Решение № 71 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2014 г.

Решение № 71 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по искане на "Индустриален парк София" АД за отмяна на решение № 899 от 15.10.2014 г., постановено по адм. д. № 714/2014 г. по описа на Административен съд - София област на основание чл. 239, т. 4 АПК. Твърди се, че към датата на постановяване на решението заповед № РД9Д от 5.07.2010 г. на министъра на културата с която имотът е деклариран като групова културна ценност, установен е временен режим на опазване и са произведени правни последици на предварително изпълнение на акта, е била отменена с влязло в сила на 3.12.2013 г. решение № 5819 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 16054/2011 г. по описа на ВАС. При отсъствие на индивидуален административен акт с правно значение на декларационен акт по см. на чл. 58 от ЗКН, липсва задължение на дружеството собственик на имота по чл. 71 ЗКН В този смисъл е и решение от 6.02.2013 г. по адм. д № 1588/2013 г. на АССГ, с което е отменено разпореждане № 1000215/21.01.2013 г. на ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Министерство на културата. Това решение според молителя е постановено по спор, воден между същите страни и насъщото основание, предвид факта, че правопораждащият факт на принудителната административна мярка, наложена с отмененото с влязло в сила решение по адм. д № 1588/2013 г. на АССГ и на потвърденото наказателно постановление е един и същ. Ответникът по искането - министър на културата в писмено становище оспорва основателността му. Излага съображения, че в първия случай производството е административно-наказателно и се развира по реда на чл. 63 ЗАНН, а производството през АССГ е съдебно-административно и се основава на разпоредбите на АПК. Липсват предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК, няма идентичност на страните, на предмета и на основанието на делата. Видно от доказателствата по делото с влязло в сила решение, № 624 от 6.02.2014 г., постановено по адм. д № 1588 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град, постановено в производството по чл. 145 и сл. от АПК, административният съд е отменил разпореждане № 1000215/21.01.2013 г. на ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Министерство на културата. С решение № 899 от 15.10.2014 г. по КНАХД № 714/2014 г. тричленен касационен състав на Адимнистративен съд - София област е отменил решение № 79 от 24.04.2014 г. по НАХД № 49/2014 г. по описа на Сливнишки районен съд, с което е било отменено НП 0 № 6 от 7.03.2013 г. на заместник министъра на културата за налагане на имуществена санкция на "Индустриален парк София" АД в размер на 3000 лв. на осн. чл. 229, ал. 2 ЗКН и е постановил потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Производството, в което се е произнесъл съдът е това по чл. 63 от ЗАНН. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Видно от доказателствата по делото, макар страните в двете дела да са идентични, налице е различно основание на делата и правните спорове. В първото от двете дела, производството, в което е постановено решението е съдебно-административно по оспорване на индивидуален административен акт. Процесуалният ред и правила, по което се развива то са посочени в чл. 145 и сл. от АПК. Касационното производство по чл. 63 ЗАНН е административно-наказателно по своя характер и основанията за касационно обжалване се съдържат в НПК, макар тричленният касационен състав да прилага процедурата в глава дванадесета на АПК. В този случай съдебният контрол е върху упражнената от административнонаказващия орган наказателна репресия, докато в първия случай - контролът за законосъобраност е върху правоприлагащата функция на административния орган, изразяваща се в законосъобразното издаване на индивидуални или общи административни актове. Липсата на идентичност на правното основание на правния спор и делата сочи на неоснователност на искането за отмяна. Налице са и други разлики, отличаващи производството по ЗАНН и това по АПК, които обаче не следва да се посочват, тъй като те по-скоро лежат на плоскостта на правната доктрина, отколкото на съдебната практика, като напр. характера на материалното и процесуалното правоотношение, правното качество на страните в двете производства, цел на същите и др. Тук обаче следва да се посочи следното - искането е за отмяна на съдебен акт, постановен в производство по ЗАНН. Този специален закон не предвижда отмяната като способ за контрол върху съдебните актове, постановени в административнонаказателното производство, независимо че, от формална страна, искането касае влязъл в сила съдебен акт на административен съд, който, по препратка на закона - чл. 63, предл. второ прилага процедура по глава дванадесета на АПК. Въпреки това, с оглед наведените в искането фактически обстоятелства, и по изложените по-горе съображения настоящата инстнация счита искането за отмяна за неоснователно, като същото следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд