Решение № 7966 от 18.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област с административен център Плевен, срещу решение 58/10.02.2023г., постановено по адм. дело 662/2022г. на Административен съд Плевен. Касационният жалбоподател излага подробно мотивирани доводи, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209,т.3 АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът- Община Левски, чрез процесуалния си представител адв. Б. Блажев, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Представя писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок за касационно обжалване, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отменил заповед РД-14-35/11.07.2022г. на Областния управител Плевен, с която на основание чл. 79, ал.1 от Закона за държавната собственост са отменени: 1. АОС 4019/09.06.2022г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор 43236.401.230, с площ 1 764 кв.м.с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция, метанстанция; 2. АОС 149а/26.10.1997г., с който е актувано незастроено дворно място от 1500 кв.м., представляващо парцел IV, кв.1а, по плана на гр. Левски; 3. АОС 258/06.10.1999г., с който е актувано незастроено дворно място от 280 кв.м. /придаваемо/ от парцел І към парцел IV в кв.1а по плана на гр. Левски, издадени от Община Левски. В случая, отменените актове за общинска собственост касаят УПИ с площ от 1780 кв. м. находящ се в парцел IV, в кв.1 а на Община Левски. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка: Със заповед 130/26.03.1991г. на кмета на Община Левски е одобрен застроителния, регулационния и кадастралния план на гр. Левски. Видно от представена скица УПИ I, в кв. 1а по плана на гр. Левски е отреден за озеленяване. В последствие със заповед 690/26.10.1997г. на кмета на Община Левски е одобрено частично изменение на дворищната регулация на УПИ I, в кв.1а по плана на гр. Левски и обособяване на самостоятелен парцел IV и отреждането му за газостанция. Въз основа на това е издаден Акт за частна общинска собственост 149а/26.10.1997г., с който е актувано незастроено дворно място от 1500кв.м., съставляващо парцел IV, в кв.1а по плана на гр. Левски. С последваща заповед 604/05.10.1999г. на кмета на Община Левски е направено частично изменение на регулационния план на парцел IV-3, кв.1а, с което към площта на парцел I, в кв.1а са придадени 280 кв.м. Обстоятелството е обективирано в Акт за частна общинска собственост 258/06.10.1999г., впоследствие е съставен нов акт за частна общинска собственост 4019/09.06.2022 г. на кмета на община Левски, издаден на основание чл.59, ал. 1 от Закона за общинската собственост, поради влизането в сила на кадастралната карта за имоти - общинска собственост, в който са посочени номер и дата на предходно съставените актове за общинска собственост / 149а/26.10.1997г. и 258/06.10.1999г./ и е актуван като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 43236.401.230, вече с площ 1764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция, метанстанция. За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено, че обжалваната пред него заповед на областния управител с която са отменени горепосочените актове за общинска собственост е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, както и че в същата са изложени фактически и правни основания за издаването й. След извършен подробен анализ на доказателствата по делото, съпоставяйки ги с приетите за приложими правни норми, а именно разпоредбата на §7 т.4 от ПЗР ЗМСМА /в ред. ДВ бр. 77/91 г., в сила от 17.09.1991 г./, с която зелените площи за обществено ползване се определят като общинска собственост и т.к. процесния имот бил определен за озеленяване приема, че е преминал в собственост на общината. Посочва също, че последващите действия за изменение на ПУП-ПРЗ и обособяването на процесния УПИ IV ведно с промяната на отреждането на имота за газстанция със Заповед 690/26.10.1997 г. , както и придаването на допълнителна част от парцел I към парцел IV са извършени след трансформацията на собствеността в общинска по силата на закона и затова не могат да променят правото на собственост на общината върху имота, а промененото отреждане за газстанция е без значение. Въз основа на това, първоинстанционния съд е направил извод, че административния орган неправилно е тълкувал и е приложил материалния закон и е обосновал погрешен извод, че недвижимия имот неправилно е актуван като общински и е отменил съставените актове. Съдът е счел, че в заповедта не е налице позоваване, че имотът е държавен поради което неправилно е актуван като общински, дори напротив имотът не е бил актуван като държавен и държавата не е предявявала претенции в този смисъл, въз основа на което е счел, че така издадения административен акт е издаден в противоречие с материалноправните предпоставки и с целта на закона. Решението е неправилно. Обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед на Областния управител на област Плевен е издадена на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост. За да защити държавния интерес и да ограничи възможността за своеволно и незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, законодателят, изрично е предвидил възможността на областния управител, като представител на държавата на местно ниво, да отменя неправилно съставени актове за общинска собственост върху имоти на територията на областта. Това право се свежда до проверка на материалната или процесуалната незаконосъобразност на проверявания акт, поради което отмяна е допустима при установяване на който и да е от тези пороци. Първостепенният съд незаконосъобразно и в противоречие с чл. 79 ЗДС е приел, че щом имотът никога не е актуван като държавен, държавата не е предявявала претенции по отношение на същия, при това без да съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДС. Съгласно чл. 79, ал. 3 споровете за материално право се решават по съдебен исков ред, с което се гарантира равнопоставеността на страните в производството, както и равнопоставеността между частната държавна и частната общинска собственост. Видно от приложеното по настоящото дело, Община Левски е завела такъв иск пред Районен съд - град Левски, като в резултат на което е постановено Решение 25/10.02.2023 г., по дело 512/2022 г., за което липсват данни същото да е влязло в законна сила към момента на постановяване на настоящия акт. Предвид горецитираното, обжалваното решение е необосновано и в нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗДС. Цитираният текст изисква държавен имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не изисква като специална предпоставка за осъществяване на защитата наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на държавата. Именно поради това, атакуваната заповед на областния управител издадена на основание чл. 79, ал. 1 ЗДС е законосъобразна, предвид наличието на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общ исков ред. Като е приел обратното, Административния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съдебния акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Община Левски срещу заповед РД-14-35/11.07.2022г. на областния управител на област Плевен следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,