Решение № 5028 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2012 г.

Решение № 5028 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 и чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Иван Димитров Коев от гр. София, против Решение по т. 48 от Протокол № 1/12.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, ангажира становище и писмени бележки за неоснователност на жалбата. След като прецени представените с административната преписка доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение на ВСС по протокол № 27 от 28.07.2011 г. е образувано дисциплинарно дело № 8/2011 г. по предложението на Инспектората към ВСС (ИВСС), за което жалбоподателят е надлежно уведомен. Съобщено му е за насроченото заседание на дисциплинарния състав и за възможността да участва лично, както и да ползва адвокатска защита, изпратено му е копие от преписка вх. № 11-12-111/26.07.2011 г. на ВСС и му е предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Видно от данните в административната преписка, дисциплинарният състав е изслушал вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Възражението на съдия Коев по отношение на констатациите на ИВСС за просрочване постановяването на решенията по 3 от посочените общо 32 броя дела е прието за основателно и същите са изключени от обхвата на дисциплинарната отговорност. Дисциплинарно дело № 8/2011 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на решение № 10-00-002/09.01.2012 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка" на Иван Коев за извършено от него нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, изразяващо се в допуснати забавяния с произнасяне по наказателни дела извън посочените в НПК срокове по общо 32 бр. наказателни дела и съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. С решение на ВСС по т. 48 от протокол № 1 от 12.01.2012 г., с 15 гласа "за", 2 "против" и 3 "въздържали се", на жалбоподателя, съдия от Наказателно отделение на Софийски градски съд е наложено наказание "забележка", на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. От представеният по делото препис-извлечение от пълен стенографски протокол № 1 от заседанието на ВСС, проведено на 12.01.2012 г., се установява, че в същото заседание главният инспектор на ИВСС Ана Караиванова се е явила лично и е изразила становище. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съдия Иван Коев не е присъствал на проведеното заседание на ВСС. Тази възможност не му е била предоставена, тъй като същият не е уведомен за датата на провеждане на заседанието, на което е взето решение относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и определяне на дисциплинарното наказание по вид и тежест. Видно от направените в протокола обсъждания, главния инспектор на ИВСС е изразил становище, с което поддържа предложеното от дисциплинарния състав наказание и е изразил мнение по материали от други проверки относно работата на съдия Коев. Висшият съдебен съвет е дисциплинарнонаказващ орган и в неговите правомощия е да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова. От основните процедурни принципи и правила, които гарантират правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като непосредственост и устност, при решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност следва, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице трябва да бъде редовно уведомено за заседанието и да му бъде дадена възможност да изложи защитната си теза лично или чрез процесуален представител. Необходимостта привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател да упражни ефективно правото си на защита във всеки един случай непосредствено пред дисциплинарнонаказващия орган ВСС следва пряко и по силата на непосредственото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България. Цитираната разпоредба урежда основно всеобщо, лично право на гражданите, което е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси, тълкуване, дадено на посочената конституционна разпоредба с Решение № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 1/1994 г. С това решение на КС, постановено по искане за задължително тълкуване на чл. 56 от Конституцията на Република България, във връзка с правото на защита на българските магистрати при режима на тогава действащия Закон за Висшия съдебен съвет (отм.), при липсваща изрична разпоредба в цитирания отменен закон да обжалват решенията на ВСС, КС е приел, че при наличието на тази празнота магистратите се ползват от правото на защита по чл. 56 от Конституцията и могат да обжалват актовете на ВСС, които засяга техни права. В мотивите на решението на КС, задължителни за правоприлагащите и правораздавателните органи (предвид изключителната тълкувателна компетентност на КС относно разпоредбите на Конституцията) е дадено тълкуване относно естеството на правото на защита, характера, обема и основанията, единствено на които подлежи на ограничение правото на защита по чл. 56 КРБ: "Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобщо и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено). Следователно разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). " По-нататък в мотивите се казва, че "Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени. В същото време задължава законодателя да предвиди процесуални норми за охрана на различни права и законови интереси. " КС приема, че "проявените форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира", в това число изрично е изброено и правото на възражения, обяснения и изслушване. Въз основа на горните мотиви на КС незаконосъобразна е административната практика на ВСС по дисциплинарни дела привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да не бъде изслушвано (или да се защити чрез писмени обяснения или като се представлява от защитник), т. к. противоречи на чл. 56 от Конституцията. Тази практика има за резултат нарушение на самото право на защита като основно право на гражданите, както е тълкувано в Решение на КС № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по Конституционно дело № 1/1994 г. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в противоречие с материално-правното съдържание на цитираната конституционна разпоредба, поради което следва да бъде отменено на основание 146, т. 4 отАПК. Предвид върховенството на Конституцията в йерархията на нормативните актове в националната правна система, аргументът, че ЗСВ не съдържа разпоредба, която да дава право на участие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, е правно невалиден. От цитираното тълкувателно решение следва също така, че правото на защита не е ефективно упражнено в пълен обем, независимо че съдията, прокурорът или следователят е имал възможност да го упражни пред дисциплинарния състав на основание и в обема, предвиден в чл. 313, ал. 1 ЗСВ. По аргумент за по-силното основание от същата разпоредба и от нейната ал. 2, ВСС е длъжен да даде възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да участва в заседанието и да упражни ефективно правото си на защита поне чрез процесуалните способи и в обема, предоставени му в производството пред дисциплинарния съвет. Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице чрез лишаването му от възможност да участва на заседанието на ВСС е съществено нарушено на още едно основание, а именно правото на участие на главния инспектор на ИВСС във всяко заседание на ВСС, дадено му със законова норма. Главният инспектор на ИВСС има право да участва в заседанието на ВСС, независимо дали той е вносителят на предложението за образуване на дисциплинарно производство или не. Административният ръководител, който също има качество "вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство" и също може да предлага вида на дисциплинарното наказание, няма право на участие в заседанието на ВСС. Главният инспектор на ИВСС има право на участие в заседанията на ВСС освен по дисциплинарните производства, и във всеки един случай, независимо от предмета на решенията, които взима ВСС, т. е. той участва в заседанията на съвета при упражняване на целия обем от правомощията на ВСС, в това число и при провеждане на конкурс за назначаване, повишаване и преместване в органите на съдебната власт, независимо от това, че ИВСС няма правомощия в тази сфера от дейността на ВСС. Липсата на яснота на употребения в закона термин "участва" относно процесуалното му съдържание дава възможност за широко тълкуване, което в дисциплинарните производства пред ВСС, нарушава равнопоставеността между участника, поддържащ дисциплинарнонаказателната (санкционна) теза, и защитната теза на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, и без това нарушена чрез лишаване на последното от правото му на защита пред ВСС. Особено тежко е нарушен принципът на равни процесуални възможности когато вносител е главният инспектор на ИВСС. В конкретния случай, главния инспектор на ИВСС е изразил становище в подкрепа на предложеното от дисциплинарния състав наказание. При абстрактно формулираното право на участие на главния инспектор на ИВСС в чл. 60, ал. 2 от ЗСВ, правото на главния инспектор на ИВСС или на негов представител на участие следва да се тълкува стеснително в смисъл на право на присъствие на заседанията на ВСС, а не в смисъл на равно по обем право на участие в обсъжданията и мотивиране на крайния акт, каквото право имат само членовете на ВСС по силата на ЗСВ. Право на участие в дебатите главният инспектор на ИВСС може да упражни само при условие, че ВСС предварително е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за заседанието и за обстоятелството, че в него ще участва главният инспектор на ИВСС или негов представител, при което се гарантира правото на защита на съдията, прокурора или следователя, привлечен към отговорност, и се съблюдава конституционният принцип на равенство пред закона. По делото е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дисциплинарното наказание е наложено въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи: деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, и елемента вина не са доказани. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено поради нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в противоречие с чл. 56 КРБ и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед липсата на мотиви. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение