Решение № 8313 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2018 г.

Решение № 8313 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2018 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. П. С., от гр. С., против решение № 109/02.02.2018 г., постановено по адм. дело № 852 от 2017 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й срещу заповед № 66-01-9/15.03.2017 г. на Кмета на община - С., за премахване на незаконен строеж - "пристройка и надстройка към съществуваща едноетажна сграда, построена в УПИ II-59, кв. 20 по плана на с. Р., общ. С., Софийска област". С доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като жалбоподателката не била участник в строителния процес (инвеститор, проектант, строител, строителен надзор), или извършител или нарушител, се иска отмяната му. Сочат се и допуснати процесуални нарушения, неотчетени от съда. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява, представлява се от адв. В. Н., поддържащ жалбата по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Претендира се присъждане на разноски за производството. Ответната страна - Кмет на О. С., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящият състав при Второ отделение на Върховния административен съд, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила административен акт, като посоченото правно основание е съответно на приложимия материален закон. Посочена е и издадена и влязла в сила предходна заповед - за спиране на изграждащия се, без строителни книжа и в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, навлизащ в улица строеж, пета категория, с обща площ 68.14 кв. м, с изградени стоманобетонни колони, пояси и плоча, тухлен надзид и започната дървена покривна конструкция - незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Описани са съставените неколкократно констативни актове от извършени проверки на длъжностни лица от общината - част от преписката по издаването на акта, отчетено е и частично доброволно премахване на стоманобетоновата плоча с размери 2.60/1/87 м, както и, че не са налице условията за признаване търпимост на стоежа, с оглед времето на извършване на същия. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите, поддържани в касационната жалба, относно нарушения на съдопроизводствените правила, които са обсъдени в решението, а изведените изводи за спазването им са направени на основата на обективен анализ на събраните доказателства, затова и се споделят изцяло от настоящата инстанция. От данните по делото са установени фактите, относими към извършено строителство на пристройка и надстройка на съществуващата в имота едноетажна сграда, за която не се оспорва липсата на строителни книжа (одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж). Правилно заповедта е определена като мотивирана от фактическа и правна страна, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване с акт на органа по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Възраженията на жалбоподателката са относими към изпълнението на заповедта (издават се актове и срещу неизвестен извършител), но в случая по несъмнен начин е установено, че Б. С. е собственик на имота, без да са налице данни за отстъпено от нея право на строеж на друго лице, иначе казано - някой друг да строи в нейния имот. Адресат на заповедта, т. е. лицето на което се вменява задължение за премахване на строежа, може да бъде собственикът на терена, или извършителят на строежа (§ 3 от Наредба № 13/2001 г.). Налице е и индиция, че жалбоподателката е възложител на строежа - жалбоподателката доброволно е премахнала частта от него, навлизаща в уличната регулация, като със саморъчно изготвена молба от 11.06.2015 г. (л. 25 по делото) е информирала кмета за това. С оглед тези съображения, възражението е несъстоятелно, а предвид времето на извършване на строителството, не са налице и предпоставки за търпимост по § 16, съответно по § 27 от ПР ЗИД ЗУТ, както правилно е приел съдът. При тези данни, не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,