Решение № 319 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2008 г.

Решение № 319 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на адв. Б. С. - пълномощник на Л. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 05.07.2005 год. постановено по гр. д. № 1349/2005 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 20 от 14.02.2005 год. постановено по гр. д. № 2480/2004 год. на Пловдивски районен съд, VIII състав. За да обоснове исканата отмяна молителят е приложил влязла в сила присъда по нохд № 290/07 г. на ПРС-I нак. състав, за която в обстоятелствената част на молбата се твърди, че удостоверява "лъжливи показания" на свидетеля К относно факта на заплащане на процесната сума, приети от решаващата инстанция по настоящия правен спор и довели до грешни правни изводи. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна - Г. Т. Б. /наследник на починал съдружник/, чрез пълномощника си адв. Цв. Б. е на становище, че същата е недопустима - като просрочена и неоснователна, тъй като не съдържа изрични касационни основания. Ответниците по молбата за отмяна СД "К" Пловдив и А. Г. К. /наследник на починал съдружник/ не изразят становище. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК от заинтересована страна, срещу съдебен акт, попадащ в обсега на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че между страните - молителя и СД "К" са съществували облигационни отношения по договор за продажба на 10 броя маси и 20 броя сгъваеми пейки на обща стойност 800 лв. Недоказани са обаче договорните отношения, тъй като не са представени доказателства, че починалата А. Б. е представител на дружеството и е участвала в сделката в това си качество. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото. В тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление, което престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда. Необходимо е показанията, за които свидетелят е признат за виновен да са в пряка причинна връзка с резултата по съдебното решение. Липсва ли връзка между престъпното деяние и решението по делото, не е налице соченото отменително основание. В настоящия случай показанията на свидетеля не рефлектират върху решаващите мотиви на съда. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.