Решение № 12309 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7479/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. С. срещу Решение 15120 от 04.05.2025 г., постановено по адм. дело 11262/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е обсъдил едностранно събраните по делото доказателства, без да вземе предвид наведените в жалбата доводи. Сочи, че направените в съдебното решение правни изводи са в противоречие с фактическата обстановка и приложимите материалноправни норми. По отношение на получените от С. суми по банковата сметка от чуждестранни физически и юридически лица, твърди че съдът неправилно е приел, че са доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Намира, че не са определени данъчните основи за отделните години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Прави оплакване, че липсва анализ от страна на приходните органи на обстоятелствата по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Оспорва приетото от съда, че са налице основанията по чл. 122 от ДОПК за преминаване на ревизията по особения ред. Намира, че не е получила доходи, облагаеми по ЗДДФЛ, които да не е декларирала. Излага, че част от получените от нея средства по банков път са с основание refund, което означава възстановяване, т.е. възстановяване на нейни парични средства, което неправилно е третирано както облагаем доход. Прави оплакване, че решението на АССГ не съдържа собствени мотиви, не са обсъдени доводите в разглежданата жалба и преповтаря ревизионния акт и решението на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ненчовски, в открито съдебно заседание оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконслутско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ Р-22221723006722-091-001/06.06.2024 г., издаден от С. Ганчева, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Варна орган, възложил ревизията и С. Дянкова ръководител на ревизията, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение 1204 от 30.08.2024г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на А. К. С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в общ размер 16565,03 лева, от които главница в размер на 10 497,72лв. и лихви в общ размер на 6067,31 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената и изменената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган и че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизионното производство са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122-чл.124а от ДОПК. Отбелязал е, че С., макар да оспорва наличието на посочените основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства в тази насока. Същата не е представя документи, писмени обяснения, декларации за имуществено състояние. Съдът е констатирал, че не се налице доказателства за доводите на жалбоподателката, които да се противопоставят срещу приетото наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Цитирал е нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въз основа на която е приел, че в производството по обжалването на РА фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, поради което е приел за верни направените изводи от страна на ревизиращите. По спорния въпрос по делото дали получените суми от А. К. С. представляват доход за физическото лице, е приел, че същите са доход. Административният съд е констатирал, че в представените извлечения от банковите сметки на ревизираното лице не е налице информация, какво е основанието на преводите. Посочил е, че липсват данни за връзката на С. и лицата направили превод по банковите сметки. Посочените факти съдът е намерил, че обосновават извод за необходимост от провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, с прилагате на оборимата презумпция по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В допълнение към това, съдът е намерил, че посочените в справките основания за извършване на преводите не са достатъчни да обосноват извод, че в случая се касае до необлагаем доход или до средства, предоставени в заем. Първостепенният съд е възприел за доказано, че за ревизирания период при извършената съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице, е налице превишение на разходите над приходите, който факт обосновава приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, както и че предпоставките за извършване на ревизията по особения ред са доказани, както и че данъчната основа е определена правилно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В заключение е направен извод, че обжалваният РА е законосъобразен, и жалбата на А. К. С. е отхвърлена. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Основателно касаторът поддържа, че изложените от първостепенният съд мотиви буквално възпроизвеждат доводите на горестоящия орган при административното обжалване, обективирани в издаденото Решение 1204 от 30.08.2024г. В обжалвания съдебен акт липсват собствени фактически и правни изводи, обосновани от преценка на събраните доказателства, с оглед на което настоящата инстанция е възпрепятствана да осъществи дължимата инстанционна проверка за съответствието му с материалния закон. Без да разграничи отделните основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, както и да уточни с кои доказателства те са подкрепени, решаващият състав бланкетно е посочил, че визираните обстоятелства са налице. Съдът не е анализирал как е осъществено облагането, как е определена данъчната основа по години и не е обсъдил наведените от жалбоподателката оплаквания. Не е обсъдил значението на факта, че една част от сумите възприети като доход от приходните органи са с посочено основание възстановяване, което налага задълбочено изследване на въпроса дали тези суми са доход на лицето или са възстановени негови средства. Съдът, без да осъществи анализ на извлеченията от сметките на ревизираното лице, е посочил, че липсват данни за връзката на С. с лицата, извършили преводи по банковата сметка. Касационният състав намира, че подобен анализ е следвало да бъде извършен. Констатира се, че са налице преводи от дружества, които се занимават с управлението на дигитални парични портфейли и онлайн трансфери (пр. SKRILL LTD л. 71 от РД), инвестиционни посредници (пр. Admiral markets UK LTD. л. 72 от РД), ортопедична клиника (пр. ATOS-ORTHOPARC klinik GMBH л. 71 от РД) и др. С оглед на изложеното и липсата на обсъждане на представените банкови извлечения настоящият състав намира, че изводът на АССГ, че посочените в справката основания за извършване на преводите не са достатъчни да обосноват извод, че в случая се касае до необлагаем доход или до средства, предоставени в заем, е необоснован. Като извод от така установеното се налага, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства, които се съдържат в приложените томове административна преписка. Този анализ на доказателствата в отговор на възраженията на С., направени в първоинстанционната жалба не може да се направи за първи път с настоящото решение, предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При така установеното настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Като не е извършил анализ и обсъждане на възраженията на жалбоподатателката и доказателствата по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебно решение при липса на мотиви. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделно за процесните периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Съдът с оглед материалната законосъобразност на акта следва да прецени дали паричните потоци на ревизираното лице са изготвени законосъобразно. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателката, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначи експертиза. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,