Решение № 519 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2587/2011 г.

Решение № 519 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2587/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения К. И. В. за възобновяване на нохд № 246/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Сандански и отмяна на постановената по него присъда.

В искането се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Без да се излагат допълнителни аргументи се настоява за отмяна на присъдата, потвърдена с въззивно решение от втората инстанция, и ново разглеждане на делото, или, алтернативно - за оправдаване на искателя.

В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият поддържа искането.

Прокурорът отбелязва формалния характер на искането и пледира за неговото отхвърляне.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело, установи следното

Районният съд в гр. Сандански с присъда № 1604 от 14.06.2010 г. признал подсъдимия К. И. В. за виновен в това, че на 12.01.2010 г., около 19,10 часа, в района на село Н. Д., противозаконно попречил на орган на властта - полицейските служители С. М. и И. М., да изпълнят задълженията си, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени при строг режим в затвор /затворническо общежитие/ от закрит тип. Съдът приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода периода от време, през който подсъдимият бил задържан в хода на наказателното производство. Позовавайки се на чл. 25, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 59 от ЗИНС районният съд групирал наказанията, наложени на подсъдимия с определение № 152/14.04.2008 г. по нохд № 272/08 по описа на Районния съд в гр. Сандански, като наложил най-тежкото наказание сред тях - три месеца лишаване от свобода и постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. От това наказание бил намален срокът на задържане на подсъдимия по административен ред.

Първоинстанционният съд оправдал подсъдимия по обвиненията по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Окръжният съд в Благоевград с решение № 445/09.05.2011 г. по внохд № 422/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Тя не е проверявана по касационен ред и влязла в сила на 09.05.2011 г.

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

1.От фактическа страна двете предходни инстанции установили, че на 12.01.2010 г. в РУ на МВР постъпил сигнал за подготвяна от В. продажба на канабис в района на село Н. Д. Веднага бил утвърден план за организиране и провеждане на специализирана полицейска операция. Управляваният от осъдения джип "Чероки" бил забелязан от полицаите М. и М. Те го последвали със служебен автомобил "Ситроен", като подали светлинен и звуков сигнал. След около 200- 300 метра подсъдимият отбил вдясно, но когато свидетелят М. се доближил, потеглил рязко. Полицаите започнали преследване, в хода на което произвели няколко изстрела и размахвали стоп палка. В. се възползвал от по-добрите технически качества на джипа и се отклонил се в труднопроходим терен. Когато полицаите намерили колата той вече не бил в нея.

При тези данни правната квалификация на деянието е законосъобразна.

Осъденият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно попречил на орган на власт - полицейските служители М. и М. да изпълнят задълженията си по специализирана полицейска акция. Предходните инстанции отбелязали, че тя била свързана с контрол върху разпространението на наркотици, но не приложили квалифицирания състав на чл. 270, ал. 2 от НК, създавайки по-благоприятен за подсъдимия наказателен статус. Изпълнителното деяние е реализирано чрез бягство от полицейската проверка въпреки обозначенията и подадените разбираеми и годни за възприемане сигнали. Прекият умисъл на дееца е обективиран във внезапното потегляне при приближаването на полицаите, отклоняването на колата в пресечен терен и нейното изоставяне. Материалният закон е приложен правилно, поради което няма основание за ревизия на атакувания съдебен акт по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 422, ал. 5, пр. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Извън обхвата на искането настоящия съдебен състав се счита да задължен да отбележи с изцяло дидактична цел, че съдът при кумулиране

на наказанията по нохд № 272/08 г. на Районния съд в гр. Сандански неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, 25, ал. 4 и неточно е приложил чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Групираните наказания са наложени за престъпления, които нямат връзка с предмета на делото и не влизат в съвкупност с разглежданото престъпление, поради което позоваването на чл. 25, ал. 1 от НК е неправилно. Санкциите вече са били кумулирани с постановеното по делото определение № 152 от 14.04.2008 г. и новото осъждане не е налагало повторното им групиране. На следващо място съдът е имал основание да постанови реално изтърпяване на определеното най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, тъй като подсъдимият извършил умишлено престъпление от общ характер в изпитателния срок, но това "активиране" има правно основание в чл. 68, ал. 1 от НК, а не в чл. 25, ал. 4 от НК. Най-сетне неправилно е приложен чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и на подсъдимия е определен общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Видът на затворническото общежитие и корелативно свързания с него режим на изтърпяване на наказанието се определят с оглед осъжданията на лицето към момента, когато пред него възниква перспективата реално да попадне в пенитенциарно заведение. Тогава, а не по-рано, съдът решава задачата къде да настани осъдения и при какъв режим. Задействането на процедурата по чл 68, ал. 1 от НК предполага осъждане на лишаване от свобода, което изключва квалифицирането на отложеното наказание като първо осъждане. Хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС има приложение само в случаите на ефективно осъждане на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, но не и в случаите на привеждане в изпълнение на отложени по реда на чл. 66, ал. 1 от НК наказания. Тази пропуск на съда изцяло ползва искателя и не подлежи на корекция в рамките на настоящето производство.

1. В искането се изразява несъгласие със справедливостта на наложеното наказание, което осъденият намира за несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите, визирани в чл. 36 от НК. Така поддържано и без конкретна аргументация оплакването е неоснователно. Санкцията е определена при незначителен превес на отегчаващите обстоятелства, които са правилно дефинирани. Висока е и степента на обществена опасност на конкретното деяние, което се отличава с особена арогантност и демонстрация на липса на респект към органите на реда. Правилно съдът е отбелязал, че предходното осъждане на подсъдимия не е оказало очакваното превъзпитателно и предупредително въздействие върху личността му, предизвиквайки необходимост от по-строга наказателна санкция. Ето защо влязлата в сила присъда не разкрива съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, което да представлява процесуална предпоставка за изменението и в полза на осъдения.

Водим от горното и след като не установи основания за възобновяване на производството по делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение