Решение № 211 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 429/2015 г.

Решение № 211 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 429/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения М. А. М. за възобновяване на производството по внохд № 268/2014 г. на Окръжен съд гр. Търговище. С оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения осъденият претендира постановеното решение да бъде отменено и делото преразгледано от ВКС. В съдебно заседание защитата на осъдения в лицето на адв. В. поддържа искането и моли осъденият да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С решение № 14/12.02.2015 г. Окръжният съд в гр. Търговище потвърдил изцяло присъда № 117/31.10.2014 г. по нохд № 97/2014 г. на РС гр. Омуртаг, с която подсъдимият М. А. М. е признат за виновен в това, че на 17.01.2014 г. се съвкупил с Я. Г. Т. като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати на Я. Т. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна в законния шест месечен срок. Разгледано по същество е неоснователно. Оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с довода, че решението почива само на самопризнанията на осъдения, дадени на досъдебното производство и отречени в съдебната фаза на процеса. Същото по съдържание оплакване М. е правил пред предходните съдебни инстанции и е отхвърлено като неоснователно с убедителни съображения. Окръжният съд е извършил проверка на присъдата, направил е дължимия анализ на събраните от районния съд доказателства и е изложил съображения защо споделя направените фактически изводи, вкл. тези по авторството на престъплението. Обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, са приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения процесуален ред и са подложени на внимателна проверка. Съдът е мотивирал решението си да ги кредитира като достоверни след съпоставянето им с всички останали доказателствени източници- показанията на пострадалата, на свидетелите С., Л., И., Х., Х. - които установяват по кое време е напуснал ресторант "Стария дъб", на свидетеля К. Х. - чрез които е оборено алибито му. Изследвани са твърденията на М., че е признал за деянието поради оказания му натиск от разследващите да участва в следствения експеримент, като съдът е анализирал внимателно показанията на поемните лица и полицейските служители и е стигнал до обоснования извод, че данни за насилие не се установяват. Законосъобразна е преценката, че детайли относно начина на проникване в жилището на пострадалата и механизма на деянието, съдържащи се в самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от показанията на Т. и от веществено доказателство- блуза, скъсана при прескачане на дворната ограда, както сочи М. в обясненията си. Поради това оплакването, че фактическите изводи почиват само на самопризнания не се споделя от касационния състав. Останалите доводи на осъдения- че въззивният съд не е призовал гражданската ищца, както и че незаконосъобразно е отказал да измени мярката му за неотклонение- нямат отношение към релевираното касационно основание. Не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение