Решение № 10444 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу решение № 1859/08.05.2026г., постановено по адм. дело № 177/2025г., на Административен съд – Велико Търново, в частта в която по жалба на „Джордан ЦЦ“ ЕООД гр. Велико Търново е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000424002120-091-001/22.11.2024г., на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта потвърдена с решение № 17/07.02.2025г., на директора на дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.-31.12.2019г., в размер на 6 039.49лв. и са начислени лихви в размер на 3 437.91лв. и лихви в данъчен период 01.06. – 10.06.2020г. в размер на 360.61лв. и в частта в която за целите на ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019г. със сума от 30 197.46лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора АС – Велико Търново неправилно е приел, че бракуването по надлежния ред е доказано и представените протоколи и заповеди за провеждане на брак на материални запаси, установяват основанието за прилагане на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Твърди се, че РЛ не е доказало, че бракът на стоките е в резултат на изтичане срока на годност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Според касаторът РЛ следва освен протокола за брак да притежава и други документи доказващи от коя партида са бракуваните продукти, кога точно са произведени и какъв е срокът им на годност, посочен от доставчика. По отношение частта по ЗКПО се сочи, че за да бъдат признати за данъчни цели осчетоводените въз основа на тях разходи, те следва да са документално обосновани, като за РЛ осчетоводените разходи за брак не са документално обосновани по смисъла на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, с оглед на което се прилага общата хипотеза на чл. 28, ал. 2 от с.з. По отношение отменената част касаеща лихва за периода 01.06.-10.06.2020г., счита, че не са налице доказателства за реално изпълнение на фактурираните СМР, тъй като липсват реквизити в процесните фактури и те не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Представените протоколи обр. 19 от 19.03.2019г. не кореспондира с издадените фактури, които са от 13.02. и 20.02.2019г. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АС – Велико Търново в оспорваната му част и за отхвърляне жалбата на дружеството в тази част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация – "Джордан ЦЦ" ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по доводи посочени в писмен отговор и моли за оставяне в сила на съдебния акт в оспорваната му част. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, е допустима, а разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АС – Велико Търново е РА № Р-04000424002120-091-001/22.11.2024г., с който на „Джордан ЦЦ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди 01.08.-31.12.2019г. в общ размер на 6 039.49лв. и лихви върху ДДС за данъчни периоди 01.08.31.12.2019г. и 06.2020г. в размер на 3 798.52лв., корпоративен данък за 2018г. в размер на 58.10лв. и лихви върху него от 36.60лв., а за 2019г. е намалена декларираната загуба със сума от 30 839.46лв. С решение № 1859/08.05.2026г., постановено по адм. дело № 177/2025г. АС – Велико Търново е отменил процесния РА в частта с която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.-31.12.2019г., в размер на 6 039.49лв. и са начислени лихви в размер на 3 437.91лв. и лихви в данъчен период 01.06. – 10.06.2020г. в размер на 360.61лв. и в частта в която за целите на ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019г. със сума от 30 197.46лв. и е отхвърли жалбата в останалата и част. На касационен контрол подлежи само и единствено решението на първоинстанционния съд в отменителната му част. За да отмени РА решаващия съд е приел за установено следното: В хода на ревизията е установено осчетоводяване от РЛ на бракуване на материални запаси през периода от август до декември 2019г., на обща стойност 30 197.46лв. Във връзка с това РЛ е представило 5бр. заповеди за извършване на бракуване на хранителни продукти в обект „Механа Петлето“ и назначаване на комисия, която да извърши бракуването и 5бр. протоколи за брак. Тъй като не е представен фирмен стандарт за обичайните норми за брак на материалите в рамките на определен времеви интервал и на доказателства кога и с какви документи са закупени стоките и за срока на годност на всеки един продукт, е прието неоказано действително бракуване на посочените в протоколите продукти, а от там и наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Назначена е ССЕ, според чието заключение РЛ е водило счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч., счетоводните стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан; в.л. сочи че закупуването на продекти и влагането им в дейността е извършвано при спазване изискванията на СС 2 „Отчитане стоково-материалните запаси“ и, че заведената счетоводна отчетност позволява проследяване на движението на хранителните материали или стоки от закупуването им до реализацията им. В с.з. в.л. твърди, че е извършило проверка кога и от кого е закупен всеки от бракуваните артикули по информация предоставена от фактури за закупени стоки. По делото са допуснати свидетелски показания – тези на свид. Т. Т. и П. Ц. – работещи при РЛ. Те дават показания, че са участвали при бракуването на стоки с изтекъл срок на годност и, че са подписвали протоколите за брак. Извършили са проверка на всеки един продукт кога изтича срокът му на годност, основно по етикетите с посочен срок на годност. Когато се установи такъв изтекъл срок, продукта се отделя в нарочно помещение извън заведението и се съставяли чернови за това, въз основа на които по-късно са съставени и протоколите за брак. Съставянето на такива протоколи било периодично. Въз основа на установеното, АС – Велико Търново е приел, че приходната администрация неправилно е начислила ДДС върху бракуваните стоки. Не се спори, че РЛ е ползвало право на ДК при закупуване на стоките, а представените в хода на ревизията и при съдебното дирене доказателства обосновават извод за бракуване на спорните стоки. Представени са протоколи за брак които съдържат наименованието на дружеството, номер на заповедта, въз основа на които са съставени, имената на съставителите и техните подписи, посочени са по вид, количество, единична цена и обща стойност. Съдът е отбелязал, че РЛ не е представило фирмен стандарт за бракуване на готова продукция, но се касае за храни по смисъла на чл. 2 от Закона за храните /отм/ и са приложими нормите на чл. 20, ал. 1 и § 1, т. 4 от с.з. Според съда срока на годност на всеки един продукт е рамково определен съгласно изискванията на нормативен акт и конкретно уточнен във вътрешно-фирмен стандарт, на съответния производител и последния върху етикета на стоката е посочен срока на годността и, поради което и представянето на фактури за закупуване на стоките не би могло да изясни въпроса дали към момента на бракуването им процесните хранителни продукти са действително били с изтекъл срок на годност. Освен това в.л. дава заключение, че счетоводните записвания дават възможност да се установи кога и от кой доставчик са закупени продуктите, и данъчния орган е можел да извърши тази проверка. Според съда неотносимо към приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС са доводите на администрацията за непредставяне на документи, доказващи къде и по какъв начин са били унищожени бракуваните стоки, тъй като тези обстоятелства не са част от фактическия състав, обуславящ приложение на посочената норма. С оглед съдържанието на 5-те броя протоколи за брак и останалите събрани доказателства, вкл. заключението на ССЕ, първоинстанционния съд е намерил за доказано бракуването по надлежния ред на посочените в протоколите хранителни продукти. Относно начислените лихви за периода 01.06.-10.06.2020г., във връзка с непризнато право на ДК в размер на 2 660лв. по фактури издадени от „Вита фрукт логистик“ ЕООД с предмет „СМР по договор“, са представени исканите фактури, фискални бонове за заплащане на дължимите данъчни основи и данъка, договор от 03.01.2019г. с предмет „Изграждане на Бърза закуска“, количествено-стойностна сметка и протокол обр. 19 от 19.03.2019г. и приемо-предавателен протокол от 13.02.2019г. Доставчикът не е бил открит на адреса и не е представил изисканите от него документи във връзка с издадените фактури. Прието е от данъчния орган, че действителното изпълнение на фактурираните услуги не е установено, но тъй като в данъчен период 01.06-10.06.2020г., последния данъчен период преди дерегистрацията на РЛ, последния е начислил ДДС по посочените 2бр. фактури, е прието, че е отстранен риска от данъчни загуби и са начислени единствено лихви за забава. Съдът е счел доводите на органа по приходите за несъстоятелни /наличие на противоречие в съдържанието на отделните документи – акт обл. 19 е изаден след издаване на фактурата и е наличие антидатировка в приемо-предавателния протокол, както е налице и несъответствие на фактурите с нормата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС/. Съдът е приел, че от фактурите може да се установи предмета на доставката, тъй като към тях е представен договор с посочен предмет и количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора. Представен е акт обр. 19 двустранно подписан, и макар, че е датиран от 19.03.2019г. т.е. след издаване на фактурите, това обстоятелство е без значение, доколкото той установява само момента на приемане на изпълнението, а не момента на действителното приключване на дейностите. По отношение извършената корекция на финансовите резултати на РЛ за 2019г. е прието следното: Увеличението на финансовия резултат за посочения по-горе период със сумата от 30 197.46лв. е на основание отчитане от РЛ на разходи за брак на материални запаси, поради изтичане срокът им на годност. С оглед изложеното в частта по ЗДДС съдът е приел, че не са налице основания за прилагане нормата на чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 28, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Предвид горните мотиви АС – Велико Търново е отменил РА в оспорената му част. Оспореното решение е частично неправилно. По отношение начисления ДДС върху стойността на бракувани стоки: Не се оспорва, че дружеството „Джордан ЦЦ“ ЕООД през ревизираните периоди е извършило брак на хранителни продукти, като е представило в тази насока 5бр. протоколи за брак и 5бр. заповеди за извършване на бракуване. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че представените протоколи за брак имат съответното съдържание удостоверяващи извършване на брак - наименованието на дружеството, номер на заповедта, въз основа на които са съставени, имената на съставителите и техните подписи, посочени са по вид, количество, единична цена и обща стойност бракуваните хранителни пордукти, но както се сочи в касационната жалба, следва РЛ да представи и други доказателства които да докажат реалното извършване на брак. По силата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Тази обща норма има изключение и не се прилага при констатиране предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /ДВ бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г./ гласяща, че корекции по чл. 79 от ЗДДС не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Във връзка с така посочените правни постановки в тежест на РЛ е да докаже не само извършено и документирано бракуване на стоки, а и факта, че те са бракувани именно поради изтичане срока им на годност/трайност. За да е приложима нормата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /в съответната си редакция/ е необходимо да съществува документална връзка между бракуваното количество и определена партида стоки т.е. правилно в касационната жалба се сочи неустановеност на принадлежността на бракуваните стоки към конкретни партиди с конкретен срок на годност/трайност, че с изтичането му да се обвърже законовото изключение по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Вярно е, че този срок на годност, както е посочено и от първоинстанционния съд следва да се посочи върху всеки един продукт от производителя му и това се извършва с поставянето на етикет върху него, но в конкретния случай липсват доказателства именно по отношение на всеки един бракуван хранителен продукт кога точно изтича срокът му на годност. Установеността на срока за годност/трайност е законово установена, като в чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните /отм/ е въведена забрана за пускане на пазара на негодна за консумация от хората храна, а според § 1, т. 34 от с.з. такава храна е и тази с изтекъл срок на годност. С оглед установеното от заключението на ССЕ, че счетоводството на дружеството дава възможност да се установи от кого и кога са закупени хранителните продукти които са били обект на бракуване, изцяло от процесуалната активност на РЛ е зависело да се индивидуализира стоката, като всяка една по-отделно се обвърже с конкретен срок на годност/трайност, което не е сторено. В тежест на РЛ е да установи, че предадените за брак стоки в предходен момент са били с изтекъл срок на годност/трайност което ги прави негодни за консумация. Такива доказателства не са представени. /в тази връзка виж Решение № 1529/12.11.209г., по дело № 7310/2019г. на ВАС/. Във връзка с горното законосъобразно с РА е приложена нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС поради липсата на предпоставки за прилагане на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /към съответния ревизиран период/. Във връзка с горното са неправилни и изводите на съда относно увеличението на финансовия резултат за 2019г. Както правилно е посочено в касационната жалба следва да се приложи нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, гласяща, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи от липси и брак на материални запаси, освен ако – ал. 3, т. 3 разходите се дължат на изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти. Тъй като не се доказват предпоставките на изключението, то се прилага общото правило и отчетените разходи от липси и брак не се признават за данъчни цели и се третират като данъчни постоянни разлики. Изводите на данъчния орган в РА, че следва да се извърши увеличение на финансовия резултат за данъчни цели за 2019г. със сумата от 30 197.46лв. са законосъобразни. При това положение решението в тази си част е неправилно и следва да се отмени. В частта на начислени с РА лихви за ДДС за данъчен период 01.06.-10.06.2020г., решението на първоинстанционният съд е правилно. Данъчния орган е отказал право на ДК по издадени 2бр. фактури от „Вито фрукт логистик“ ЕООД поради неустановеност на фактурираните услуги. В изпълнение изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките или услугите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на посочените по-горе материалноправни предпоставки /в този смисъл са решенията на СЕС от 8 май 2013г. по дело С-271/2012. и от 15 септември 2016г. по дело С-516/14/. В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон /в този смисъл решението на СЕС от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Отново според решенията на СЕС по тълкуване на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 съдът е длъжен в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали жалбоподателят може да упражни право на приспадане по процесните доставки /в този смисъл Решение от 6 септември 2012г. по дело C-273/11 и Решение от 31 януари 2013г. по дело C-643/11/. За целите на тази преценка той може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи /Решение от 18 юли 2013г. по дело C-78/12/. В конкретния случай е вярно, че в процесните фактури предмета е посочен общо „СМР по договор“, но към самите фактури е представен съответния договор и количествено –стойностна сметка и акт обр. 19, от където може да се определи с точност предмета на услугите, начина на извършване и стойността им. Както правилно е посочил и съда наличието на датировка на акта обр. 19 след издаване на фактурата е ирелевантен, тъй като има отношение само за момента на приемане на изпълнението, а не и за предаване на извършената услуга. Приложените към фактурата доказателства в достатъчна степен индивидуализират предмета им, както и изпълнението на ангажираните услуги със сключения между страните договор. При това положение изводите на органа по приходите за липса на реалност на фактурираните услуги не се споделя и от касационната инстанция. Решението като правилно в тази му част следва да се остави в сила. Следва да се отмени и решението в частта за разноските, като се намалят присъдените на дружеството разноски от 2 024.97лв. /1 035.35 евро/ на 74.42лв. /38.05 евро/. С оглед изхода на спора на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 996.52 евро за две съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение и 52.59 евро д.т. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение