Решение № 17260 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2010 г.

Решение № 17260 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Василева Атанасова с постоянен адрес в гр. Русе, против решение № 24/30.06.2010 г., постановено по административно дело № 141/2010 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата й срещу заповед № ЗД-08/11.01.2010 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за незаконосъобразност на атакувания пред съда индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Искането е за отмяна на решението и на заповедта. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе не изразява становище по касационната жалба. Назначеният особен представител на другия ответник по касация - малолетната Райна Мариева Атанасова (сега със сменени имена - Райна Радославова Андонова) - адв. Пламен Гинов, оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага жалбата да бъде отхвърлена, а решението - оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Русенския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е оспорената от Мария Василева Атанасова заповед № ЗД-08 от 11.01.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, потвърдена с решение № 07 от 25.02.2010 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която считано от 12.01.2010 г. е прекратено настаняването на детето Райна Мариева Атанасова в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) гр. Русе. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. От фактическа страна е изяснено, че Мария Василева Атанасова и Радослав Петров Андонов са живели на семейни начала и са се разделили, когато жалбоподателката е била бременна в четвъртия месец. Последната впоследствие е родила детето Мария Василева Атанасова и го е оставила за осиновяване. Претендиращият да му е баща Радослав Андонов го открил в ДМСГД - Русе, припознал го е (оспорено от жалбоподателката), и е изявил желание да се грижи за него, подкрепено с полагане на конкретни стъпки в тази насока. В мотивите на проверяваното решение е отразено, че жалбоподателката е подписала нотариално заверена декларация (по чл. 89, ал. 2 от СК), с която е дала съгласието си детето да бъде осиновено, като бабата и дядото на детето по майчина линия също са декларирали нежелание да полагат грижи за детето, изразено в писмени декларации (по чл. 27, ал. 4 от ЗЗДт във връзка с чл. 24, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДт/). По делото не са налице данни Мария Атанасова или нейните близки да са се интересували от детето след раждането му, за разлика от претендиращия да му е биологичен баща Радослав Андонов (въпреки, че е ирелевантно за изхода на спора за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че след приключване на спора в първата инстанция по съдебен ред е доказано бащинството на Андонов, във връзка с което са променени имената на детето). Съдът е анализирал становището на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна с приложен социален доклад № ЗД-242-595/08.12.2009 г. и социален доклад вх. № ЗД-80-01/11.01.2010 г. на социален работник от гр. Русе, от които се установява наличието на промяна на обстоятелствата след издаването на заповедта за спешно настаняване по чл. 33 от ППЗЗДт и свързани с желанието на Андонов да припознае детето, както и неговите възможности за реинтегрирането на детето в семейна среда. Установено е наличието на предпоставките за издаване на обжалваната заповед, а именно: дете, настанено в специализирано заведение с временна спешна административна мярка по чл. 33 от ППЗЗДт за срок до шест месеца; промяна в обстоятелствата, свързани с детето - желанието на живеещия в гр. Варна и определящ се като биологичен баща да припознае детето и полаганите от негова страна грижи; положителна оценка на административния орган, обусловена от интереса на детето; продължаващо към момента на издаване на заповедта нежелание на майката да вижда детето, поради което директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе обосновано е приел, че са налице предпоставките, обуславящи необходимост от промяна, прекратяване на настаняването в ДМСГД - Русе и настаняване на детето в ДМСГД - Варна, като по този начин се изпълняват целите на закона. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касаторката за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт (в това число служебно е проверил валидността му). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед (който се възприема изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Установено е, че заповедта е издадена от компетентен орган в надлежната форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалния закон и с неговата цел. Извършена е пълна преценка на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, обсъдени са в цялост събраните доказателства, материалите в административната преписка, както и релевантните факти и обстоятелства, изясняващи напълно делото от фактическа страна. Изведен е обоснован извод за материална законосъобразност на заповедта, издаването й от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила в ЗЗДт и в ППЗЗДт, и в съответствие с целта на закона. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи обжалваната заповед и е установено наличието на фактическите и правните основания за издаването й. От данните по делото е видно, че единственият мотив за нейното издаване е "най-добрият интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. В процесният казус административния орган е извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето с оглед неговото физическо, социално и морално здраве и осигуряване на възможност за нормален здравословен начин на живот, пред желанията и интересите на майка му. Именно интересът на детето е основната предпоставка за осъществения фактически състав на чл. 29, т. 9 от Закона за крила на детето. Налице са материалноправните основания за промяна на мярката за закрила, като в интерес на детето е същото да бъде преместено от Дом за медико-социални грижи за деца гр. Русе в Дом за медико-социални грижи за деца гр. Варна. Необходимостта от промяна на мярката за закрила, обективирана в обжалваната заповед и последвалата я за настаняване на детето в ДМСГД - Варна е доказана по безспорен начин. Към мотивите на първоинстанционното решение в горния смисъл, които настоящия състав изцяло споделя, би могло да се добави и следното: съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "...първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗЗДт, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Посредством предприетата мярка за закрила е постигната и целта на закона да бъде защитен интереса на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна е преценката на компетентния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед с оглед именно нуждата от защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите му. Както е отбелязал и Русенския административен съд, понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, но то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона (чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт) права на детето. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси, и процесният индивидуален административен акт допринася за постигане осигуряването на посочените права на детето Райна. От гореизложеното става ясно, че тезата, която се силеше да докаже касаторката, за неправилност на решението и незаконосъобразност на заповедта, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,