Решение № 958 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2020 г.

Решение № 958 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане подадено от Н. Й., [населено място], приподписано от пълномощник адв. Димов, за отмяна на влязло в сила решение № 5798/19.05.2020 г. по адм. д. № 1201/2020 г. на Върховен административен съд, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В искането молителят се позовава на това, че процесуалният му представител е бил уведомен на 12.02.2020 г., че откритото съдебно заседание по делото ще бъде на 22.04.2020 г. от 14, 00 часа, а в съответствие със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражи и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни дела за налагане на мерки за принуда по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, като срокове ще текат единствено по делата, чието разглеждане продължава съгласно решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 13 март 2020 г., изменено и допълнено с решение от 16 март 2020 г. Излага, че след измененията на закона от 09 април 2020 г., делата, по които срокове продължават да текат са изброени в приложение към закона, вместо както досега в решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Твърди, че производството по адм. дело № 1201/2020 г. на ВАС, първо отделение е с предмет обжалване на решение на първоинстанционен съд, оставящо в сила ревизионен акт по същество и за това производство не е предвидено изключението да бъдат разглеждани съгласно приложение към чл. 3, т. 1 от закона докато трае извънредното положение. Смята, че не е следвало да се провежда открито съдебно заседание на 22.04.2020 г., а е следвало да се отложи за друга дата. Твърди, че по тези съображения процесуалният му представител не се е явил и в откритото съдебно заседание на тази дата и час, като по този начин поради процесуално нарушение на съда и поради непредвидените обстоятелства, свързани с извънредното положение е била лишена от възможността да участва в производството по делото чрез процесуалния си представител. Иска, да се отмени влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не взема становище по искането за отмяна. По допустимостта на искането настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд, че искането на Н. Й. е подадено на 2.06.2020 г. за отмяна на влязло в сила решение № 5798/19.05.2020 г. по адм. д. № 1201/2020 г. на Върховен административен съд, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 256 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 375/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 197/7.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта му с която на Н. Й., [населено място], са установени публични задължения "за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; ДДС за периода 1.03.2015 г. – 30.04.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г., в общ размер на 68 813, 94 лева. С решението Дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати разноски по делото. Решението е оспорвано в посочената част от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), вкл. и в частта, с която са присъдени разноски пред Върховния административен съд. С решение № 5798/19.05.2020 г. по адм. д. № 1201/2020 г. на Върховен административен съд, първо отделение, тричленен състав, е отменено решение № 256 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 375/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен в обжалваната му част, с която е отменен Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 197/7.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта му с която на Н. Й., [населено място], са установени публични задължения "за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; ДДС за периода 1.03.2015 г. – 30.04.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г., в общ размер на 68 813, 94 лева", и в частта с която Дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати на Н. Й. разноски пред първата инстанция в размер на 2 473 лева. По същество тричленният съдебен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Н. Й. против Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 197/07.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в отменената част от Административен съд Сливен. Решението е влязло в сила на 19.05.2020 г. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Във връзка с твърдените от молителя обстоятелства за процесуално нарушение на съда във връзка с провеждане на открито съдебно заседание и призоваване на страните, както и нарушаване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, настоящият петчленен състав констатира, че производството по адм. д. № 1201/2020 г. по описа на Върховния административен съд е образувано на 29.01.2020 г. по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против решение № 256 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 375/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 197/7.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта му с която на Н. Й., [населено място], са установени публични задължения "за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; ДДС за периода 1.03.2015 г. – 30.04.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г., в общ размер на 68 813, 94 лева. Откритото съдебно заседание е насрочено за 22.04.2020 г. За съдебното заседание Н. Й. е призована на 12.02.2020 г. чрез пълномощника адв. Димов. Видно от протокола от съдебно заседание на 22.04.2020 г. Н. Й. е била редовно призована и за нея не се е явил пълномощникът адв. Димов, предвид на което съдът е дал ход на делото. На 23.04.2020 г. пълномощникът адв. Димов е подал молба по електронен път, с приложени платежно нареждане, договор за правна помощ и пълномощно по делото. С молбата е поскал заплащане на адвокатско възнаграждение, както и да се вземе предвид отговора по касацинната жалба приложен по делото. В касационното производство не са правени искания от Н. Й. или нейния пълномощник за отлагане на делото с оглед извънредните мерки или на основанията посочени в чл. 139, във връзка с чл. 228 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. С чл. 239 от АПК са посочени основанията за отмяна. Молителят е посочил като отменително основание чл. 239, т. 5 от АПК, като се е позовал на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДПВИП). Действително с приемането на ЗМДПВИП - чл. 3 е обявено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) е изменен чл. 3, т. 1 като е предвидено процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Също така със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) е приет § 13, ал. 1, съгласно който сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник", съгласно ал. 2 извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си. В приложението по чл. 3, т. 1 (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), раздел III. Административни съдебни производства, т. 2 са посочени делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С решение от 14 април по протокол № 13 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приета т. 1.2.1., с която е изменена т. 4 от мерките за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България по протокол № 9/15.03.2020 г., допълнени и актуализирани с протокол № 10/16.03.2020 г., от работно заседание на 26.03.2020 г. и с протокол № 11/31.03.2020 г., като същата е със следната редакция - "Всички дела, извън посочените в приложението към чл. 3, т. 1 от ЗМДПВИП да бъдат отсрочени и насрочени в най кратък срок след приключване на извънредното положение". С оглед на изложената правна уредба и приети решения на Съдийската колегия на ВСС, към датата на провеждане на съдебното заседание - 22.04.2020 г., касационното производство е попадало в обхвата на делата по приложението на чл. 3, т. 1 от ЗМДПВИП, а съгласно § 13, ал. 2 извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си. В тази връзка извършеното призоваване на ответника по жалбата на 12.02.2020 г. е запазило действието си, а делото не е било отлагано или пренасрочвано. Отделно от това за съдебното заседание не е постъпвало искане от ответника или неговия процесуален представител, за отлагане на делото в съответствие с чл. 139 от АПК. Напротив, след провеждане на съдебното заседание пълномощникът е депозирал по делото молба, с която е потвърдил писмения отговор по касационната жалба, както и е представил надлежни доказателства за направените разноски във връзка с производството. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема, че с оглед изложените по-горе фактически обстоятелства и приложима правна уредба във връзка със ЗМДПВИП и АПК, в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, поради това, че не са допуснати нарушения на правилата за призоваване и разглеждане на касационното производство, като страната или нейният повереник не са препятствани да се явят лично и участват в производството. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането на Н. Й., [населено място], приподписано от пълномощник адв. Димов, за отмяна на влязло в сила решение № 5798/19.05.2020 г. по адм. д. № 1201/2020 г. на Върховен административен съд, първо отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав