Решение № 8832 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2011 г.

Решение № 8832 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емил Стоянов Рашев срещу заповед рег. № К-403/03.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед рег. № К-12057/25.10.2010 г. Развити са доводи за нищожност и незаконосъобразност на административните актове и се иска отмяната им. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба по съображения в писмена защита. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 от същия кодекс. Разгледана по същество е неоснователна. С първата посочена по-горе заповед жалбоподателят е дисциплинарно уволнен и освободен от служба в МВР, считано от връчването й, а с втората е извършена корекция в заеманата длъжност съобразно новата й категоризация и наименование по сега действащия закон. Двете заповеди са връчени на адресата на 7.01.2011 г. При извършената проверка за законосъобразност на уволнението съдът не установи наличие на основания за отмяната му. Министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му компетентност по чл. 240, ал. 2, т. 1 и чл. 254 от ЗМВР (отм., обн. ДВ, бр. 122/1997 г., в сила към датата на издаване на заповедта). При издаването й е спазена законоустановената писмена форма, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 255 от ППЗМВР (отм.), обн., ДВ, бр. 113/1998 г., в сила към датата на издаване на заповедта) изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й, а в изпълнение на чл. 213, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.) в съдържанието й са описани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред който орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Установява се, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) той е освободен от служба в МВР, поради това, че е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 22.12.2005 г. около 02.00 часа, в гр. София, на ул. "Козлодуй", е управлявал лек автомобил "Опел", модел "Астра", с ДК № С 2705 ХМ, след употреба на алкохол и е реализирал пътно-транспортно произшествие със спрян лек автомобил "Сузуки" с ДК № С 4671 НХ, при което на двата автомобила са причинени материални щети. Нарушението е констатирано от екип на 02 РПУ-СДВР. На мястото на произшествието на Рашев е извършена проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № 0090, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта на служителя 1,17 промила (проба 04686 от 02.44 часа на 22.12.2005 г.). На жалбоподателя е съставен и връчен лично в присъствието на двама свидетели акт за установяване на административно нарушение № 548296 от 22.12.2005 г., както и талон за медицинско изследване № 0086722 от 22.12.2005 г., в който му е указан срок от 40 минути за явяване в Първа градска болница - София за вземане на кръвна проба. Видно от докладна записка рег. № УМ-32205/27.12.2005 г. по описа на ДНСП, Рашев не се е явил в определеното болнично заведение, с което на практика е отказал да даде кръвна проба. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарната проверка и представени по делото, в т. ч. и от писмените обяснения на жалбоподателя с рег. № УМ-32207/27.12.2005 г. по описа на ДНСП. Безспорно е, че дисциплинарното нарушение е извършено, дисциплинарната проверка е проведена и уволнителната заповед е издадена при действието на отменения ЗМВР, който е в сила до 01.05.2006 г. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) предвижда, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, а съгласно чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" държавният служител се освобождава от служба в МВР. Осъщественото от Емил Рашев дисциплинарно нарушение е тежко и е съставомерно по смисъла на първата цитирана правна норма, поради което в атакуваната заповед министърът на вътрешните работи правилно го е квалифицирал, което е обосновало уволнението на служителя, явяващо се предпоставка за освобождаването му от служба в МВР. Неоснователни са изложените в жалбата възражения за нищожност и незаконосъобразност на заповедта поради липса на годно правно основание. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, касаещо приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ и предвидената в него закрила при уволнение на ръководни синдикални членове. Както по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗМВР (отм.), така и съгласно чл. 169, ал. 2 от сега действащия ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР, какъвто е Емил Рашев, се урежда от този закон. КТ се прилага единствено по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР. Следователно при издаване на атакуваната заповед и освобождаване на жалбоподателя от служба в МВР министърът на вътрешните работи не е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. От изложеното дотук обосновано се налага изводът, че обжалваната заповед съответства изцяло на материалния закон. Противно на наведените в жалбата твърдения, при издаването й не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Напротив, от приложените писмени доказателства е видно, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на Емил Рашев е проведена при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 240 от ЗМВР (отм.) и чл. 212 от ППЗМВР (отм.). Повод за започване на производството за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) са постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на Емил Рашев, обективирани в приложените по делото телеграма № 10887/22.12.2005 г. по описа на СДВР, бюлетин рег. № 31777/22.12.2005 г. по описа на ДНСП и акт за установяване на административно нарушение № 548296/22.12.2005 г. Със заповед рег. № з-4815 от същата дата, директорът на ДНСП, където е бил служител жалбоподателят, е определил комисия, която да извърши проверка по случая. На 23.12.2005 г. на основание чл. 240, ал. 1 от ЗМВР (отм.) комисията е приела служителя и го е запознала със заповедта на директора на ДНСП и наличните документи, изслушала го е и му е предоставила възможността да даде писмени обяснения или възражения, за което е съставен протокол рег. № УМ-31999/23.12.2005 г. по описа на ДНСП, подписан саморъчно и от служителя. На 27.12.2005 г. той е депозирал писмено обяснения, в което потвърждава, че е управлявал МПС след употреба на алкохол и е реализирал ПТП. Резултатите от извършената проверка са отразени в справка рег. № УМ-32317/28.12.2005 г., адресирана до директора на ДНСП. След като се е запознал подробно с фактите и обстоятелствата по случая, приел е писмените обяснения на Емил Рашев и е оценил събраните доказателства, в съответствие с чл. 212, ал. 5 от ППЗМВР (отм.) директорът на ДНСП е изготвил и изпратил до министъра на вътрешните работи в качеството му на наказващ орган по смисъла на чл. 240, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) предложение с рег. № УМ-32317/28.12.2005 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба на държавен служител - офицер от МВР. На основание чл. 212, ал. 6 от ППЗМВР (отм.) дирекция "Човешки ресурси" - МВР е представила на министъра на вътрешните работи всички материали, съдържащи се в дисциплинарната преписка, ведно с обясненията на служителя, със становище рег. № 581/23.01.2006 г. Така са изпълнени изискванията на чл. 240, ал. 4 и 5 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 212, ал. 5 от ППЗМВР наказващият орган да събере и оцени всички доказателства и да приеме писмените обяснения на служителя, което видно от положените резолюция и подпис министърът е направил. Въз основа на събраните доказателства, като е спазил изискването на чл. 240, ал. 3 от ЗМВР (отм.) да вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които то е извършено, вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му, на 3.02.2006 г., т. е. в сроковете по чл. 236 от ЗМВР (отм.), министърът на вътрешните работи е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба на Емил Рашев. Неоснователно е и основното възражение на жалбоподателя, че заповедта му е връчена по време, когато се е намирал в отпуск, което е в нарушение на съществуваща законова забрана за освобождаването му от служба в тази хипотеза. Не е спорно по делото, че от 1990 г. Рашев е президент на "Националния полицейски синдикат в България". Въз основа на какви актове е бил в неплатен отпуск до 2001 г. доказателства не са представени. Приложена е заповед рег. № К-45/8.01.2002 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 267, ал. 1 от ЗМВР (отм.) му е разрешен неплатен отпуск за петгодишния срок на мандата, считано от 10.11.2001 г. Представено е и писмо вх. № 1341/30.01.2007 г., съдържащо молба на жалбоподателя и на вицепрезидента на синдиката, за удължаване срока на ползвания неплатен отпуск, считано от датата на издаване на заповедта до 30.12.2010 г. Липсва по делото нарочен акт на министъра, с който да е разрешено удължаването, но ответникът не оспорва обстоятелството, че Рашев е ползвал такъв отпуск до посочената крайна дата. Това е препятствало и връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, за което са налице писмени доказателства - становища и кореспонденция между МВР и синдиката. Заповедта е връчена на 7.01.2011 г., при което следва да се отговори на въпроса, бил ли е служителят в законоустановен отпуск към този момент. Видно е от редакцията на чл. 267 от ЗМВР (отм.), че не е уредена разрешителна процедура за ползването на неплатен отпуск, на какъвто имат право офицерите и сержантите, които заемат изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб синдикални организации. Съгласно действащата сега редакция на чл. 259, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск, като според ал. 2 има ред за реализирането му - броят на тези служители се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство. Поради това съдът счита, че при липса на писмен акт към 7.01.2011 г., с който да е разрешено на Емил Рашев да реализира правото си на неплатен отпуск и за настоящия мандат като президент на полицейския синдикат, заповедта не му е връчена по време на ползването на такъв. Освен това липсва и твърдяното нарушение на закона. Забрана за освобождаване от служба през време на отпуск на държавен служител от МВР, извън посочените две изключения, съществува в чл. 256 от ЗМВР (отм.). Изключенията са повече в действащия ЗМВР, като сред тези хипотези е и освобождаването от служба при налагане на дисциплинарно уволнение, видно от последната редакция на чл. 248 (изм. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Следователно нормата е приложима към 7.01.2011 г., поради което връчването на заповедта на тази дата и настъпването на предвидените с нея правни последици - прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, е в съответствие със закона. С оглед на всичко изложено жалбата срещу уволнителната министерска заповед е неоснователна и следва да се отхвърли. Доколкото с втората обжалвана заповед е извършено изменение в съдържанието на първата досежно заеманата от служителя длъжност, тя не засяга негови права и интереси и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, какъвто не се и претендира. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК и чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1 от, Върховният административен съд, състав на пето отделение,