Решение № 85 от 1.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2012 г.

г. са нищожни и отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на регистърното Решение № 1059/23.03.2007 г. с което е било допуснато вписването на решенията на ОС; 2./ Установяване, че решенията на ОС на [фирма], материализирани в протокол от 16.04.2006 г. са нищожни. Исковете са предявени от Я. в качеството му на съдружник в ответното дружество и се основават на това, че двете общи събрания са били проведени без да е налице необходимия кворум, тъй като той не е присъствал на тях, поради което и оспорените решения са нищожни, като приети без да е налице необходимото мнозинство. Съгласно чл. 20, т. 6 на дружествения договор, за приемането им е било необходимо единодушие. Последователно подържаната теза на ответника [фирма] е, че исковете са недопустими и евентуално - неоснователни, поради това, че Я. е присъствал и на двете общи събрания, подписал е протоколите, материализиращи единодушно взетите решение. Развило се е производство по оспорване автентичността на документите. За да отхвърлят исковете, съдилищата са се позовали на недоказаност на оспорването от страна на Я. на подписите му, както и на невъзможността за експертно произнасяне на графолог, поради факта, че оригиналите на документите не са намерени. Становището на настоящия съдебен състав, че така предявените искове са недопустими, произтича от следното. Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност. Не може да бъде приложена аналогията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на съгласие, както изрично е приел Върховният касационен съд с т. 1 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК. Съдилищата правилно са преценили неприложимостта на критериите за нищожност на договорите, въведени от общия граждански закон към решенията на ОС, но неправилно са счели, че тази неприложимост касае основателността на исковете и няма отношение към тяхната допустимост. Въведените от Я. обстоятелства, обуславящи петитума за нищожност са за нередовно свикване на общите събрания и поради това, че не е присъствал - липсата на единодушие при вземане на решенията. По отношение на първото ОС е въвел и допълнителното основание - грешка в протокола относно датата на провеждането му - дали на 15.03.2006 г. или на 15.03.2007 г. Дори по отношение на договорите, грешката при посочване датата на сключване не обуславя самостоятелно основание за нищожност. Доколкото исковете за установяване нищожността на решения на ОС на търговски дружества, наистина не са ограничени със срок, по отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии, посочени в т. 1 - 2 на ТР № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС. Когато посочените в исковата молба обстоятелства сочат процесуална и/или материална незаконосъобразност решенията на ОС (нередовно свикване на ОС, липса на кворум за провеждането му и опорочено мнозинство при приемането им), както е в случая, решенията са отменяеми по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ и иск за прогласяване на нищожността им поради същите пороци е недопустим. Недопустим е и самостоятелен иск за отмяна на регистърното решение с което са били вписани - т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС. Като са се произнесли по същество по недопустими искове, съдилищата са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по предявените от К. Я. искове - прекратено. С оглед изхода на спора, Я. ще следва да заплати на [фирма] направените по делото разноски за трите инстанции, възлизащи на 1200 лв.