211 от 8.12.2017 г., който той е разписал без възражения. Кучето е било евтаназирано на същата дата /20.10.2017 г. /, по признания на ответника по негово настояване. Детето, което е било около 30-35 кг., е получило според заключението на приетата по делото медицинска експертиза следните травматични увреждания: " рана от ухапване от куче в областта на лявото рамо"/6. 0 х 3. 0 см. /, рана по предната повърхност на лявата мишница"/2. 0 х 1. 0 см/ и охлузвания и кръвонасядания в лявата поясна област/15. 0 х 10. 0 см. / Лечението е било медикаментозно с двойна антибиотична комбинация и са осъществени хирургични манипулации на нараняванията в болница, изразяващи се в "отстраняване на некротични участъци, лаваж и дренаж на раните, с цел профилактика на възпалителни усложнения, често срещани при подобен вид рани". Експертът, изготвил заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза дава следното заключение: "Получените наранявания от ухапването са реализирали критериите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Престоят в болница е бил около седем дни. Обичайният възстановителен период на раните в областта на лявото рамо и лявата мишница е от около месец, а за охлузванията в лявата поясна област – около 15-20 дни. Конкретно за детето И. "на мястото на получените рани от ухапванията са налице хипертрофични белези, като този разположен на задната повърхност на лявото рамо е с характеристиката на келоид"/повишено разрастване на съединителна тъкан/. Белезите са довели до "загрозяване, без да се предизвикали решителна промяна във вида на пострадалия. Състоянието налага последващо лечение, което трябва да се проведе с участието на специалист – пластичен хирург". Пред въззивният съд са ангажирани доказателства, че през периода 27.02.2019 г. – 2.03.2019 г. в УМБАЛМС "Н. И. Пирогов" детето е претърпяло оперативно лечение заради увеличен размер на образувания келоид /с размери 7/3. 5 см. /, който е болезен в покой и при допир, създаващ дискомфорт на детето, с "груб релеф, надигнати ръбове и проминира над околната тъкан с около 1 см. " Отделно е констатиран и "в областта на ляв брахиум" "хипертрофичен цикатрикс с размери 3. 5/2 см. с груб релеф, надигнати ръбове и болезнен при допир". Според показанията на свидетелката В., около месец и половина детето не е посещавало училище. Съществувала е необходимост от смяна на превръзките дълъг период от време. Същите са били твърде болезнени. След случая е изпитвал постоянен страх както да излиза навън, така и да стои сам вкъщи. Спрял е да яде месо, повтаряйки че "кучето го е яло като месо". Не е могъл да спи. Според заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза – нападението е било травмиращо за психиката на детето. То е развило "поведенчески и психически белези на преживяна остра стресова реакция с последващо ПТСР". Посттравматичното разстройство според експерта е от І –ви тип /преживяване вследствие на еднократно, опасно, изолирано, внезапно събитие/. "Негативното чувство от преживяното продължава и към настоящия момент, но интензитета и честотата му отшумяват" и с адекватна подкрепа от най-близките, "травмата може да бъде преодоляна". Изпитваният към настоящият момент от него страх от кучета е " в рамките на тревожността, а не до степен на фобийност" При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., съдът е посочил, че от една страна съобразява: възрастта на пострадалия /дете на 7 години/, причинените му наранявания, който са наложили седем дневен престой в болнично заведение, едномесечният възстановителен период, проведеното медикаментозно лечение и хирургични манипулации на нараняванията, състоящи се в отстраняване на некротични участъци, обстоятелството, че на мястото на раните от ухапванията са налице белези с характеристика на келоид, тежките травмиращи последици върху психиката на детето, които са довели до установен страх от кучета и постоянна тревожност, както и факта, че лечението на детето продължава /през периода 27.03.2019 г. -2.03.2019 г. детето е претърпяло оперативно лечение във връзка с получените от ухапването рани/. От друга страна, съдът е отчел и обстоятелството, че кучето е било затворено в двор /не е било пуснато да се разхожда безпризорно и без намордник и повод/, както и заключението на приетата експертиза, която определя причиненото като лека телесна повреда /"временно разстройство на здравето, неопасно за живота"/. Имайки пред вид изложените факти и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение не е изпълнил задължението си след установяване на фактите, релевантно да приложи принципът на справедливост, изискуем съгласно чл. 52 ЗЗД, изискващ в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В случая не са отчетени в достатъчна степен следните обстоятелства: Касае се за малко дете, което е преживяло изключително стресово за детската му психика нападение. Нападнато е от агресивно, голямо по размер и тегло животно, като причинените му вреди са ограничени единствено благодарение на намесата на друг човек. Независимо, че полученото увреждане е определено от вещото лице като "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", детето освен физически причинените три рани, е претърпяло и психическо посттравматичното разстройство /от І –ви тип/. Лечението освен медикаментозно е било и хирургическо. Въззивният съд не е отчел, че в конкретният случай възстановителният период не е обичайният едномесечен, защото освен хирургическата намеса, осъществена през м. Х. 2017 г., непосредствено след нараняването /когато са отстранявани некротични участъци, правени са лаваж и дренаж на раните/, детето е претърпяло и последващо оперативно лечение, година и половина по-късно, през м. март 2019 г. заради образуван болезнен келоид, с увеличен размер, който освен че е неестетичен, още и е създавал дискомфорт. Не е отчетено, че и понастоящем детето продължава да търпи последиците от преживяното на 27.10.2017 г. нападение – хипертрофичните белези от неговите рани са налични и те продължават да създават проблеми, още не е преодоляно и психическото въздействие – детето продължава да не яде месо, изпитва постоянен страх както да излиза навън, така и да стои сам вкъщи, има страх от кучета. За обезщетение на така причинените вреди според настоящият съдебен състав следва да се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 15 000 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение