Решение № 13650 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2018 г.

Решение № 13650 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. София срещу Решение № 3540 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2306/2018 г. по описа на Административен съд- София- град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0318693/18.01.2018 г. на Директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП -София. Излагат се доводи, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – "Никаз 2015" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София- град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0318693/18.01.2018 г. на Директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП -София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, спрямо "Никаз 2015" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – пицария, находящ се в [населено място], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В спорната заповед е посочено, че нарушението е извършено за първи път. За констатираното нарушение е съставен и протокол на 12.01.2018 година. Отразено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от административния орган следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. Решаващият състав е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи конкретния срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение