Решение № 3089 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2009 г.

Решение № 3089 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2009 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Волтом" ООД, гр. Монтана, срещу решение № 400/15.07.2009 г. по адм. дело № 379/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 1200 - 800171/16.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Монтана, потвърден с решение № 154/17.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, ведно със законните последици. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор от процесуален представител, взима становище за оставяне в сила на решението и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е с РА законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 5679,98 лв. и лихви за просрочие в размер на 605,25 лв. за данъчни периоди м. 03., 07. и 08.2008 г. по фактури, издадени от жалбоподателя към "Сафари спорт S. a. s. ди Росса" - данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава - членка - Италия, с предмет "маркетинг" и "маркетинг и реклама", декларирани от жалбоподателя като доставки с място на изпълнение извън страната, по които не е начислен ДДС. Посочено е, че РА не е нищожен за данъчен период м. 03.2008 г., както твърди жалбоподателят, поради наличие на влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 800696/27.05.2008 г. предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК след изм. от ДВ, бр. 108/19.12.2007 г. Маркетингът не е измежду услугите по чл. 21, ал. 3 ЗДДС, при които данъкът е изискуем от получателя, когато той е установен в друга държава - членка на ЕС, поради което следва да се приложи общото правило, че местоизпълнението е в България, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност и данъкът е изискуем от доставчика. По отношение на фактурите, в които е посочено, че услугата е "маркетинг и реклама" и е определена обща цена е налице една доставка, която е основната такава, с оглед разпоредбата на чл. 128 ЗДДС. В случая основната доставка е маркетинг, предвид договора между жалбоподателя и неговия съконтрагент и основната дейност на жалбоподателя, която е "маркетинг". Решението е правилно. Законосъобразна е преценката на съда, че РА не е нищожен, тъй като след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г. независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително, когато АПВ е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. В случая АПВ е постановен и влязъл в сила след цитираното изменение, след което е и възложена ревизията, поради което по силата на изрична законова норма е допустимо възлагане и извършване на ревизия за същия данъчен период и за същия вид данък по общия ред и определяне на издателя на РА от органа по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неоснователно е оплакването, че липсват мотиви за фактурите, в които е вписано "маркетинг и реклама", видно от горецитираните мотиви на първоинстанционния съд, като липсва касационно оплакване срещу съдържанието на тези мотиви. Законосъобразни са доводите, че разпоредбите на материалните данъчни закони следва да се тълкуват стриктно - тоест нито разширително, нито стеснително и е недопустимо разпоредба, отнасяща се за рекламни услуги /чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗДДС/ да се прилага за маркетинг, който е проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. Съдът е издирил единствената легална дефиниция за реклама - съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализация на стоки и услуги /§ 1, т. 11 от ДР на ЗЗК/ и е направил обоснован извод, че маркетингът не е вид рекламни услуги предвид специфичната цел на рекламата и наличие на вече готов продукт, чиято реализация се търси. Обратното твърдение на жалбоподателя - че рекламата е вид маркетинг, дори и да е икономически издържано, не може да бъде основание за разширително тълкуване на материална данъчна норма относно мястото на изпълнение на доставка на рекламни услуги. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на дирекция "ОУИ" не може да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като не е представлявана в настоящето производство от юрисконсулт. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,