Решение № 119 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2019 г.

Решение № 119 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 6212 от 8.11.2018 г., подадена от Д. Т. Д. от [населено място] против решение № 374 от 9.10.2017 г. по гр. д. № 494/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 288 от 4.05.2017 г. по гр. д. № 604/2016 г. на районния съд, гр. Пещера. Съгласно изложеното в молбата, представената с нея писмена справка от 2.03.2018 г. на Община Брацигово проследява документите относно регулационния статут на собственото му дворно място и това на ответника, предмета на покупко-продажбата с нот. акт № 254/1971 г., уреждане на регулационните сметки относно придаваемите 25 кв.м., вследствие на което площта на имота на молителя възлиза на 325 кв.м. При липса на последващи промени неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е прието, че има грешка в границата между двата имота, като е постановено предаване на площ от 15.95 кв.м. от неговия имот към имота на ответника. Молителят се позовава на горната писмена справка от община Брацигово като допълнение към събрания доказателствен материал и иска отмяна на влязлото в сила решение и делото се върне за ново разглеждане с оглед проследяване действителното положение на имотите на страните, като претендира присъждане на направените по делото разноски. С оглед датата на снабдяване с представената справка следва да се приеме, че молителят се позовава на ново писмено доказателство от съществено значение за спора, което не му е било известно и с което не е могъл да се снабди своевременно, което обосновава релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед смъртта на ответника по молбата Н. Г. П. в хода на настоящето производство – на 20.10.2019 г., при приложението на чл. 227 ГПК и заличаване като страна на дъщеря му П. Н. П., с оглед данните за вписан отказ от наследството му, като ответник по молбата за отмяна е конституиран синът му Г. Н. П. от [населено място]. Същият не е изразил становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 141 от 3.10.2019 г. и въз основа приетото становище в определение № 153 от 18.09.2019 г. по ч. гр. д. № 2794/2019 г. на ІІ г. о. по въпроса за спазване срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. След преценка на изложените от молителя доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Производството по първоинстанционното гр. д. № 604/2016 г. на Пещерския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, предявен от Н. Г. П., починал в хода на настоящето производство и заместен от наследника му по закон Г. Н. П., срещу молителя Д. Т. Д.. Установено е по делото, че страните са собственици на съседни имоти, представляващи урегулирани поземлени имоти по регулационния план от 1965 г., като при изработването на кадастралната карта от 2012 г. е допусната грешка в имотната граница между тях, която е изместена на север от регулационната такава по плана от 1965 г. - заключения на съдебно-техническа експертиза. По този начин площ от 15.95 кв.м. от имота на ищеца Н. П. е заснета неправилно към имота на ответника Д. Д., сега молител. Съдът е приел за неоснователно поддържаното от последния възражение за придобивна давност по отношение спорната площ, както и е обсъждан въпроса за уреждане на придаваемо се към имота на ответника място от друг съседен имот. Първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу молителя иск, е потвърдено с решение № 374 от 9.10.2017 г. по гр. д. № 494/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, а с определение № 341 от 26.06.2018 г. по гр. д. № 82/2018 г. на ВКС, І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на която дата същото е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Изложените съображения във влязлото в сила решение относно наличието на грешка в имотната граница между съседните имоти, собственост на страните, обосновават извод за неоснователност на молбата за неговата отмяна, поради следните съображения: Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. В настоящия случай на първо място не може да се приеме, че представената с молбата за отмяна писмена справка от община Брацигово не е могла да бъде известна на молителя при решаване на делото или същият не е могъл да се снабди с нея своевременно, като се има предвид начина на издаване на справки от община, в т. ч. представената такава по заявление на молителя. Т. е. при своевременно заявление до община Брацигово последният е могъл при решаването на делото да се снабди с такава справка относно регулационния статут на спорните имоти /справки от общината са представяни в хода на делото/. Следователно, незнанието за съществуването точно на представената с молбата за отмяна справка не се дължи на обективни причини извън процесуалното поведение на молителя. Не се твърди, а и не се установява по делото молителят да е искал от общината издаване на такава справка, и въпреки това издаването й да му е отказвано, или да е съществувала друга обективна причина справката да не бъде издадена. Поради това и непредставянето й в хода на делото се дължи на неполагане на дължимата от страната грижа при водене на делото. На следващо място – представената писмена справка не отговаря на изискването да е от съществено значение за изхода на иска за грешка в кадастралната карта. Дори и да беше представена тази справка при разглеждане на спора пред инстанциите по съществото, същата не би могла да обуслови различен резултат от постановения с влязлото в сила решение, с което искът е уважен. Изводите на решаващия съд са обосновани въз основа преценката на събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на съдебно–техническа експертиза, установяващи данни относно регулационния статут на спорните имоти на страните, въз основа на което е обусловен извод за допуснатата грешка в кадастралната карта при посочване на границата между двата имота. Поради горните съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото на молителя не следва да се присъждат претендираните разноски. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение