Решение № 9541 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2010 г.

Решение № 9541 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоянка Иванова Стефанова чрез процесуален представител адв. Димитър Петров от АК - Варна против решение № 541/29.09.2009 г. по адм. д. № 1930/2002 г. по описа на Варненски ОС. Наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК са за нарушение на материалния закон и необоснованост при определяне от съда на оценката на дължимото обезщетение, поради което се претендира отмяна на решението. Ответната страна областният управител на област Варна, ОКС гр. Варна, Министерство на земеделието и горите и заинтересованите страни - физически лица не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е определил оценка на обезщетението чрез компенсаторни записи на Михаил Иванов Петров, Стоянка Иванова Стефанова, Лидия Николаева Николова и Димитринка Николаева Генова, Елена Георгиева Петрова, Росица Владимирова Липованска, и Георги Владимиров Петров, за одържавен недвижим имот - застроено и незастроено дворно място с площ от 3343 кв. м.; едноетажна сграда - мелница върху 185 кв. м.; едноетажна жилищна постройка върху 160 кв. м.; обор, свинарник и кокошарник върху 160 кв. м., на стойност по 1 700 лв. /хиляда и седемстотин/ за Михаил Петров, Стоянка Стефанова, Лидия Николова и Димитринка Генова и по 1 133.33 лв. /хиляда сто тридесет и три и 0.33/ за Елена Петрова, Росица Липованска и Георги Петров, на основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството е във му фазата за определяне размера на обезщетението с компенсаторни записи за одържавеното недвижимо имущество на жалбоподателите. С оглед определяне стойността на обезщетението по делото е допусната СОЕ. Съгласно заключението на в. л., възприето от съда като обективно и компетентно дадено, размерът на обезщетението, при спазване разпоредбите на ЗОСОИ и определена по методиките на чл. 2 от с. з. възлиза общо на 10 200 лв., поради което е приел, че следва да се определи оценка на обезщетение чрез компенсаторни записи на жалбоподателите в размер предвид техните предполагаеми наследствени квоти. Съдът е съобразил, че в решението с което е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи съдът не се е произнесъл по отношение размера на записите за всеки един от жалбоподателите, е приел, че това следва да се извърши обжалваното понастоящем решение. Наследствените квоти са определени като е прието, че жалбата е била подадена от наследници на Михаил Николов Петров, като по силата на чл. 5 от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи те наследяват по равни части /видно е от доказателствата по административната преписка че съпругата на Михаил Петров - Станка Петрова се е отказала от своята част от наследството и по този начин е обогатила своите деца със своята част/. Видно от представеното по административната преписка Удостоверение за наследници е че Михаил Петров е оставил като такива своите три деца - които получават по 1/3 ид. ч. Тъй като последните са починали частта от наследството преминава към техните деца т. е. към внуците на общия наследодател - Михаил Петров, Стоянка Стефанова, Лидия Николова и Димитринка Генова, които следва да получат по 1/6 ид. ч. или по 1 700 лв., а децата на последния син на общия наследодател Владимир Петров - Елена Петрова, Росица Липованска и Георги Петров по 1/9 ид. ч. или по 1 133.33 лв. Решението е необосновано, тъй като изводите на съда противоречат с установени опитни правила при преценка на доказателствата поради следните съображения: Заключението на вещото лице досежно общата оценка на имота, а именно действителната пазарна оценка към датата на влизане в сила на ЗОСОИ не е оспорена от страните, вкл. и касационния жалбоподател, в протеклото на 17.09.2009 г. съдебно заседание, поради което е недопустимо с настоящата жалба пред касационната инстанция да се правят възражения по надлежно установени от съда факти относно оценката на имота. От друга страна, по делото от жалбоподателите по делото пред първата инстанция не са представени изискуемите по закон нотариално заверени клетвени декларации по чл. 5 от Наредба № 9/1998 г. за притежаваните от тях идеални части от наследството. Поради това и вещото лице не извършило такова разпределение от общо присъденото обезщетение. Незаконосъобразно съдът по своя инициатива и в условията на евентуалност е извършил такова разпределение. С оглед изложеното, обжалваното решение като необосновано, а затова и неправилно следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд тъй като следва да се установят факти, за които представените по делото писмени доказателства не са достатъчни. При новото разглеждане следва да се задължат жалбоподателите да представят изискуемите по закон нотариално заверени клетвени декларации по чл. 5 от Наредба № 9/1998 г. за притежаваните от тях идеални части от наследството, след което да се постави задача на вещото лице да изчисли (съобразно оценката на имота) размера на обезщетението за всеки един от тях съобразно установените наследствени квоти. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение