Решение № 8239 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2009 г.

Решение № 8239 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 30.12.2008 год., постановено по адм. д. № 2280/05 год. Софийски градски съд, адм. колегия, III-в състав, е отхвърлил жалбата на "ЕТК" - ООД, представлявано от Леонид Анатолий Ангелов, срещу ДРА № 646/19.07.2002 год., издаден от ръководител-екип в ДП "Младост" при ТДД - София, в частта в която е потвърден с решение № 1592/22.10.2002 год. на директора на РДД - гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 350 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ЕТК" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Леонид Анатолий Ангелов. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания ДРА и признае на дружеството право на данъчен кредит. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "ЕТК" - ООД, представлявано от Леонид Анатолий Ангелов, срещу ДРА № 646/19.07.2002 год., издаден от ръководител-екип в ДП "Младост" при ТДД - София, в частта в която е потвърден с решение № 1592/22.10.2002 год. на директора на РДД - гр. София. Градският съд е приел, че обжалваният ДРА е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, като направеното възражение от жалбоподателя, че той е връчен на несъществуващ правен субект - ЕТ "ЕТК - Леонид Ангелов" е основателно, но допуснатото нарушение не е от такова естество, че да води до незаконосъобразност на издадения ДРА. След това съдът е разгледал направените от жалбоподателя оплаквания относно допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на ревизията. В тази връзка е описана подробно фактическата обстановка по издаването на актовете за възлагане на данъчната ревизия, респективно за нейното удължаване, като е прието, че за периода от 31.05.2002 год. до 24.07.2002 год. не са извършвани никакви процесуални действия, освен издаването на процесния ДРА, поради което направените оплаквания във връзка с АВДР № 646/31.05.2002 год. се явяват неоснователни. По отношение на направеното оплакване за увеличение на ДДС за внасяне съдът е приел, че в случая се касае за явна фактическа грешка, която може и трябва да бъде отстранена по съответния ред. След това е съдът е пристъпил към разглеждане на оплакванията по същество относно непризнатото право на данъчен кредит по отделните доставчици. След излагане на фактическата обстановка, мотивите на данъчния орган за непризнаването правото на данъчен кредит, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо счита ДРА за законосъобразен. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора ще бъдат разгледани в реда на излагането им в жалбата. Първото основно оплакване е относно допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 67, ал. 3, чл. 84, ал. 3, чл. 108, ал. 7 от ДПК (отм.) при издаването на ДРА. Направеното оплакване е неоснователно. На първо място следва да бъде посочено, че предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд, а не обжалваният административен акт. Това оплакване е разгледано от градския съд и правилно е отхвърлено като неоснователно. Въпросният АВДР № 646 от 31.05.2002 год. само е удължил срока за извършване на ревизията, като начина на неговото оформяне (като първоначален акт за възлагане на ревизия) не е такова съществено нарушение, че да води до незаконосъобразност на процесния ДРА. В тази насока правилно е отбелязано от градския съд, че след 31.05.2002 год. не са събирани никакви доказателства и не са извършвани процесуални действия, а единственото такова действие е съставянето на данъчно-ревизионния акт. Другото основно оплакване е относно това, че издаденият ДРА е връчен на прекратен данъчен субект, тъй като регистрацията на ЕТ "ЕТК - Леонид Ангелов" е прекратена на 19.07.2001 год., като по този начин е накърнено правото на защита на правоприемника "ЕТК" - ООД. Направеното оплакване също е неоснователно. По делото няма спор, че търговското предприятие на едноличния търговец е било прехвърлено на "ЕТК" - ООД, както и че ДРА е бил връчен на физическото лице Леонид Анатолий Ангелов. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. От друга страна разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.), който е бил в сила към оня период, определя че данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от заличаване на съдебната регистрация на едноличния търговец. Това означава, че данъчния орган може да насочи своите действия към физическото лице, което е било собственик на предприятието на едноличния търговец, което физическо лице продължава да носи отговорност за задълженията на търговеца по силата на цитираните правни разпоредби. Поради това направените оплаквания за нарушено право на защита на правоприемника се явяват неоснователни, още повече, че дружеството в последствие е било конституирано като страна по делото и е могло да ангажира доказателства за защита на правата си. Неоснователно е и оплакването досежно изводите на съда за допусната явна фактическа грешка в решението на директора на РДД-София. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДПК (отм.) предмет на обжалване е издаденият ДРА, а не решението на директора на РДД. Последното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Сийка Велкова". В тази насока се поддържат доводи, че съдът не е съобразил представеният като доказателство ДРА № 492/15.11.2001год., в който се съдържат данни, че търговецът е начислил данъка по извършените от него доставки. Направеното оплакване е неоснователно. От данните по делото е видно, че правото на данъчен кредит по фактурите на този доставчик не е признато поради отсъствието на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като при извършената насрещна проверка на правоприемника на търговеца същият не е бил открит на деклариран данъчен адрес и не е било установено дали данъка е начислен в счетоводството като задължение към бюджета. Това обстоятелство не е установено и от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което също не е открило доставчика на адреса. От жалбоподателя в хода на съдебното производство като доказателство е бил представен въпросния ДРА № 492/15.11.2001 год. на ДП "Люлин" при ТДД - гр. София, съставен на ЕТ "Сийка Велкова" по ЗДДС за данъчни периоди 1.07.1999 - 31.12.2000 год. Това доказателство наистина не е обсъдено от първоинстанционния съд, което само по себе си съставлява съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), която задължава съда да обсъжда всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Допуснатото нарушение не е съществено и не води до неправилност на съдебния акт в този му част. В процесния ДРА наистина има посочване, че след проверка на представените документи ревизията не е установила различия с посочените в справките-декларации. Това посочване обаче само по себе си не може да бъде приравнено на това, че данъкът по процесните фактури е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От друга страна, ако такова начисляване действително съществува, то следва да е налице във всеки един последващ момент, поради което е следвало да бъде установено както от ревизиращия орган, така и от вещото лице. Неустановяването му обаче налага логически другият извод, че такова начисляване не е налице и като е стигнал до същият извод градският съд не е нарушил закона. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на градския съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 758,04 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,