Решение № 7385 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница София, чрез юрк. Попгеоргиева, срещу решение 1451/06.02.2025 г., постановено по адм.дело 1785/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон и необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определения код по ТАРИК, като сочи, че течността за пушене придава основния характер на стоката, тъй като продуктът не може да намери необходимото приложение без течността за вдишване, предвид което тарифните кодове са на течностите за електронни цигари в позиция 3824, където се класират патрони или резервоари с течности или разтвори за електронни цигари. Излага твърдение, че тарифен код 85437070 е неприложим, тъй като касае електронни цигари с течност за многократна употреба. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и решението на Териториалния директор да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за две инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Ответникът Паралакс Трейд ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било решение РЗМ-5800-1149/32-891958 от 13.06.2024 г. издадено от директора на ТД Митница София, с което е променен декларираният тарифен код на стоките еднократно електронно портативно наргиле - по митнически декларации 21BG005100503197R3 от 15.09.2021 г.; 21BG005100551140R9 от 01.12.2021 г. и 21BG005100518684R8 от 11.10.2021 г., като код по КН 8543707000 е заличен и е вписан нов код по КН 3824995700. В резултат на извършената промяна е определена ставка на дължимото мито от 3.7% на 6.5 % и публични държавни вземания за доплащане в общ размер на 18 928,89 лева, от които мито в размер на 15 774,07 лева и ДДС в размер на 3 154,82 лева ведно със законна лихва на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че през 2021 г. Паралакс Трейд ЕООД е декларирало при режим допускане до свободно обращение еднократно електронно портативно наргиле с код по КН 8543707000, в позиция 8543 "Електрически машини и апарати със специфична функция, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава", подпозиция 8543 7070 "Електронни цигари" с мито 3.7%. При извършения последващ контрол по чл. 84 от ЗМ митническите органи приели, че се касае за електронни цигари за еднократна употреба, които са съставени от няколко различни елементи - батерия, течност за вдишване и др., като те не могат да се използват без течността за вдишване, поради което този компонент им придава основен характер. Поради това е извършено тарифно класиране според течността/препарата, който се вдишва и съобразно правило 1, 3, буква "б" и правило 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС в позиция 3824 "Свързващи препарати за леярски форми или сърца; химични продукти и препарати на химическата промишленост или на други, свързани с нея промишлености (включително смесите от естествени продукти), неупоменати, нито включени другаде", подпозиции 99 57 "Патрони и пълнители, пълни, за електронни цигари; препарати за използване в патрони и пълнители за електронни цигари", "Други", на които съответства мито 6, 5 %. Съдът е отменил оспорения акт, като е приел, че митническото решение е издадено от компетентен и в изискуемата писмена форма, но извършената промяна в тарифния код на стоките е в противоречие с действащата през 2021 г. КН на ЕС. Изложил е подробни мотиви, че в Комбинираната номенклатура на ЕС за 2021 г., в позиция 8543 "Електрически машини и апарати със специфична функция, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава" е предвидена подпозиция "Електронни цигари", като такава подпозиция не се открива в КН на ЕС за 2022 г. Съобразил е, че съгласно легалното определение, дадено в чл. 2, §16 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО ("Директива 2014/40/ЕС") "електронна цигара" означава изделие, което може да се използва за консумация на съдържащи никотин пари чрез мундщук, или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари могат да бъдат за еднократна употреба или за многократна употреба посредством контейнер за многократно пълнене и резервоар, или да бъдат презареждани чрез патрони за еднократна употреба. С оглед описанието на продукта, съдът е приел, че декларираната стока - еднократно електронно портативно наргиле, представлява електронна цигара за еднократна употреба, като същата попада в горецитираното определение на Директивата. Въз основа на така установеното съдът е обосновал извод, че електронните цигари за еднократна употреба като вид електронни цигари следва да се класират в конкретно предвидения код, деклариран от дружеството, а не по кодовете за някой от компонентите на продукта, въз основа което е отменил оспореното митническо решение поради незаконосъобразно тарифно класиране на стоките. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорния по делото въпрос свързан с приложението на кодовете на декларираната стока с оглед основните й характеристики и приложимата номенклатура. Не е спорно между страните, че предмет на допускане до свободно обращение са електронни цигари за еднократна употреба, декларирани под наименованието еднократно електронно портативно наргиле, както и че всички митнически декларации са подадени от дружеството през 2021 година, поради което за тарифното класиране на стоките е приложима Комбинираната номенклатура на ЕС за 2021 г., приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I, която се прилага от 01.01.2021 г. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че промените по седмия ревизионен цикъл на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), които се прилагат от 01.01.2022 г. и които са отразени на съюзно ниво в КН за 2022 година, са неприложими за тарифното класиране на стоките, внесени през 2021 г. Съгласно трайната съдебна практика на Съда на ЕС решаващият критерий за тарифно класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите (решение по дело С-547/13). Възприетото от първоинстанционния съд тарифно класиране на стоките в позиция 8543, подпозиция 7070 съответства на установените по делото обективни характеристики на стоките - електронни цигари за еднократна употреба по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, §16 от Директива 2014/40/ЕС, определени в текста на подпозиция 8543 70 70 на КН на ЕС "Електронни цигари". Съгласно правило 1 и правило 6 от Общите правила за тълкуване на КН, класирането се определя законно съгласно термините на позициите, а класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции. КН на ЕС за 2021 г. не съдържа забележки към глави 85 и 38 във връзка с електронните цигари. За електронните цигари в позиции 8543 и 3824 не се съдържат и тълкувателни тестове в Обяснителните бележки към ХС за 2021 г., поради което неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че първия код касае електронни цигари за многократна употреба, а втория за еднократна. Видно от цитираните текстове такова разграничение в КН на ЕС за 2011 г. няма. Промени в тази насока са въведени с КН на ЕС за 2022 г. и Обяснителните бележки към ХС за 2022 г., но те са неприложими по време за тарифното класиране на стоките, предмет на внос през 2021 г. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно правило 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стоките следва да бъдат класирани в изрично предвидената подпозиция 8543 70 70 "Електронни цигари" на КН за 2021 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба за приложение на правило 3, буква "б" от Общите правила за тълкуване на КН, тъй като не е подкрепено с доказателства за анализ на процесните продукти и е в противоречие с легалното определение на "електронни цигари", дадено в правото на ЕС, в което изрично са включени и електронните цигари за еднократна употреба. Още повече не може да се приеме, че течността, която се вдишва от потребителя следва да е водеща при определяне на тарифното класиране, тъй като в случая се касае за цялостен продукт /електронна цигара/, съдържащ батерия, пълнител и пулверизатор, като нито един от компонентите не може да работи самостоятелно без наличието на другите, т.е. изводът на административния орган, че тарифното класиране следва да се извърши по тарифен код, който касае само единия компонент от електронните цигари, а не цялостното изделие не намира опора в приложимата КН на ЕС от 2021 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар е по-нисък от определения минимум по чл. 8, ал.1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 4/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,