Решение № 902 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12139/2017 г.

Решение № 902 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12139/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на С. Н. М. от гр. П., подадена чрез адв. Ив. Демерджиев с искане за отмяна на решение № 258/22.02.2017 г. на Административен съд П., I отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 1626 по описа за 2016 г. на този съд, оставено в сила с решение № 7363/13.06.2017 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 5051/17 г. Искането е на основание чл. 239, т. 1 АПК. С искането е представен договор от 16.07.2008 г. за погасяване на вземане, чрез даване, вместо изпълнение. Твърди се, че договорът е станал известен на молителката и нейния пълномощник през средата на месец август 2017 г. и съставлява писмено доказателство от съществено значение за спора. Това доказателство изяснявало причината за паричния превод в размер на 94 112 лв. от "М. МИ" ЕООД на С. М.. Молителят иска отмяна на решенията и връщане делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав. Ответникът по молбата за отмяна - Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП я е оспорил с писмено становище на гл. юрк. Бонева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на искането и неговата основателност на предявеното основание прие за установено следното: Искането, обективирано в молбата за отмяна, е подадено от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество - то е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено. С решение № 258/22.02.2017 г. на Административен съд П., I отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 1626 по описа за 2016 г. на този съд, е отхвърлена жалбата на С. Н. М. от гр. П. против РА № Р - 16001615003286-091-001/2.11.2015 г., издаден от ТД - П., потвърден с решение № 353/06.06.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за 2008 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 8750,81 лв. и на 5927,11 лв. - лихви, и изменен в частта за допълнително установени задължения за лихви върху ЗОВ за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО, както следва: за ДОО от 4079,27 лв. на 4,07 лв., за ДЗПО-УПФ от 1177,20 лв. на 0,99 лв. и за ЗО от 910,68 лв. на 0,72 лева. Установено е било, че на 21.07.2008 г. по личната банкова сметка на С. М. са преведени пари, използвани за погасяване на ипотечен кредит, формиращи облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът е посочил в решението си, че не са събрани договори за заем, за дарение или други документи, които да обвържат жалбоподателката с "М. МИ" ЕООД. В съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ. Първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 7363/13.06.2017 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 5051/17 г. Искането е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Формирани са мотиви, че при извършената проверка от приходните органи на отчета на паричните потоци за 2008 г. на "М. МИ" ЕООД е констатирана липсата в отчета на записи, свързани с парични вноски от Л. М. и връщането им. Петчленният състав на ВАС - Първа колегия преценява искането за отмяна, като неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложеният към молбата за отмяна договор за погасяване на вземане, чрез даване, вместо изпълнение не е писмено доказателство от съществено значение за делото, което да не е могло да бъде известно на С. М. при решаване на делата в първата и в касационната инстанция. Договорът е с дата 16.07.2008 г., докато решенията чиято отмяна се претендира, са от 2017 г. Не са доказани твърденията на адв. Демерджиев, че поради влошени семейни взаимоотношения между съпрузите, Ст. Минчева не е знаела за съществуването на договора, а е разбрала за него след приключване на делата. Минчева е получила по банков път през 2008 г. превод на значителна сума и е нелогично да не се поинтересува в продължение на девет години, на какво основание "М. МИ" ЕООД е направило превода. Основателно е възражението на процесуалния представител на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, че договорът от 16.07.2008 г. е с недостоверна дата, респективно че не е съществувал към момента на двете ревизионни производства на Ст. Минчева. На Л. Минчев също е направена проверка на данъчно - осигурителното досие, приключила с протокол № 1403843/4.03.2014 г., при която договорът от 16.07.2008 г. не е депозиран. Този договор не е представен и по време ревизията на Л. Минчев, комуто е било връчено ИПДПОЗЛ. Освен това в решенията, чиято отмяна се претендира, съдът е обосновал липсата на валидно дарение и на доказателства за предаване на сумата. Искането за отмяна е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия