Решение № 8327 от 8.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната и частната жалба на Т. Гилина от гр. Пловдив, с адрес - ул. [адрес], срещу Решение 4235 от 28.06.2021 г. по адм. дело 7383 по описа на Административния съд София-град за 2020 г. и Определение 6136 от 18.08.2021 г., постановено по същото дело. Определението на административния съд е обжалвано с частна жалба и от Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, [адрес], в неблагоприятната за този частен жалбоподател негова част. С обжалваното решение е отхвърлена предявената от касационната жалбоподателка против БНБ искова молба за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 80 922, 68 щатски долара (80 461, 23 главница и 461, 45 лихви), представляващи разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лв. и в размер на 314 053, 85 лева (311 565, 74 лв. главница и 2 488, 11 лв. лихви), представляващи разликата между размера на вложенията й в тази банка по сметка в български лева и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лева, ведно със законните лихви върху тези суми. С обжалваното определение, Решение 4235/28.06.2021 г. по адм. дело 7383/2020 г. на Административния съд София-град е изменено в частта на разноските, като касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на БНБ възнаграждение за адвокат в размер на 7 150, 00 лв. по адм. дело 14787/2018 г. на Върховния административен съд и на 7 150, 00 лв. по адм. дело 7383/2020 г. на Административния съд София град. Касационната жалбоподателка поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за произнасяне извън предмета на спор в резултат на грешна преценка на основанията, обстоятелствата, фактите и исканията, направени с исковата молба; неизследване на периода на исковата претенция, така както е посочен в исковата молба от 2010 г. до май 2014 г.; липса на обсъждане на първия от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) твърдяното за осъществено от БНБ незаконосъобразно бездействие да предприеме надзорни мерки и да даде предписания относно констатирани нередности в дейността на КТБ АД, вследствие на което за касационната жалбоподателка са настъпили вреди, представляващи загуба на вложените в тази банка парични средства. С тези аргументи иска отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение за адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба БНБ я оспорва като неоснователна, по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство, включително адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Договор за правна защита и съдействие, рег. БНБ-31081/16.03.2018 г. и доказателства за извършването им. Частната жалбоподателка твърди неправилност на атакуваното определение, като обосновава неправилно приложение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита, че, нито законът, нито Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. допускат възнаграждението за правна помощ, присъдено в полза на юридическото лице, да надхвърля размера, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Изразява становище, че е недопустимо, чрез ползване на адвокатска защита, а не юрисконсулт от юридическо лице, да се заобикаля закона и да се възпрепятства реализирането на права от гражданите чрез налагане на непосилни разноски. Позовава се на чл.10, ал.4 ЗОДОВ преди изменението. С тези възражения иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба БНБ, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, я оспорва, като неоснователна. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение, като правилно. Частният жалбоподател БНБ обжалва Определение 6136/18.08.2021 г. по адм. дело 7383/2020 г. на Административния съд София-град в частта му, в която първоинстанционният съд не е уважил молбата на БНБ за изменение на Решение 4235 от 28.06.2021 г., постановено по същото дело, чрез присъждане на пълния, претендиран от Централната банка размер на разноските. Твърди, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което да надхвърля определения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Иска отмяната му в обжалваната част и присъждане на пълния размер на понесените от БНБ разноски по адм. дело 7383/2020 г. на Административния съд София град и по адм. дело 14787/2018 г. на Върховния административен съд. Ответникът по частната жалба на БНБ Т. Гилина я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор от 15.10.2021 г., подаден в срока по чл. 232 АПК. По същество иска оставянето й без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частните жалба като допустими, като подадени в срок и от надлежни страни по делото, за които обжалваното съдебно решение и обжалваното определение са изцяло или частично неблагоприятни, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба, подадена от Т. Гилина: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 226 и сл. АПК след връщане на делото от Върховния административен съд с негово Решение 9251/09.07.2020 г. по адм. дело 14787/2018 г. Касационната инстанция е приела, че първоначално постановеното по исковата молба на Гилина срещу БНБ Решение 6015/22.10.2018 г. по адм. дело 7467/2017 г. на Административния съд София-град е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствения материал. Касационният състав е формирал решаващия извод, че делото е останало непопълнено с доказателства, а ищцата е лишена от възможността да докаже твърденията си за бездействие на ответника по иска й да изпълни законово вменени му надзорни функции, респ. е засегнато правото й на защита, тъй като първоинстанционният съд е бил длъжен да допусне и събере искани от ищцата доказателства и едва след като те бъдат приложени по делото, да прецени тяхната относимост към предмета на спора, след което да постанови мотивиран акт по реда на чл. 159 ГПК. С тези мотиви отменил Решение 6015/22.10.2018 г. по адм. дело 7467/2017 г. на Административния съд София-град и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дал указания, при новото разглеждане, съдът да укаже на ответника да представи исканите от ищцата доказателства (на електронен или хартиен носител, в зависимост от обема), след което да извърши преценка по чл. 159, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, дали същите са относими към установяването на факти, които имат значение за правилното решаване на делото. Със съдебното решение, което се обжалва от Гилина в настоящото производство, Административният съд София-град е приел, че е сезиран от нея с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 922, 68 щатски долара (80 461, 23 главница и 461, 45 лихви), представляващи разликата между размера на вложенията на ищцата в КТБ АД и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лв. и в размер на 314 053, 85 лв. (311 565, 74 лв. главница и 2 488, 11 лв. лихви), представляващи разликата между размера на вложенията й в КТБ АД по сметка в български лева и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лв., ведно със законните лихви върху главниците, които вреди са претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да осъществи надзорни мерки, изразяващи се в даване на предписания относно констатирани с Доклад от надзорната инспекция 1720-0189/29.11.2010 г. нередности в дейността на КТБ АД, съобразно нормативно установеното задължение на Централната банка по чл. 103 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), включително да постави КТБ АД под специален надзор и да я обяви в несъстоятелност, преди датата 29.05.2013 г., на която дата ищцата е сключила с КТБ АД Рамков договор (л. 10 от адм. дело 3418/2017 г. на Административния съд София-град) за платежни услуги за потребители (физически лица) и два анекса към него Анекс 107709 (л. 11, пак там) за откриване на банкова сметка в лева за съхранение на пари при условията на безсрочен депозит Плюс и Анекс 107707 (л. 12, пак там) за откриване на банкова сметка в щатски долари за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че ищцата, в качеството си на потребител, сключила с КТБ АД на 29.05.2013 г. Рамков договор за платежни услуги и анекси от същата дата, за откриване на банкови сметки, съответно в български лева и в щатски долари, за съхранение на пари, при условията на преференциален безсрочен депозит. Салдата по двете банкови сметки, към дата 22.04.2015 г., съобразно данните от писмо на КТБ АД, изх. 3144/16.06.2015 г. (л. 18-19, пак там), били, както следва: за сметката в български лева: 311 565, 74 лв. и начислена, но неосчетоводена лихва в размер на 2 488, 11 лв. и 80 461, 23 щатски долара и начислена, но неосчетоводена лихва в размер на 461, 45 долара за сметката на ищцата в щатски долари. Съдът е установил, че на 20.06.2014 г., с писмо, вх. 4098 ръководството на КТБ АД уведомило БНБ, че предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на КТБ в най-близко време. Заявено е искане БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на банката под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Дадени са предписания: квесторите да възложат цялостна оценка на активите на КТБ от три одиторски фирми, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; да се създаде специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка. С решение от 16.08.2014 г. Управителният съвет на БНБ, на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 (отм.), вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ (в редакцията на закона, обн. в ДВ, бр. 27 от 2014 г.) и чл. 16, т. 16 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) (в редакцията на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 101 от 2010 г.), разрешил на КТБ да извършва: платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г.; безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити. На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 ЗБН, приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. Съгласно приложеното по адм. дело 7467/2017 г. на Административния съд София-град Удостоверение (от л. 267 до л. 268), издадено на 14.08.2018 г. от синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност), за ищцата, на 06.11.2014 г. е изпратена информация до ФГВБ за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв, представляваща гарантирания размер на вложенията й в тази банка. След плащането по партидите на Гилина е останала дължима сума в общ размер на 461 378, 44 лв., включена под 6520 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е преценил предявения от Т. Гилина иск, като допустим, а БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че искът следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ. По съществото на иска, съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна. Обсъдил е приложимата с директен ефект норма от правото на Европейския съюз (ЕС) чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съобразил даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Приел е, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на БНБ. Посочил е, че срокът по тази разпоредба от Общностното право, в който Управителният съвет на БНБ е следвало да вземе решението за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ АД, е бил до 27.06.2014 г., включително. Формирал извод, че, като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е извършила незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Преценил е обаче, че това бездействие на Централната банка не се е отразило на възможността ищцата да получи пълния размер на паричните си вложения в КТБ, заедно с начислените, според договора й с тази банка лихви, доколкото разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) постановява, че ФГВБ изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, в случай че е налице решение на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на съответната банка. Приел е, че дори Решение 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност да бе прието в срок до 27.06.2014 г. не е съществувала правна и фактическа възможност, посредством Фонда, ищцата да получи целия размер на влоговете си над сумата от 196 000, 00 лв. Посочил е, че незаконосъобразното бездействие на БНБ би имало правно значение, само ако се претендира обезщетение, равняващо се на законните лихви за забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията на ищцата в КТБ АД за период от 26.07.2014 г. нататък, но че такава претенция не е заявена с исковата й молба. Позовал се е на Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело С-501/2018 (BT срещу Българска народна банка), съгласно което Член 7, параграф 6 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, изменена с Директива 2009/14, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, изменена с Директива 2009/14, поради което член 7, параграф 6 от същата директива, изменена с Директива 2009/14, не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. Подчертал, че вземането на Гилина, представляващо разликата между размера на вложенията й в КТБ АД и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лв., не е погасено, тъй като е включено под 6520 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН. Формирал е решаващия извод, че общият размер на остатъка от депозитите на ищцата все още не е обективиран, като имуществена вреда, за нея. С тези мотиви отхвърлил предявената от нея искова молба, като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Тезата на ищцата е, че, ако БНБ не е бездействала да предприеме действия във връзка с нарушения на КТБ, установени в 3-месечни аналитични доклади за 2012г.г. и първия за 2013г., както и не е бездействала за налагане на надзорни мерки и даване на предписания ( по чл.103 ЗКИ) по констатирани в доклад от надзорната инспекция от 2010г. 1720-0189/29.11.2010г. с времетраене от 24.09.2010г. до 03.11.2010г. и извършени от КТБ АД нарушения, ищцата не би претърпяла материална загуба, тъй като не би вложила парите си в тази банка. От тези доводи в исковата молба следва, че твърденията на ищцата са, че вредата е материалната й загуба от неизплатените средства по депозитите й в КТБ, а вредоносната административна дейност е бездействието на ответника да осъществи надзорните си правомощия спрямо КТБ за периода преди ищцата да стане вложител в КТБ. При тези твърдения, очевидна е липсата на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между твърдяното вредоносно бездействие и твърдяната вреда, тъй като е налице опосредяване от договори за влог, сключени между ищцата и КТБ АД. Ищцата не сочи като вреда - взетото от нея решение за сключване на договорите за влог с КТБ АД, което й създава емоционални терзания, в който случай се следва преценката, дали решението на ищцата би било различно при друго поведение на БНБ и доколко твърдяното противоправно бездействие на БНБ е причината за взетото от ищцата решение. Загубата ( каквато е налице според ищцата) на парични средства, вложени в КТБ не следва директно като резултат от твърдяното бездействие на БНБ да осъществи надзор през 2010 -2012г. върху дейността на КТБ. След като твърдяното в случая бездействие на ответника не е необходимо и достатъчно да произведе твърдяната вреда, то не е налице обусловеност между двете, т.е. липсва пряка-причинно следствена връзка между тях. Липсата на този кумулативно изискващ се елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ е достатъчен да се приеме, че заявеното право на обезщетение не съществува. За изчерпателност, следва да се посочи, че не са налице и останалите два елемента от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно - незаконосъобразна административна дейност и вреда. Прилагането на разпоредбата на чл.103, ал.2 от Закона за кредитните институции (в приложимата й редакция към ДВ, бр.24 от 2009г.) е резултат от надзора върху банковата дейност на банките, осъществяван от БНБ. Нова следва от систематичното място на посочената разпоредба в Глава единадесета, наименована "Надзор върху банковата дейност" от Закона за кредитните институции. Надзора върху банковата дейност на банките, осъществяван от БНБ е свързан с преглед на документи, данните от информационните системи на банките, проверки и одит при преценка. Резултатът от тази дейност е решение на БНБ за предприемане на мярка /мерки по чл.103 ЗКИ или за липса на основани/основания за предприемането им. Обстоятелството, че през периода 2010 - 2012г. БНБ не е предприема мерки по чл.103, ал.2 ЗКИ спрямо КТБ, не означава, че БНБ е бездействала за осъществяване на надзор върху тази банка, а означава, че при осъществяване на надзорните си правомощия е преценила, че не е налице някое /някои от основанията, визирани в ал.1 на чл. 103 ЗКИ. Тоест не е налице бездействие на БНБ, както твърди ищцата. Не е налице и твърдяната вреда от ищцата - неизплатеният размер на депозитите й в КТБ. Имуществото на ищцата не е намаляло с тях, както към датата на исковата молба, така и към настоящия момент, тъй като в него влиза признатото й право на вземане в производството по несъстоятелност на КТБ в същия размер. Тоест, ищцата не е засегната от гледна точка на самото имущество ( паричните й средства в КТБ), а е лишена от възможността да ползва свободно паричните си средства, вложени в тази банка. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба, а обжалваното с нея решение като правилно по мотивите, изложени в настоящото решение. По частните жалби срещу Определение 6136/18.08.2021г., постановено по адм.д. 7383/20 година по описа на АССГ. Определението е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли изцяло молбата по чл.248 ГПК, подадена от БНБ. Мотивите за този извод са следните: Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията, съгласно изм. и доп., публ. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в случая, доколкото съгласно пар. 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 05.04.2017 г. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като от една страна, е дадено ясно разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса, а от друга страна, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед посочените разпоредби, не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение и при отхвърляне на иска му, каквато е настоящата хипотеза. Ето защо, неправилно АССГ е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна - БНБ и определението следва да бъде отменено, а молбата на БНБ по чл.248 ГПК оставена без уважение. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 и чл.248 ГПК, Върховният административен съд