Решение № 5754 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3085/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ /ПООС/ при община Несебър, чрез процесуалния му представител юрк. Попова, срещу решение № 9661 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 581/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която е отменена негова заповед № 619 от 13.03.2025 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ ограда, в частта, в която оградата навлиза в съседния ПИ с идентификатор 51500.86.32 по КККР на град Несебър. С оспореното решение община Несебър е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се преценката на първоинстанционния съд по отношение на момента на влизане в сила на Подробен устройствен план – план за регулация (ПУП-ПР) за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 в местност „Кокалу“, землище „Несебър“ и на неговия характер, респективно – по отношение на момента, от който адресатите на процесната заповед следва да се считат за собственици. Твърди се, че ПУП-ПР е влязъл в сила на 05.12.2022 г., когато е постановен окончателният съдебен акт по оспорването на Решение № 1148 от Протокол № 40 от 05.09.2019 г. на Общински съвет - Несебър, с което същият е одобрен, а не още през 2019 г., както е приел съдът. Поддържа се становище, че с влизането в сила на този ПУП-ПР настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни и едва от този момент общината става собственик на имота, в който е разположен процесния незаконен строеж, тоест адресатите на разпореждането за премахването му са определени надлежно. Сочи се пропуск на съда да съобрази правилното прилагане на разпоредбата на чл. 218, ал. 3, изр. второ от ЗУТ, според който при оспорване на административен акт, с който е одобрен ПУП на основание чл. 16, предмет на делото е целият ПУП. Моли се оспореното решение да бъде отменено в частта му, касаеща адресатите: Н. Д. М., Т. Г. Б., И. А. Д., А. А. М., А. Д. Т., И. Г. Д., Г. Т. Л., В. Г. Ч. и спорът да бъде разрешен по същество, алтернативно – делото да бъде върнато на АС - Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Н. Д. М., Г. Т. Л., И. А. Д., В. Г. Ч., А. А. М., А. Д. Т., Т. Г. Б., И. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. Москов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендират разноски и представят списък и доказателства за извършването им. Д. П. А., Н. Д. Ц. и Г. П. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си АС – Бургас е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия със заповед № 2866 от 14.11.2023 г. на кмета на община Несебър, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел за безспорно, че наредената за премахване част от ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За да отмени заповедта за нейното премахване разгледал приложимостта на разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или на собственика съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл направил позоваване и на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Взел е предвид, че жалбоподателите са придобили собственост в процесния имот през различни периоди на 2022 г. съгласно справка от Имотния регистър, а ПУП-ПР на м. Кокалу, землище на гр. Несебър, е одобрен с Решение № 1148 от Протокол № 40/05.09.2019 г. на ОС - Несебър, за което няма данни да е оспорено по отношение на процесния имот, съдът формирал извод, че ПУП-ПР е влязъл в сила още през 2019 г., т.е. около 3 години преди жалбоподателите да придобият собствеността си. Доколкото този ПУП-ПР е първи по време план за регулация по отношение на процесния имот и има характеристиките на план по чл.16, ал.1 от ЗУТ, съдът е приел, че съгласно § 22, ал.1, т.1, б. "а" ЗР на ЗУТ се счита за приложен с влизане в сила на акта, с който е одобрен. Като посочил, че на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и ал. 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана, съдът заключил, че към момента на придобиване на вещните права от жалбоподателите, имотът в който е разположен незаконният строеж, е общинска собственост и същите не са станали собственици на строежа, чието премахване е разпоредено /позовал се е и на решение № 2890/19.03.2025 г. по адм. д. №11522/2024 г. на ВАС/. Посочил е, че не споделя направените от процесуалния представител на органа възражения, че ПУП-ПР е влязъл в сила на 05.12.2022 г. с влизането в сила на Решение № 11129/05.12.2022 г. по адм. д. № 6240/2022 г. на ВАС, тъй като последното касае единствено жалбоподателите по него и техните имоти, сред които не попадат тези в настоящото производство. Съдът намерил, че тези мотиви са достатъчно основание за отмяна на оспорената пред него заповед, с което отхвърлил необходимостта от обсъждане наличието или липсата на незаконен строеж. По тези мотиви е приел, че жалбите на Н. Д. М., Т. Г. Б., В. Г. Ч., И. А. Д., А. А. М., А. Д. Т., И. Г. Д. и Г. Т. Л. са основателни, и заповедта в частта й, с която им е наредено премахване на незаконния строеж, следва да бъде отменена. Решение е правилно. Производството пред АС – гр. Бургас е започнало по жалба на Н. Д. М., по която е образувано адм.д. № 581/2025г., към което дело са присъединени за общо разглеждане жалбите на Г. Т. Л., И. А. Д., В. Г. Ч., А. А. М., А. Д. Т., Т. Г. Б., И. Г. Д., Н. Д. Ц., Д. П. А. и Г. П. Г. против заповед № 619 от 13.03.2025г. По отношение на Н. Д. Ц., Д. П. А. и Г. П. Г. с оспореното решение жалбите им са оставени без разглеждане и производството по делото по отношение на тях е прекратено, като в тази част решението не е оспореното и е влезнало в сила. По жалбите на останалите оспорващи решението на АС – Бургас, с което е отменена заповедта по отношение на тях е правилно по следващите съображения. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията, които са му делегирани със заповед № 2866 от 14.11.2023 г. на кмета на община Несебър, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съответно на закона и на събраните по делото доказателства е приетото от съда, че наредената за премахване ограда се квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Обоснован е и извода на съда за това, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в частност с разпоредбите, определящи кръга на лицата, които могат да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж. Правилен е извода на съда, че тези жалбоподателите, които са посочени като адресати на задължението за премахване на незаконния строеж, не попадат в нито една от категориите лица по чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и по § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /Наредба № 13/. Те не са нито извършители, нито възложители на констатирания незаконен строеж, нито негови собственици. Ако посочените лица бяха придобили права върху имота, в който е изграден незаконния строеж по силата на приращението, те щяха да станат собственици и на съответната идеална част от този строеж. В случая обаче всички посочени лица са придобили права върху терена /идеални части или ограничени вещни права/ през 2022г. Към този момент одобреният с решение № 1148/5.9.2019 г. на Общински съвет – Несебър, ПУП – план за регулация вече е бил в сила. Същият е първи по време план за регулация по отношение на процесния имот и има характеристиките на план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗР на ЗУТ се счита приложен с влизане в сила на акта, с който същия е одобрен. Следователно към момента на придобиване на описаните по-горе вещни права от жалбоподателите в първата инстанция имотът в който е разположен незаконния строеж е бил общинска собственост и същите не са станали собственици на строежа, чието премахване е разпоредено. Само на това основание е правилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, като при наличието на такъв порок на отмяна подлежи цялата заповед. За пълнота следва да се посочи и че не се установяват правните основания по чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ, посочени в заповедта, за премахване на оградата като незаконен строеж, а именно изграждането и в противоречие с ПУП и без необходимите строителни книжа. В случая оградата, видно и от приетата СТЕ, е изградена около 2014г., а посоченият ПУП е одобрен през 2019г., следователно не е възможно оградата да бъде съобразена с ПУП, който не е част от правната действителност и който не е бил действащ към момента на изграждането й. По отношение на изискването за строителни книжа, видно от приетата по делото СТЕ, оградата представлява плътна част със средна височина до 0,60м., като предвид наличието на денивелация в терена най – висока част от 0,65м. в плътната част има в малък участък от оградата, като върху плътната част са монтирани ажурни метални пана. При тази височина на плътната част наредената за премахване ограда попада в изключенията на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ за оградата с височина до 60 см. на плътната част, за която не се изисква издаване на разрешение за строеж. По изложените съображения, както в оспореното решение на АС – Бургас, така и в настоящото такова, е правилен извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното оспореното решение в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а исканенията на ответниците по касаци за присъждане на разноски за тази инстанция като основателни съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и доказани, тъй като са представени доказателства за строени разноски за тази инстанция, следва да бъдат уважени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,