Решение № 11644 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Т. от Република Турция и с адрес в гр. Истанбул, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева срещу Решение 2227 от 05.04.2024г, по АД 6776/2022г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 32-210623/24.06.2022г. на директора на Териториална дирекция "Митница Бургас" за задържани временно за 30 дни на парични средства в размер на 994 285 евро на основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяна на Регламент (ЕО) 1889/2005 /Регламент (ЕС) 2018/1672/.Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен за това орган, незаконосъобразно му е придадено обратно действие, както и че необосновано първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя относно произхода и предназначението на паричните средства. Изложените в тази връзка мотиви оспорва като необосновани. В касационната жалба се съдържа и особено искане за отправяне до СЕС на преюдициално запитване по следния въпрос: Член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1672 следва ли да се тълкува в смисъл, че не се допуска задържане на парични средства от компетентните органи, само и единствено на основание същия член, при липсата на правна възможност за такова задържане в националното право? Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция "Митница Бургас" чрез процесуалния си представител юриск. Калчев в писмен отговор и в съдебно заседание, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на Н. Т. срещу решението на посочения по горе митнически орган първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Изложени са подробни мотиви за наличието на хипотеза на заместване на органа, издал акта, доказана със съответните заповеди. Съдът се е позовал на § 28 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2018/1672 във връзка с чл. 2, § 1, б. "й" като е приел, че в оспореното решение са изложени мотиви за недоказаност от страна на декларатора на произхода на паричните средства, тяхното придобиване и предназначение и в този смисъл са налице признаци, че същите са свързани с "престъпна дейност". Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" и "б" от цитирания Регламент, в който е дадена възможност на компетентните органи временно да задържат парични средства в съответствие с условията, предвидени в националното право, когато: а/. задължението за деклариране на придружени парични средства по чл. 3 или задължението за оповестяване но непридружени парични средства по чл. чл. 4 не е спазено и б/. са налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. Съдът е приел, че в чл. 7, § 3 от същия Регламент срокът за задържане на паричните средства е 30 дни, който може да се удължи до 90 дни при спазване на необходимостта и пропорционалността на по нататъшното задържане. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 3, ал. 4, б. "г" и б. "е" от Директива (ЕС) 2015/849 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който са въведени изискванията на Директивата, както и с оглед липсата на убедителни доказателства, представени от страна на лицето към момента на деклариране на процесната сума относно предназначението й, то според съда изводите на митническите органи, изложени в оспореното решение се явяват обосновани и в съответствие с релевантната нормативна уредба. При така наличните данни, според съда изводите на органа, че е налице прикриване на естеството, източника и движението на паричните средства, респ., че паричните средства може да са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 4, б. "г" и б. "е" от Директива (ЕС) 2015/849, се явяват обосновани, поради което и с оглед защитата на интересите на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672, е налице законосъобразно задържане на процесната сума. Първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, който въвежда изискванията на от Директива (ЕС) 2015/849. Посочено е в обжалваното решение, че с определение от 22.03.2023 г. на основание чл. 176 и сл. от ГПК съдът е разпоредил личното явяване на жалбоподателя пред съда, за да даде отговори на посочени в протокола въпроси, но същият не се е явил. Обсъдил е подробно свидетелските показания и е приел, че липсват убедителни доказателства, оборващи изложените в акта изводи. Също така поради неявяването на жалбоподател за даване на отговори на поставените въпроси, съдът е приел за доказани обстоятелствата, за изясняването на които жалбоподателят не е дал отговор. Въз основа на изложените в обжалваното решение подробни мотиви, първоинстанционният съд е приел, че административният акт, оспорен от жалбоподателя, е законосъобразен, а жалбата е приета за неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд подробно е описал и правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка по декларирането на процесните парични средства, поради което същата не следва да бъде преповтаряна в настоящото решение. По отношение компетентността на органа, издал обжалваното решение и възраженията за обратно действие първоинстанционият съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и към които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационната инстанция препраща. От правилно установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимите материалноправни норми, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2018/1672 и Директива (ЕС) 2015/849. Независимо, че временното задържане на парични средства от страна на митническите органи при наличието на основателни съмнения или данни, че същите, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност, е въведено в националното законодателство с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, в редакцията, обнародвана с ДВ, бр. 82 от 2023 г. в сила от 03.10.2023 г., не е приложима за настоящия казус, следва да се има предвид, че регламентите имат пряко приложение и не изискват транспониране. В същото време следва да се посочи, че в случая е приложим Регламент (ЕС) 2018/1672 с оглед прякото му приложение и като са се позовали на него и административния орган, както и решаващия съд правилно са се позовали на неговите разпоредби. В този смисъл и предвид липсата на доказателства относно произхода и предназначението на декларираните от лицето парични средства, правилно и обосновано на основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено задържането на същите. В случая, приложимостта на Регламента, въвеждащ правила за движението на парични средства, които се внасят или изнасят от Съюза и които следва да допълнят правната уредба за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, установена в Директива (ЕС) 2015/849, в достатъчна степен е мотивирана от страна на митническата администрация и наведените от касатора възражения в тази връзка са неоснователни. Към момента на деклариране на процесните средства, както правилно посочва и съда, от страна на жалбоподателя не се представят убедителни доказателства за произхода на същите, тяхното придобиване и предназначение, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационната инстанция препраща към подробните мотиви на обжалваното решение, без да е необходимо да ги възпроизвежда. В този смисъл, административният орган е извел обосновано предположение, че са налице признаци, че паричните средства са свързани с "престъпна дейност" по смисъла на чл. 2, § 1, буква "й" от Регламент (ЕС) 2018/1672 и попадат в обхвата на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2015/849, извод, основателно възприет и от страна на съда. Както правилно се излага в мотивите на обжалваното решение, последващото представяне на доказателства относно декларираните от лицето факти и обстоятелства, не променят достигнатите по горе изводи. Позовавайки се на доказателствата, които са послужили като основание за издаването на административния акт, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, съдът е направил вярна преценка, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден. С оглед изложеното следва да се приеме, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона и обжалваното пред настоящата инстанция решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следния въпрос: Член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1672 следва ли да се тълкува в смисъл, че не се допуска задържане на парични средства от компетентните органи, само и единствено на основание същия член, при липсата на правна възможност за такова задържане в националното право?, то е неоснователно. Както вече се посочи по горе разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1672 имат пряко приложение, за разлика от директивите, при които следва да се извърши транспониране в националното законодателство на техните разпоредби. В този смисъл към момента на задържане на процесните суми и постановяване на митническото решение, в националното ни законодателство не е имало уредба по смисъла на чл. 7, § 3 от цитирания Регламент, но това означава, че разпоредбите на същия се прилагат пряко. Искането за преюдициално запитване, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Калчев искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи на ответника по касация в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение