Решение № 10739 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2016 г.

Решение № 10739 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Петрова, в качеството й на процесуален представител на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, срещу решение № 3496 от 20.05.2016 г. по адм. дело 2732 по описа за 2016 г. на административен съд - София град (АССГ). С него по жалба на "Сдружение за изследователски практики" е от отменен негов отказ по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-1/6.01.2016 г. и преписката е върната за произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Сдружение за изследователски практики" чрез процесуалния представител адв. И. Велов оспорва същата като неоснователна лично и чрез депозирани писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на сега обжалваното решение административният съд е изложил фактите по спора, а именно, че административният орган в лицето на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е била сезирана от "Сдружение за изследователски практики" с искане за предоставяне на подробно посочена информация във формите на хартиен носител и копия на технически носител (СД, ДВД, флаш-памет) по реда на Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В законовоустановения срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ органът не се е произнесъл, поради което се оспорва така постановения акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. При формиране на правните си изводи съдът е счел, че жалбата, с която е сезиран е допустима като подадена в срок и от страна, която има правен интерес да оспорва, абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на производството пред него. При постановяване на решението си по същество и преценка за незаконосъобразност на акта, съдът сезираният административен орган е "задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и че в разпоредбите на чл. 28, ал. 1, съответно на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ е регламентирано задължението на този орган да се произнесе, като предостави исканата информация, съответно да откаже това с оглед конкретно уредените основания затова. Според съда в процесния спор административният орган е следвало да се произнесе, при спазване на цитираните правни норми, включително и да откаже да предостави информацията с подробно изложени мотиви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното и единствено касационно възражение е насочено към идентичност на процесното заявление с вх. № ДОИ-1/6.01.2016 г. и това с вх. № ДОИ-10 от 15.07.2015 г. за предоставяне на информация отново по реда на ЗДОИ, по което е постановено решение № ДОИ - 6 от 8.09.2015 г. на председателя на КЕВР. Същото е влязло в сила и се ползва със стабилитет, поради което не възниква задължение за ново произнасяне по отношение на административния орган. Административният съд правилно е преценил, че административният орган е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и че исканата информация има характера на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С оглед на това, за да се прецени налице ли е мълчалив отказ на компетентния административен орган е необходимо да се прецени налице ли са били основанията за предоставяне или за отказ от предоставяне на информация, съответно били са налице основанията на чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗДОИ. По делото безспорно се установява, че са били налице тези основания. Представените с касационната жалба искане и решение на административния орган, за които се твърди, че са идентични, не могат да бъдат преценени като такива. Съдът не споделя становището на ответната страна, че се нарушава чл. 219, ал. 2 от АПК, относно недопустими писмени доказателства в касационното производство, неотносими към спора. Изводът за законосъобразност или не на оспорен административен акт, постановен в производство по ред, уреден в ЗДОИ изисква преценка на съдържанието на заявлението по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. В процесното заявление е направено уточнение за исканата информация по повод обстоятелства и изводи, направени от административния орган, след постановяване на решение № ДОИ - 6 от 8.09.2015 г. на председателя на КЕВР. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 400.00 лв., на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение