Решение № 5070 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14931/2011 г.

Решение № 5070 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14931/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Русе срещу решение № 37 от 14.10.2011 г. по адм. дело № 340/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Силвия Атанасова Радославова от гр. Русе моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 37 от 14.10.2011 г. по адм. дело № 340/2011 г. Административен съд гр. Русе, IV състав, е отменил решение КРД № 151 от 7.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 352 от 20.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Русе. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Силвия Атанасова Радославова от гр. Русе е подала на 24.07.2007 г. заявление-декларация, с която е поискала изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете. В нея е декларирала, че детето Галена Георгиева не е настанено в детско заведение, както и че при промяна в обстоятелствата ще подаде нова декларация. Друга декларация не е била подадена, независимо че дъщерята на Радославова е била приета в Детска ясла № 6 гр. Русе на 3.11.2008 г. и я е посещавала до навършването на двегодишна възраст - 12.04.2009 г. Във връзка с тези обстоятелства констатациите на контролните органи на ТП на НОИ гр. Русе, обективирани в протокол вх. № 5 от 27.04.2011 г., съвпадат с отразените в служебната бележка от 7.07.2011 г. на директора на Детска ясла № 6 гр. Русе. Майката е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО през процесния период, който е от 3.11.2008 до 12.04.2009 г. включително. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея тя прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на тези предпоставки отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр), детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗдр, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията й, приложима за процесния период, изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. Действително детето на Радославова страда от тежко заболяване, но цитираната по-горе нормативна уредба не допуска изключения. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и правилно е приложил материалния закон. Ето защо не е необходимо преписката да му бъде връщана. В тази връзка съдът е приел, че в хода на производството пред административния орган не е било изяснено дали настаняването на детето в детска ясла не е било препоръчано от специалисти. Този факт е правно ирелевантен предвид категоричната нормативна уредба на спорните правоотношения. Освен това към административната преписка се съдържа писмо изх. № 872 от 10.06.2009 г., издадено от детски психиатър при "Областен диспансер за психични заболявания със стационар - Русе" ЕООД, в което има препоръка за насочване на детето не към детска ясла, а към специализирано заведение - Дневен център на ДМСГД гр. Русе. Що се касае до целта на закона, тя е пределно ясна - не може да се получава обезщетение за отглеждане на малко дете, ако то е настанено в детско заведение. Правно релевантен е фактът на настаняването, а не реално за колко часа дневно или за колко дни месечно детето посещава детското заведение. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановява ново - по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,