Решение № 403 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2008 г.

Решение № 403 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 469/23.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1663/2007 г. Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Феодора Динкова Иванова от гр. Бургас против решение № 78/5.12.2007 г. на директора на РУ"СО" гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1296/30.10.2007 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО"-Бургас в частта, с която е постановено събиране на сумите по ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.10.2007 г. в размер на 6 456, 40 лв., от които главница 5 984, 80 лв. и лихва 471, 60 лв., начислена до 2.10.2007 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Феодора Динкова Иванова с оплакване за неправилност, необоснованост и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява, получена е писмена защита. Ответникът по делото директорът на РУ"СО"-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Възраженията за необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и правилно е приложил съответните действащи законови разпоредби. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви по характера на полученото от Иванова обезщетение и задължението да бъде възстановено като недобросъвестно получено. За да отхвърли разглежданата жалба съдът е приел, че смисълът на държавното обществено осигуряване съгласно част първа от КСО, е да се гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полага труд да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност, като майките, упражняващи свободна професия, имат право на обезщетение по реда на чл. 48а от КСО при определени условия. Този извод хармонизира и с общата разпоредба на чл. 40, ал. 1 от КСО относно правото на обезщетение на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, което се получава вместо трудово възнаграждение. Не е спорно по делото, че касационната жалбоподателка попада в хипотезата на § 22е от ПЗР на КСО, според който, майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл. 50 не е изтекъл до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период. По време на проверката Иванова е представила декларация, че за времето от 05.02.2007 г. до края на срока от 315 календарни дни по чл. 50 от КСО - 31.07.2007 г., е извършвала дейност по упражняваната от нея професия на нотариус. Съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 5 от КСО във връзка с § 4 от ПЗР на "Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване". Неоснователни са твърденията на Иванова относно обстоятелството, че с чл. 4 от наредбата се подменя волята на законодателя, като се въвежда условие за декларация. Декларирането на условието, че по време на получаване на обезщетението за майчинство по чл. 50, ал. 1 от КСО лицето няма да упражнява трудова дейност не е ново условие, въведено с наредбата, а е извлечено от разпоредбите на чл. 48а и чл. 50, ал. 1 от кодекса. Жалбоподателката е извършила дейност в рамките на упражняваната свободна професия за период, в който е получила обезщетение за майчинство, поради което установените от ревизионния акт суми като главница подлежат на възстановяване, ведно с лихвите по чл. 113 от КСО като неправилно извършени осигурителни разходи. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,