Решение № 4387 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2013 г.

Решение № 4387 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Саид Джамил Талеби, гражданин на Афганистан, чрез адв. Т. Шолев, против решение № 5037 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 3841/2013 г. по описа на Административен съд София-град с доводи, че е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и затова следва да бъде отменено. Ответникът, Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Саид Джамил Талеби, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 832 от 6.12.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Саид Джамил Талеби е влязъл нелегално с фалшив паспорт на територията на България през 2012 г. С молба УП 64/4.06.2012 г. до Директора на ДАБ е поискал предоставянето на закрила. Молбата си е мотивирал със заплаха за живота си от страна на талибаните. В проведените с него три интервюта той е посочил, че през 2000 г. бил задържан от талибаните и подложен на изтезания поради това, че е помагал на хората от района, в който живеел, да се ограмотяват. Заедно с него бил похитен и баща му, поради това, че бил заможен, като същият бил убит от талибаните. През 2001 г. Саид Джамил Талеби бил освободен от плен, като след това от 2010 г. до 2011 г. получил три заплашителни писма, че е отстъпник на вярата и че ако не спре да ограмотява децата ще бъде убит. Той съобщил за това в полицията, но не получил помощ от там. Саид Джамил Талеби твърди, че не е имал проблеми с официалната власт, не е членувал в политическа пария и не е преследван заради религията си, но областта където живеел била под контрола на талибаните. След убийството на баща му решил да се махне от страната, където са останали майка му, съпругата и двете му деца. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 832/6.12.2012 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Саид Джамил Талеби. Решение е правилно. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът се е позовал на приложените в делото справки, от които е видно, че в последните месеци криминални групи осъществяват множество отвличания на богати афганистанци и чужденци, с цел получаване на откуп, а Саид Джамил Талеби не е успял да даде точната причина, поради която е бил убит баща му. Нелогично е твърдението му, че е бил отвлечен и държан в плен от талибаните, защото е бил учител, след което е освободен, а едва впоследствие е започнал да получава заплашителните писма. Това е така поради факта, че ако талибаните действително са искали да го убият, са щели да го сторят още докато е бил в плен. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът се е позовал на информацията, съдържаща се в бележките на ВКБООН. Отчетено е, че съгласно насоките на ВКБООН молбите на гражданите на Афганистан за предоставяне на закрила, трябва да бъдат разглеждани на индивидуален принцип. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Афганистан, и по-конкретно в провинция Майдан, като е посочил, че там не се установява да е налице въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие, достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Както съдът е посочил, от приложените по делото справки е видно, че обстановката в провинция Майдан е относително сигурна и спокойна, а в последните години талибаните са изтласкани от правителствените сили и полицията, поради което е прието, че в областта, в която е живял Саид Джамил Талеби има условия за сравнително безопасен и нормален живот. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение