Решение № 474 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2012 г.
ВАСIV отделение11.01.2013 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607/27.04.2012 г. постановено по адм. дело № 253/2011 г. на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА Киро Стоянов Стаматов от гр. Бургас да заплати на Кева Димитрова Дочева, Георги Димитров Димитров, Баласка Димитрова Димитрова, Коста Димитров Димитров и Ташко Димитров Димитров, общо сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени за настоящата инстанция разноски. ОСЪЖДА Киро Стоянов Стаматов от гр. Бургас да заплати на Ничка Лулева Козарова и Валентин Енчев Атанасов общо сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени за настоящата инстанция разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 474 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Киро Стоянов Стаматов от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адвокат Мирослав Стойков, против решение № 607/27.04.2012 г. по адм. дело № 253/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е изменена заповед № 8-Z-298/27.12.2010 г. на кмета на община Созопол /за одобряване на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, на оценка на подобренията, осъществени в имот № 48 по ПНИ на местността "Митков мост", в землището на гр. Черноморец в размер на 140 лв, която сума наследниците на Вълко Николов Мазев и Димитран Андонов Стоянов са задължени да заплатят на жалбоподателя/, като наместо това е определена оценката в размер на 1 751 лв, а не претендираните с жалбата 2 751 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия закон. Предвид наличието на касационни основания се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи изцяло жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, като размера на определената оценка бъде увеличен със сумата от 1 000 лв, представляваща стойност на осъществените подобрения на почвата и разходите за почистване на процесния имот. Ответникът - кметът на община Созопол не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Кева Димитрова Дочева, Георги Димитров Димитров, Баласка Димитрова Димитрова, Коста Димитров Димитров и Ташко Димитров Димитров, съответно - Ничка Лулева Козарова и Валентин Енчев Атанасов, чрез общия им процесуален представител адвокат Павлина Темелкова, в писмени отговори, молят касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да им бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски. Останалите заинтересовани страни - Стана Хритодорова Свиридова, Златка Лулева Тодорова, Костадин Лулев Николов, Вълко Тодоров Вълков, Стоянка Тодорова Вълкова, Николай Филипов Филипов, Ница Николова Ружева, Никола Лулев Николов, Тодора Христова Пройкова, Христо Вълков Пройков и Николай Вълков Пройков в писмена молба заявяват, че се присъединяват към становището на Ничка Лулева Козарова и Валентин Енчев Атанасов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалбата на Киро Стоянов Стаматов против заповед № 8-Z-298/27.12.2010 г. на кмета на община Созопол. С последната е утвърдена определена по реда на § 31, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ и обективирана в протокол № 0207/10.12.2010 г., оценка на подобренията, извършени в новообразуван имот № 48, находящ се в местността "Митков мост", в землището на гр. Черноморец, община Созопол, идентичен с ползвателски имот № 48, записан на жалбоподателя в регистъра на ползвателите към помощния план на местността, при което наследниците на Вълко Николов Мазев и тези на Димитриан Андонов Стоянов, са задължени да му заплатят пазарната стойност на подобренията в имота от 140 лв. С обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, според който в случаите по § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, оценката се извършва от техническата служба на общината по пазарни цени. Съгласно последната разпоредба лицата, извършили подобрения в имотите, които подлежат на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Експертната оценка на подобренията върху ползвателски имот № 48, изготвена от лицензиран оценител на 11.11.2010 г. е възприета от комисията, назначена със заповед № Z-1059/17.08.2010 г. на кмета на гр. Созопол и представлява неразделна част от оценителен протокол № 0207/10.12.2010 г., съставен от комисията на основание § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. § 30, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. С оспорената заповед кметът на община Созопол е одобрил обективираната в оценителния протокол стойност на извършените в новообразуван имот № 48 подобрения, в размер на 140 лв. Съдът е съобразил, че последната е определена от експерта по метода на остатъчната възпроизводителна стойност и подход по разходите, като след коригиране на стойността при създаване на подобренията е формирана обща оценка в размер на 140 лв, в противоречие с § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ. В тази връзка е допуснал съдебно-оценителна експертиза за определяне на стойността на подобренията в имота, както и на размера на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, в резултат на направените в него подобрения, съобразно заключението по която, те възлизат 1 751 лв. Предвид това и съвкупната преценка на данните от приложените по делото доказателства, правилно съдът като е възприел заключението на вещото лице за обективно и компетентно дадено, изменил заповедта съгласно посочената от него стойност. Във връзка с оплакванията на касатора следва да се отбележи, че обосновано съдът е приел, че представените от жалбоподателя доказателства, в т. ч. изслушаните свидетелски показания, които съдържат твърде обща информация, не установяват по несъмнен начин твърденията му за увеличаване на стойността на имота с още 1 000 лв, в резултат осъществено рекултивиране на терена и подобрения на почвата. Поради това, като е отхвърлил искането на Киро Стаматов за увеличение на определения с оспорената заповед размер на оценката на подобренията, над сумата от 1 751 лв до 2 751 лв, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят, в качеството му на бивш ползвател има правата по чл. 72 ЗС за извършените от него подобрения в подлежащия на връщане имот и следва да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, съобразно приложимите разпоредби на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, налагащи оценката да се извърши по пазарни цени. Следователно, правилно съдът е съобразил пазарната оценка на осъществените в имота подобрения в размер на 1 751 лв, определена със заключение на вещо лице, при изготвяне на което са взети предвид всички относими към оценката обстоятелства. Обоснована е и осъществената от първата инстанция преценка, че недоказана се явява претенцията на жалбоподателя за завишаване на оценката до размера от 2 751 лв. В тежест на жалбоподателя е било да докаже твърденията си за осъществени в имота подобрения на почвата и разходи за почистване на мястото и след като такива подобрения и периода на тяхното извършване не се установяват по несъмнен начин от приобщения доказателствен материал, правилно съдът е определил размера на оценката съобразно данните по делото, в т. ч. и заключението на изслушаната експертиза. Предвид изложеното, при липсата на констатирани от настоящия състав касационни основания за отмяна на обжалваното решение, в т. ч. и такива за които съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направените от заинтересованите страни Кева Димитрова Дочева, Георги Димитров Димитров, Баласка Димитрова Димитрова, Коста Димитров Димитров и Ташко Димитров Димитров, съответно - Ничка Лулева Козарова и Валентин Енчев Атанасов, чрез общия им процесуален представител адвокат Павлина Темелкова, искания за присъждане на направените по делото разноски, Киро Стоянов Стаматов следва да бъде осъден да им заплати по общо 150 лв, представляващи направени от тези групи заинтересовани лица, разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, установени съгласно представените по делото два броя договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение