Решение № 16090 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2018 г.

Решение № 16090 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. чрез нейния пълномощник срещу решение № 797/12.04.2018 г. по адм. д. № 2697/2017 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на Община Асеновград, в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът В. А. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № А- 1386/07.09.2017 г. на кмета на Община Асеновград за премахване на незаконен строеж, изграден в чужд поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.16.21, местност Лаково, землище на гр. Асеновград по КК на гр. Асеновград, с начин на трайно ползване: изоставени орни земи с площ от 2, 880 дка, представляващ изградена полумасивна тухлена сграда с дължина приблизително от 5, 00 м, ширина приблизително от 3, 00 м и височина приблизително от 2, 80 м., с извършител В. А. като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е подадена от лице, което, въпреки че не е адресат на оспорената заповед, но чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея, тъй като същата живее в тази сграда с децата си. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби за издаването й и на целта на закона, а незаконният строеж не е търпим. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен без строителни книжа, в поземлен имот с идентификатор 00702.16.21, който е собственост на трето лице-наследниците на Т. Станков и представлява земеделска земя. В случая законосъобразно съдът не е кредитирал показанията на майката на касаторката като свидетел, тъй като същите не са безпристрастни. В този смисъл от обективна страна настоящата инстанция намира, че именно адресатът на акта е действителният извършител на строежа, а жалбоподателката като засегната има правен от обжалване интерес. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че сградата е построена преди повече от около 20 години в земеделска земя с непроменено предназначение. За строежа не са налице строителни книжа, което сочи, че същият е незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо признатия за незаконен строеж са налице предпоставките за търпимост на същия. В случая строежът не е търпим, тъй като е осъществен в чужд имот, представляващ земеделска земя с непроменено предназначение. Характеристиката на терена като земеделска земя, още повече представляваща чужда собственост, е пречка строежът да е търпим съгласно пар. 16 или пар. 127 ПЗРЗУТ. Земята не е урегулирана и преценка за съотвествие с план и правила и норми за строителство не може да се извърши. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,